Най-добрата постановка, която съм гледал от години е тия дни -"Три Сестри" на Киркор Азарян в Младежкия театъл.Ей напълни ми се душата. Хубав традиционен и дълбок театър изпълнен с невероятно актьорско майсторство и присъствие (а само няколко дни преди това гледах по едно нещастно стечение на обстоятелствата една постановка на модернистичен и експериментален театър и направо се отвратих.Не можеш да претендираш че си добър актьор и да говориш несвързани неща на сцената, да се кълчотиш във всякакви пози и въобще да нямаш изграден образ ами само някакво високопарно рецитиране на безсмислени думи претендиращи да съдържат тайната на битието - това не е истинското изкувство на пресъздаването на съдбите и характерите на хората според мен. Но как да е - издържах стоически около час и половина и тъкмо когато се бях отчаял, че няма скоро да гледам хубав и истински театър - няколко дни по късно попаднах на пиесата на Чехов...)

Можеш, можеш, повярвай ми. Ама да не зачекваме крайно болни теми, че пак ще стигнем до Театър София, Сфумато и производните на тях театърчета и театърченца, които, видите ли, правят истинското, високото изкуство. Ми аз пък повече от 1.68 така и не пораснах, тъй че ще си гледам "нормалния" театър. Разбира се, отиваме към това що е нормален театър и дали, примерно, Йонеско и Бекет са "нормални" автори - длъжка тема, особено за този ранен час. Но да, разбирам какво искаш да кажеш.

Аз по същия начин изтърпях един американски "Одисей" в рамките на "Панаир на куклите" тая година и тъкмо се чудех дали отговорът наистина е 42 или има нещо крайно сбъркано по трасето, попаднах на "Малки трагедии" (умишлено, признавам, но то клин клин избива). Пък и, благодарение на онзи спектакъл, сега "Одисей" го разказвам като анекдот и не изпитвам особено отвращение.

А Чехов... не е лесен, само това ще ти кажа. И винаги има И още, така че не мисли, че това е пределът. Емоциите са важни.

Хм, да ти кажа мен особено драматургията като изкувство , развитие и тем подобни неща свързани със смисъла на писателското изкувство много-много не ме интересува. Интересуват ме превъплъщенията и образите, които изграждат произведенията.Фабулата ме интересува дотолкова, доколкото да мога да си пресъздам образа вярно, да мога да се запозная с множеството предлагаеми обстоятелства - както във външния за героите свят, така и в техния вътрешен.От там нататък прекалено философското замислане над фабули, общи смисли на произведения и тем подобни вече минава към режисьорите и литературните критици.И не възприемам актьорството като изкувство извън пресъздаването на живи, реални образи, а когато образ липсва (та дори и бил той пресилен или фантастичен - но възможен , реален) то това по скоро от актьорство се превръща в сборно изкувство (performing но не и acting) на модерен рецитал, модерен балет, пантомима отчасти и др. подобни неща.

Ако един класически многоспектров актьор трябва да играе в модернистично представление на него няма да му е никакъв проблем да се справи заради тренинга си в рецитирането, танците, пантомимата, сценичната реч и вс. други неща, които влизат в английския термин "performance".НО ако един човек претендира, че занимавайки се само с абсурдните за мен (и любими на някои ) модернистични видове театър е истински актьор, то тогава теста е много лесен - ако може да застане на сцена и да изиграе много силен момент на чиста неподправена човешка емоция + характер в момент на усамотение - примерно докато образът чете писмото , в което го уведомяват за смъртта на единствения му останал близък човек и в играта и реакциите да вкара не само въздишки и сълзи, но да пречупи преживяването и през характера на героя , а не само ей така да играе общо и ако след взичко това публиката дотолкова се впечатли все едно това не е актьор, а човек живеещ в театъра и случайно попаднал на сцената в този напълно реален момент от живота си и ако тази сцена се играе от същия актьор по същия начин всеки път, когато играе в тази постановка - Ето това за мен е актьор.Ето по този начин (което всъщност е до голяма степен и школата на Станиславски, която признавам си направо обожавам) се постига актьорското изкувство във висшата му степен, а другото са просто изпълнителски умения , но не висша форма на актьорско майсторство.Защото по-висшата форма включва отделните си елементи, но взети по отделно тези елементи не могат да пресъздадат цялото.

А иначе определено нямам пристрастие към определен театър в София или нещо подобно - всъщност случвало ми се е често в един и същи театър да гледам 2 коренно различни представления, направили ми доста противоположни впечатления .

По тотално модернистични постановки не си падам (смятам ги за пълна загуба на време ), дори и моноспектакли не обичам много, защото са ми малко скучновати като няма повече персонажи, но признавам , че там поне се разгръща някакъв образ и ако актьора не може да се превъплъщава много реално - то тогава просто няма как да го изиграе.

А относно сложността на големите произведения и възможността да им се направи някакъв по-друг преглед и четене - аха , съгласен съм.Но поне за това представление на 3 Сестри - мога да кажа, че ме впечатли много силно и беше много добре измислено и изиграно като по учебник, че и отгоре.

