Хах, един ден децата ви ще разберат потребителското ви име във форума и ще ви четат простотиите (нямам предвид тази тема - по принцип)
Колко яко...

(нито едно от тея не съм го пействал - всичко е ръчно добавяно)

Е, на някои простотиите, на други умнотиите

Aaa, не! Не давам. Господа маите да си гледат работата. Ще чакат с тия апокалипсиси. Имам работа да върша, поколение да оставям. Като ми изчезне родът след хиляда години - тогава :Р
Сериозно, няма да се шашкам от това, че някой жрец е можел да брои само до 2012 :Р
Баш сериозно - не съм се замислял колко разходи има покрай бебето. Но не си ги представям да са малко. А като порасне - дръж се тате за джоба. Но и там има вариант като ми поиска 200 долара за маратонки "Рибок и рачок" да го пратя за гуменетки за два лева от пазара :Р

Ох... чакай, не бързай, че ако имаш дъщеря, на кукуво лято ще я пратиш на пазара за гуменки за 2лв...
По лично мои наблюдения бащите на момичета са все меки Марии Само да знаеш как да им поискаш нещо, те дават мило и драго. С тях най-хубаво се пазарува - малко ще помрънкат, но купуват ли, купуваааат! При това мрънкането е заради дългото обикаляне, а не за похарчените пари. Всички татковци на момичета, които познавам, са такива. И винаги отговарят много добре на обръщението "тате"... или "татко", ако не искаме да се лигавим чак толкова

Е, да, дъщерята няма да я пратя :Р Но не си се представям с такава развързана кесия, даже напротив.
При мен сигурно ще е друг номерът - Трябва да ме убедят в разговор с логика сериозни доводи :Р Тогава може.

/off: Апчих!

Е, виж сега, то зависи и от дъщерята... Тя сигурно ще знае как да поиска :Р
Аз снощи изкрънках баща ми за рутер за интернета... писна ми да разкарвам кабела на лаптопа из целия апартамент, и без това не е от най-дългите. Оплаках му се, че това съм си го поставила за цел, обаче не ми изпадат оферти, за да си припечеля парички, и той каза "Не се притеснявай, ще ти вземем, ти само проучи какъв да е"

Ти колко дъщери имаш викаш? Това към Носфри.

Татиии, също върши работа, btw.

Хора... последният "пазар" с баща ми навън беше просто потресаващ. Простете за офтопика, но няма как да не го разкажа.
Откриват МОЛ-а в Стара Загора - татито казва: "Дай пък да го видим." Аз, съответно - "Ми айде, пък!". Още повече, че трябваше да го поразсея, че му предстоеше нещо много неприятно 2 дни по-късно.
Отиваме там и - от магазин в магазин - и баща ми: "Кажи сега, какво да ти купя! Искаш ли блузка? Я, я... това харесва ли ти? Ама ей това палтенце знаеш ли как ще ти ходи - нали сега са модерни?" И така - навсякъде.
Аз: "Не ща, бе, тате, нищо не ми харесва, бе, разбери...", а продавачките изпадат в искрено недоумение. Пък аз наистина не можах да си харесам нищо. Е... харесах си една рокля още на влизане (споменах за нея тук, даааам), но не вярвах, че мога да се пъхна в нея, докато баща ми не ме убеди да я пробвам. Еми... сега само чакам да се стопли, защото роклята е разкошна и ми стои чудесно.

Не знам дали бащите на момичета по принцип са луди по тях, но моят баща е злато - при това, далеч не само когато става дума за "Тате, искам еди-какво-си." Не ми се е налагало да искам каквото и да е от родителите си. Пък то... и зависи как ще си възпиташ децата - не само от какъв пол ще бъдат.

Ели искам да те видя в тази рокля която описваш толкова много

Ахаха, аз на моя баща не му искам нищо и само споменавам, че трябва да си отделя пари от заплатата примерно за дънки и той ми дава

Да, именно, не е нужно да казваш "искам това и това". Само да споменеш, че ти трябва еди-какво-си, и тати веднага решава да се погрижи за това. Аз се възползвам от този факт съвсем преднамерено, но принципно рядко, иначе съвсем ще го изцедя човека. А той си умира, защото принципно няма понятие какво искам аз - и като чуе за нещо, това му улеснява живота с решението за коледния подарък, например

За технически джаджи по-скоро ще се оправдавам, че няма джобни, щото съм взел такъв и такъв рутер с такива и такива характеристики. И събирам за едикакъвси харддиск с толко и толко терабайта :Р

Мила, в симс си направих една дъщеря веднъж. Много съм горд с нея
Веднъж нещо се подпали в хола, аз и майката само се вайкаме и танцуваме около огъня да завали, детето се връща от училище, от вратата хваща пожарогасителя и изгася нещото.

Иначе и аз не си представям децата да са ми взискателни. И аз не съм бил такъв. Ако искат нещо, ще им дам. Ама ако някое реши да прекалява, няма да стане :Р

Търговси, аз съм нещо подобно с майка ми, особено за обувки. Хареса нещо в някой магазин, аз отида (или тя ме замъкне, щото ме мързи) и не ми харесва. пробвам 5-6 и накрая взимам нещо, че да ме остави на мира

Гоги, ще. Късна пролет... Късно лято... Почти гарантирам, че няма да я харесаш, но аз пък си се харесвам в нея.
А баща ми не ми избира нещо конкретно, защото не е много наясно - майчето го прави това - той просто ама много държи да ми вземе нещо! Колкото мразя да ходя по магазините...

Колкото до прословутото искам, съпроводено с тръшкане и рев - специален поздрав с това. Казва всичко.

Тъкмо днес си говорехме с един колега за възпитанието на децата (нашите, но не нашите общи, държа да уточня). Лошото е, че на теория всичко ми е повече от ясно.

Тръшкане не се приема :Р (поздрава ще го видя по-късно, когато най-после сглобя компа)

А за "тате, тате" съм се тренирал - http://www.zazz.bg/play:2c8001ec


Дам, на теория много неща знаем, ама като ни дойде до главата и А сега, де... Сигурно на много неща ще се уча в движение. Но аз съм джедай, ще се справя. Някак. Сигурно. Нали?