Ели Бакалова, ще престанеш ли да ме наричаш с това име? Нито се казвам така, нито искам да бъда наричан така, мисля, че въпросът е изяснен
За самотата - все пак трябва да поясним какво точно значи "сам". Без родители, приятели, партньор?
С първото, уви всеки се сблъсква рано или късно, трудно е, непоправимо е, човек не може да го повярва, но... уви.
С второто - аз лично смятам, че да имаш повече от 4-5 близки, но наистина близки хора е малко пресилено. С времето на всеки живота му се завърта по своята си крива, комуникацията избледнява, не може да следиш какво се случва с живота на тези хора и да им помагаш, когато имат нужда, защото просто не разбираш това. Човек може да има хиляди познати, стотици приятели, но на пръстите на едната ръка (на касапин

) се броят тези, на които наистина можеш да разчиташ. Всеки ги има тези хора, затова бих нарекъл "притежаването" им един вид самота. На някой може да споделиш за любовната мъка, която те терзае, но пък той в момента е прекалено зает с неговите си проблеми, на друг пък не е удобно да говориш за това и т.н. Надявам се, че ми схващате мисълта

За партньора - ами влюбваме се, разлюбваме се. Понеже всичките ми връзки досега (успешни), са започвали не поради духовното привличане към партньора, а заради физическото, моралното обвързване е започвало по-късно. Колкото лесно са се влюбвали в мен, толкова лесно и са се разлюбвали (разбира се, с мое участие). И когато тя си тръгне, не съм се чуствал самотен, по-скоро бих го нарекъл.. "свободен". Въпрос на гледна точка е
Към theDarksite - идея си нямаш, какви хора има в СУ
Разбира се, напълно осъзнавам, че дори и днес, в 21ви век има хора идеалисти, моралисти (за което шапка им свалям), за които писанията ми по-горе са нищо повече от разсъжденията на човек без усет към красивото, платоничното... но мога да ви кажа, че горното са разсъждения на щастлив човек