"Инстинкти" ениуан?

Споделете.

Това покана за посещение ли е или въпрос за мнение?
Погледнах горе-долу за какво се разправвя, ама нещо не ме влече. Пък мнение не мога да дам, като не съм бил

Хм, добра забележка.
За мнение питах, скоро няма да мога да го гледам, трудно ми е да се организирам.

Аз в момента РЕВА от щастие. Точка. За нивото на река Дунав - програмата е друга.

19.12 - "Ателие 313".

Чудото се случи. Случи се, ***** му, случи се. А този път наистина не го очаквах.

Ще ми начертаеш ли подробна карта на местността?:Д
Искам и аз магия!

О... приготви се за стенобитни оръдия. И имай предвид, че съм гледала Нещото преди 3 години и 2 месеца. Тогава цялата зала скочи на крака, аплодирайки Румен - а не беше премиера. Никак даже. И бяха все ВПФи (висши "партийни" функционери) - фестивал, нали разбираш.

След тази уговорка - Театър Ателие 313 се намира в Красна поляна. Мога да ти обясня криво-ляво как се стига дотам с маршрутка 17 или 29 (от Попа, например). Слизаш на големия светофар на Красна поляна (на бул. "Възкресение"), питай шофьора, не може да го пропусне. Точно там има офис на ПроКредит Банк, той е отличен ориентир, всеки ще ти го покаже - мястото е оживено. От Прокредит Банк продължаваш трийсетина метра направо по булевард "Възкресение". Вдясно от теб има една... аптека, ако не се лъжа, и едно обущарско ателие, за което се слиза по стълбички (в някакво мазе е). Като стигнеш ателието, минаваш зад него и хващаш малката уличка. 50 метра направо до първата пресечка и поглеждаш наляво. Ще го видиш. Трафопост е С бяла дограма и вероятно ще изглежда тъмно, щото са хванали една особена линия... и фоайето им в момента е *мммм* - карат на чаени свещички, пестят от ел. енергия.
Адски лесно е да се стигне до там, но е много трудно да се обясни, уви. Важното е да видиш ПроКредит Банк на светофара на "Възкресение". Някога там беше сладкарница "Гаврош".

Доста убедено твърдя, че това е нещо, което трябва да се види. НО! Гледала ли си "Крап" на Наум Шопов в Народния? При всички случаи, се приготви за Бекет. Тежко е.

Аз пак научавам последна - на 1 декември е починал Леон Даниел. Човекът, който ме въведе в основите на режисурата само с една книжка, при това - четена, ПРЕДИ у мен да се зародят някакви мераци, свързани с тази професия. И днес, години по-късно, когато съм учила известно време тоя занаят при различни хора, неговите послания надделяват над общия шум от идеи и "препоръки".
Бог да го прости. И дано хората го помнят толкова дълго, колкото заслужава.

някой да е гледал това което младежки театър направиха по "време за мъже"?мисля януари да ида....

^чети 2 страници назад)

Искам да напиша колко хубаво се е получило квартетното изпълнение "При жабите", но не ми достигат думи тия дни. Но да знаете - аромат на есенни листа, раздухани от вятъра, вино и какао, под акомпанимента на пиано.

За "Време за мъже" - тц. Ако очакваш нещо хубаво/нещо, различно от популярни мъже, събличащи се на сцената - недей. Не си го причинявай.
Не знам защо в Младежкия се засилиха да правят толкова популярни заглавия, при условие, че си знаят състава. Всъщност... не ме слушай - може и да ти хареса. Просто не смятам, че е достатъчно да съблечеш Деян, Дарин и Вежен, за да се случи добър спектакъл.
Да не говорим и че Вежен трудно може да ме впечатли с тяло.
Но не се съмнявам, че ще ти бъде трудно да си намериш билет.

Впрочем, да докладвам - последната премиера на "Възраждане" - "Опасен завой" е много гледаема, получило се е интересно нещо, заслужава си. Няма да получи номинации за разните му театрални отличия (не че за мен това е критерий!), но не е и загуба на време. А Мариана Жикич е красиваааааа... колко е красива, ах, леле, Стефане!

Арт-и, искам по-подробен отчет. Жабите все са ми в тъча и ми трябват сериозни препоръки, за да се завлека дотам, признавам. О, на един твой минал въпрос - идея нямам от кое парче е, но познавам задочно човекът, който свири. Казва се Васил, по-известен е като модератор в дата.бг - там се пише machoka. Ако искаш, питай го на ЛС там.

Хах, и аз го познавам... задочно:Д
Ама исках да позная, макар и нечестно, вплетените мотиви(засрам!).

Ще разкажа по-натам аз.
Друго, Москов като идва с нещото си по Шарл Перо(и Фройд?) от Варна, чудно защо не си води и тамошната трупа. Надушвам интрига:Д

Както и да е, Евгени пак е с някаква си там роля, направо не ми го побира акълът. Премиерата, както обикновено, се отменя.

Аз бях възхитена от постановката Дори май писах за нея преди няколко страници. But that's just me...