Смоуки (ей, ако имаш и най-бегла идея колко се радвам на възможността да ти викам така!),
Подозирам, че си се усмихвал на реакциите, които би предизвикало подобно деморализиращо мнение у мераклиите да пишат, но аз да си кажа, все пак.
Ние претенции нямаме никакви - няма и да имаме. Пределно ясно е, че е твърде вероятно да НЕ се получи чудо на литературата, шедьовър някакъв и прочие. Но! Ще бъде забавно, ще бъде интересно да видим в какви посоки биха избили извратените ни мозъци - поотделно и заедно.
Приеми като важен не крайния резултат (който изначално е обречен да бъде МНОГО съмнителен като качество), а процеса на случване на нещата.И не, няма да е роман. Естествено, че няма да бъде - най-малкото, защото подозирам, че ентусиазмът ще секне след една или две врътки, а дотогава ще имаме, по груби сметки, не повече от около 40 страници текст (впрочем, залагам, че няма да надхвърлим 25). Пък и, не че се съмнявам в таланта на хората тук, но, все пак, сесия иде.
Колкото до общата тема - ти май наистина не разбираш каква е идеята на това всичкото! Уговорили сме се само за време на действието, лице и глаголно време, а останалото е точно онова, което ти казах, че виждам като важно. Кой накъде ще тръгне, кой как ще "захапе" идеята на предишния, кой ще поведе действието (и как), кой ще го тласка напред и кой ще е по-описателен (леле, как си знам аз къде попадам...) - и изобщо,
как ще се случат нещата (а не толкова какви неща ще се случат).
Не ни бери грижата, както се казва - няма да ни изпитват върху това. Ако се провалим, ще сме се провалили. Ако не - чудесно. Но вярвам, че и в двата случая сме на далавера - не ни мисли.
