Да се върнем към темата за изневярата, ако искате.
Хайде, всички, които са написали до тук "Никога не бих го направил" да сложат ръка на сърцето си и да кажат, че никога не са и помисляли за това...Щото то и мисълта за грях е грях, според християнския морал
Казано накратко, че иначе рискувам да ме нарочат за гадната форумна кyчка (а хич не ми се иска да детронирам някого от тази позиция): Всеки би изневерил в подходящия момент, с подходящия човек. Това е като с парите. Всеки си има цена и всеки има изкушение, на което не може да устои.

Всеки би изневерил, или на всеки би му се приискало в даден момент да изневери. Може все пак да се въздържи.

Според мен трябва първо да постигнем съгласие върху значението на термина "изневяра".

Колкото хора, толкова и мнения.
Според мен просто никой не бива да си позволява да съди другия или да поставя етикети.

Ами аз не бих го направил.Ако си го помисля - значи просто не чувствам този човек наистина близък - тоест е просто свалка/"гадже".

Но това е просто моята позиция...

П.П.Много подходящ избор на някои думи имаш

И при мен нещата стоят така. Въпрос на тип човек си е, не е толкова до "Абе на всеки се случва".

Абе има типове хора, но има и типове ситуаци, така че не мислете, че сте имунизирани

Аз имам едно правило - "Никога не казвай никога" Затова и не го правя. Но все пак съм на мнение, че може и да не се стигне до изневяра, може и да не е толкова невъзможно, колкото хората твърдят, че е.

Добре де, Поре, тия "типове ситуации" се появяват за ен-ти път в тая тема. Какви са?
"Бях пиян"? Не става. Ако алкохолът те превръща в животно, или не пий, или си носи последствията.
"Ама аз, таковата... влюбих се." Ми браво, чудесно - да живее лИбоФта и произтичащите от нея физически взаимоотношения. Обаче си прекратяваш настоящата връзка и тогава правиш, каквото ще правиш. Не че предателството е по-малко, никак даже, ама все пак е по-достойно, отколкото да лъжеш и двете, поддържайки паралелни връзки.
"Скучно ми беше, тебе те нямаше, бла-бла-бла" (с идеята, че е било само веднъж, не е значело нищо и няма да се повтори). Така лиииии? На мен дали няма да ми стане скучно следващия път, когато майка ти има нужда от теб и се наложи да пътуваш? (истината е, че не бих прибегнала до подобно евтино "отмъщение", но е добра контра)
"Аз така и не разбрах как стана - от дума на дума и тя ми се нахвърли" Ако слушаш мъжете, жените днес сме невероятни хищници - сигурно всеки втори се жалва пред жена си, че е "изнасилен" по подобен начин. Разбира се, не говорим за обратния случай, когато жената е била изнасилена - да не дава Господ - но не мисля, че тази ситуация изобщо има място тук.

Та, Поре, има ли други? И ти коя, по-конкретно оправдаваш, и защо?

Първо - не съм казал, че оправдавам каквото и да било.
Второ - не те карам да приемаш моята гледна точка, така че няма нужда да се защитаваш толкова яростно.
Просто казвам, че дори на теб може да се случи.

Ето ти една примерна ситуация,от гледната точка на мъжа. Той обича половинката си, но отношенията им не вървят добре. Той се старае да поддържа връзката жива, но получава гадно отношение. Приятрелката му взема, че му изневерява и той научава за това. Склонен е да й прости и да запази връзката, но е обиден и афектиран и решава напълно съзнателно да й отмъсти. Вярно, че след това вече няма да е в позицията да прощава, но поне няма да е капо, един вид. Знам, че погледнато отстрани изглежда тъпо, но когато човек е обладан от гняв, е способен да оправдае постъпки, които иначе би заклеймил. А ако гневът му е справедлив, не мисля, че бих могъл да го съдя.
То аз не мисля, че въобще мога да съдя някого за такова нещо, но това е друг въпрос.

Първо - бях доста убедена, че щом толкова държиш на "типовете ситуации", това не е случайно. Щото ако не ги оправдаваш, какъв е смисълът да подчертаваш съществуването им? Осъществяват си се сексуални контакти и толкова. Има ли значение каква е ситуацията, ако няма да търсиш начин да я оправдаеш?
Второ - би било забавно да ме караш да приема твоята гледна точка, която не съответства на моята. Не се защитавам, защото не си посмял да нападаш - просто исках да хвърлиш малко светлина върху нещо, в което, както виждам, си убеден. И в чието съществуване аз не вярвам. Та затова питах.

А човек, който се е поддал на елементарно за овладяване чувство като гнева, и в резултат на това е причинил още по-голяма драма (вместо или да си поемат различни пътища с негова не-дотам-благоверна, или да говорят и ако ще й прощава, да й прощава), съсипвайки всяка възможност за спасяване на връзката, не заслужава уважение. Лично мнение и не мисли, че ти го натрапвам. Въпросният човек е постъпил, както е намерил за добре и дали ще се чувства като нищожество (както аз бих се чувствала) или не, си е негов проблем. На мен ми е кеф, че заспивам с чиста съвест. Самосъхранение, един вид.

Не знаех,че е предателство,да се влюбиш в друг човек докато имаш връзка. явно влюбването не настъпва неочаквано... трябва да се предпазваме от него...щото е лошо да обичаш двама или трима души. (не става въпрос да имаш връзка с тримата) на мен ми се случи,и тъй като прецених,че не искам да го лъжа отидох и му казах,че харесвам друго момче. разбира се последва драма. после нещата пак се върнаха по старите си места...
та,въпросът е в това до колко си сигурен в чувствата си и ако захапеш по някой дали не е по-добре да изчакаш да ти мине... не мисля,че един ден ще сметна за предателство ако той се влюби в някое момиче...
просто се абстрахирайте малко от тази затвореност за чувствата и отношенията. не можем да ограничим това,което изпитваме.

Въпросът е, че се усеща като предателство... дори и обективно погледнато да не е, защото човек наистина не може да контролира кога и в кого ще се влюби. Но ако човек е от другата страна, ако е изоставен, вероятно е да се чувства предаден.

Да не забравяме и варианта, при който двете гълъбчета имат отворена връзка и всеки е съгласен другият да прави секс с други хора, без това да пречи на връзката им. Това, обаче, не го броя за изневяра.

Поре, ще те изненадам - колкото и необяснимо да ми е като феномен (щото ми се струва, че за да си в такава връзка, трябва да нямаш чувства, т.е. да сте си просто .... buddies - не ми се вижда реалистично да имам чувства към някого, да сме заедно, пък да искам да правя секс с друг/и или да го гледам как се конти пред огледалото, защото му предстои "излизане" с друга), съм съгласна с теб - не го виждам като изневяра (по простата причина, че и самата "връзка" не я виждам като връзка).

Мидуинтър, благодаря - не вярвах, че ще се наложи да ползвам услугите на преводач от български на български, но явно е необходимо. Добре си ме усетила.

Рене, не казвам, че е предателство да се почувстваш привлечен от друг/а. Предателство е да не (можеш да) овладееш това привличане. И, не на последно място, предателство е да обикнеш друг, докато си в една връзка, защото това означава, че не обичаш човека, с когото си (няма да ти повярвам, ако ми отговориш, че можеш да обичаш двама мъже по един и същи начин и еднакво силно). Та, в този ред на мисли, ако обикнеш друг, пък си останеш с твоя човек, означава, че го лъжеш (че го обичаш) - а ако лъжата не е предателство...

Продължавам да се чудя как може да усложнявате нещата толкова много.