|
Толкова много
Всички бариери ли да залича, или да продължа с покоя? И дали би имало значение, в какво си се превърнала за мен, когато аз изобщо нямам обяснение ... ела пак и повтори този ден.
Само се виж - от красотата боли, толкова много искри се зараждат. Ти си нова звезда - по-добра от преди, толкова много гласове се обаждат.
Как можех да ти устоя? Нима се забравят тези очи? Даваш ми причина да продължа, докосване, както беше преди. И дали ще си безпощадна, сърцето ми не иска да знае. Ако ще и в ада да пропадна, то само теб сега ще желае.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече, толкова много мечти ми създаваш. И за цялото време - обичам те вече, толкова много любов представляваш.
Аз не съм наясно изобщо, дали има смисъл срещу теб да се боря. Ти или го правиш нарочно, или е невъзможно някога да станеш моя.
И в сутрините, когато ставаш, замисли се, кой е този на леглото до теб. Защото дори когато ти решаваш, изборът ти все пак е въпрос на късмет.
Само се виж - от красотата боли, толкова много искри се зараждат. Ти си нова звезда - по-добра от преди, толкова много гласове се обаждат. Ти докосваш отвътре и стигаш далече, толкова много мечти ми създаваш. И за цялото време - обичам те вече, толкова много любов представляваш.
Погледни и в огледалото - дали изобщо се осъзнаваш? (Как можех да ти устоя?) Когато краят е преди началото, ти сякаш просто се примиряваш. (Как можех да ти устоя?) И недей на думи да си свободна, това е кауза, вече загубена. (Как можех да ти устоя?) Съдбата ни е вечно самотна, дори да си втълпиш, че си влюбена. (Как можех да ти устоя?)
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|