Мен също ме зарадва пухкавия бял сняг - като приказка е... само че и аз си седя в нас на топличко и гледам през прозореца. Много е красиво - плюс това създава илюзията, че е по- чисто по улиците... а и чакам любимия си филм...

снега

ми вече има само една седмица до Бъдни вечер - а тогава, както знаем, стават чудеса... Как да не съм щастлив

срещата с хора, които не бях виждала много време

След лудо обикаляне из магазините и състояние, близко до отчаянието,си намерих страхотни ботуши.

Въпреки преспите навън нямах проблеми с обикалянето насам-натам из София...

Може да сте го чели, може да го има някъде из форума, но ето какво ме прави щастлива и придава смисъл и красота на живота ми - това, че има хора, на които казвам "Обичам те!". А самият текст гласи:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде често, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Джордж Гарлин – американски комик от 70-те и 80-те години.

След нечовешки обрати на съдбата денят завърши щастливо.Друг е въпросът как са ми нервите!
Кафе да има,другото се оправя!

честит да ти е !
мен пък ме зарадва готиното време, това че се постригах много готино, и страхотния ден на работата!

Днес ми е супер готин ден!!! Сутринта най-после си поспах до късно (11:30!), бях на любимата ми лекция, а следобеда се събрахме с приятелки у нас и си разменихме коледните подаръци Преди малко ходих до работата да си взема и заплатката, а сега съм с любимото същество И как после да не ме тресе до дъно коледното настроение?!

Накупих коледни подаръци,не ми остана 1 лев ама ми е много гот

Страхотен купон с театъра в Аулата!

Ами имам 5 на колоквиума по гражданско. Това едва ли ще има някаква тежест за изпита, но все пак е хубаво, поощряващо...
Освен това помогнах на една женица да си изтегли пари от банкомат.като си видя парите се израдва като малко дете.

Последна лекция днес. Почивкааааа!!!:)