Защо мислиш така?

защото, иване, ти си небезизвестния форумен плейбой, който разказва на разни форумки (понякога докато ги лази) за мис съвършенство на северния полюс и после налазва другата мис съвършенство от планината пред тях

а бтв искам и аз да гажа нещо


АААААААААААААААААААААААААААААРГХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ

Вчера препих (като никога),сега имам да пиша есе и да превеждам книга,а предпочитам да умра...или да седя в леглото до Коледа.Агрххххх!

всички мъже са склонни към изневяра,но не всички го правят (понякога просто отнема повече време докато го направят..) ще извинявате,ама нито сте женени,нито имате отговорности,че да говорите за изневяра. както и да е....

и днес още един празен ден... вече ще почна сама да си излизам и сама ще си пия. мухльовци.

Гледам и не вярвам на ушите си, че има хора, които смятат, че доверие и отговорност в една връзка се градят на база брак.

От утре ставам нов човек!
Припомнете ми го, ако видите, че го забравям!

Усещам как утре ще има: YOU SHALL NOT PASS!!!

Хахах, аз си мислех така за днес, ама минах нон ти преоккупи, пассерай домани

Прави бяхте! Налага се малко да поотложа изглаждането на имиджа си...

всички ме зарязаха и избягаха в гьотеборг

оставиха ми само португалката и една полякиня със счупен крак. взеха дори и двете испанки, в които съм влюбен.

В много случаи счупеният крак няма да пречи...

Абе ти в колко девойки си влюбен бре?

„Сбогом и благодаря за рибата!“

Винаги съм си представял как го казвам в подходящ момент... Точко като в прословутата все-по-неточно-наричана триология на Дъглас Адамс - най-внезапно.
Сигурно се чудите какви ги бръщолевя... Е, потърпете мъничко...
Още мъничко...
Ооооще мъничко...
Добре де - стига...
Това е предпоследното ми мнение в този форум. Последното си харесах къдe да бъде, още преди да се регистрирам...
Дойде време Longbow да си отиде.
Но преди това, има да ви каже някоя и друга думичка - без императив, без претенции... От Уважение.
Решението беше взето още преди 3 месеца и 22 дни. Не питайте за мотивите - лични са и нямат нищо общо с който и да е форумец или форумка.
Не е важно че си отивам - не заслужава отделна тема. Затова е тук - на място, където след още Х мнения ще бъде заключено и изпратено в забвение в полу-битието на архивите.
Някои от вас ще бъдат натъжени, други ще танцуват връз този символичен гроб, на трети изобщо няма да им пука, а четвърти няма и да разберат.
Малко история (всеки край предразполага към равносметка):
Регистрирах се тук с ентусиазъм и надежда да се запозная с добри хора, с надежда да мога да допринеса с нещо изграждането на Личностите, които успея да докосна. Дали и доколко успях, it's not for me to say - едно време, в подписа на hypnosssa (май), пишеше следното: „От човек остава само това, което е направил за другите. Останалото го поглъща безпощадният улей на времето.“ - оставям преценката на вас.
С умиление си спомням първите мнения на Blood Countess, когато още ентусиазирано си мислех че ще уча с нея психология (camel, късметлия си ти ), еуфорията от постигането на целта ми - да уча право - и последвалите закачки в съответната тема... Заешката среща на свежите тогава попълнения на ЮФ - Ellli, Бавария, Shamana, hypnosssa, Mila, radja... Нелепите ми въжделения в темата на курса... Споровете по темата за смъртното наказание... Изтощителният разпит на hypnosssa... Фен-клуба на dimage... Запознанството със Smoking Mirror, Ice_Spirit и black lady... С чаровният комплект Raya_Alexandra + Faith (+FTF )... С терзанията на Sirius`... С приказката за Принца на MERCES_LETIFER... Няма да забравя и изражението на Мила, когато разбра колко отдавна я познавам... Ракиената компания - Плазмодий и phoebe... Разходките с ^PrincessA^... „Тайните ми писма“ към неизвестната Обожавана, които писах в незаключена и забравена тема... Опитите да бъда полезен на настоящите зайчета (а и на бъдещите)... Филмовата вечер у Lord... Силата на Bety_... Епичната драма на Търговецът на кристал... Дъвката на Ралица, сладката наивност на Ива, прямотата на Methuselah, бохемът Jamesmango... Заблудите на pi4, „сборичкванията“ с Бетон... Столчето в „Размисли и страсти“, на което си казах всичко, но никой не разбра... Стихотворенията на dimage, съавторството с Bety_ и тайното стихотворение... Лъчезарната MidwinterSun... Изненадващо личните разговори с dimo... Импулсивният rogertaylor... DnD сесията у javortomov... Ентусиазмът на Clandestine... Промишлените количества бира, изпити на сладки приказки в близките градинки и заведения... Добронамерената простотия на gogigagagagigo... Няколкото излизания с theDarkSite... Форумното ходене на хижа, запознанството с Вяра и горчивият шоколад... Притеснителната, но енергична fluffy_cloud... Едничката вечерна разходка със Sanctus Espiritus... Тайната песничка на Sway... Сложният Boromir... Изтънченият мироглед на Александър... Всички неизпити бири с renesanz... Колумбиецът и М'глата ( )... Пъзелът с бира... „Книга на въображаемите същества“ и картичката към нея... Нео-субективистичният екзистенциализъм и Вярата... Споделените тук мигове на Щастие и Тъга... И тези на Надежда... Срамежливият HeyGod... Цветина от МО... Миролюбивата и достойна Mira... Амбициозната Erastea и онзи следобед насаме с Faith и Raya_Alexandra в 121... Ж.к. „Сухата река“... Подаръците и истините...
Опитах се да бъда изчерпателен, но сигурно съм пропуснал някого и нещо... За добрите Хора и за хубавите неща не 60000, а 60000000 символа не биха стигнали...
В този форум поглъщах проблеми (Хората често просто имат нужда да бъдат изслушвани с разбиране), прегръщах добродетели (та чак душата ми се разтегна) и се блъсках жестоко в стени от поквара (не може да има добро без лошо)...
Няколко думи за „лошото“... Лошо няма. Всички хора са добри изначално. Просто някои са още твърде малки, за да разберат, че да бъркаш е конструктивно, че истината не е само тяхната, че стойността на чуждото мнение е същата като на собственото, че, ако и да сме разбрали ценноста на отделната личност, Вселената продължава да бъде подчинена на хелиоцентризма, а не на егоцентризма...
Тук разбрах и колко съм безсилен да помагам, при все моето желание... И на добрите, и на „лошите“... Опитвах и с Уважение, и с разбиране, и с толерантност, и с твърдост, и с премерена арогантност, и с ирония, и с... Но съм само човек...
...човек, който твърде много се улиса в писане, ако и да е за (пред)последно...
Нека завърша:
Благодаря Ви! Вие ми помогнахте да бъда това, което бях. Време е да се простим... Простим... Да... Ако някой мисли, че има да ми иска прошка, давам му я - не тая лоши чувства към никого. Аз прошка не искам - не ми я давайте.
Който иска да чете Longbow, може да го направи...

А сега - към епилога...

(Пред)последно, за Вас:
Longbow

...1...

наистина се надявам че ангел и вие всички ще ми простите, че замърсявам тази тема с такива пошли порсоттиттии след това мнение, но


НЕ ИСКАМ ДА ИСКАМ ДА СИ ТРЪГВАМ. НЕ ИСКАМ ТАЗИ ВЕЧЕР ДА СВЪРШВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!