Да, но едното включва другото

всичко е относително.. всъщност само тецитирам, но отговарям на файър.. за мен пък обичта е много по-силна от любовта.. за мен любовта е преходна и бързо може да отмине.. въпрос на светоглед и възприемане..

Не. По-трайна е, действително, но не и по-силна.

може и така да е. вероятно си прав.

да и аз все повече се уверявам в това

nefertari, ще те черпя една бира като се видим!

Почерпете се докато не е прелетял покрай вас Купидон, защото след това ще трябва да се разминете с биричката
Аз все пак ви пожелавам да замените бирата с голяма любов!

Еми това се учи още в гимназията, май по психология...
Обич можеш да изпитваш към родителите си, сестра си, брат си, приятелите си...
А любовта си е вече между мъж и жена (е, има и други комбинации ) , които могат да се привличат и сексуално

Обичта е по-общо понятие,може да обичаш майка си и баща си, докато любовта е по-скоро нещо по-интимно, включващо и физически усещания.

физическото е друго нещо

ами подкрепям те, nelikp, действително можеш да обичаш каквото ти душа иска- всичко...
вече между мъж и жена разликата между любов и обич е болезнено голяма просто...
любовта е когато ти ТРЕПЕРИ ОТВЪТРЕ не само когато виждаш твоя човек но и когато НЕПРЕКЪСНАТО МИСЛИШ ЗА НЕГО/НЕЯ, ама наистина усещаш това чувство пълноводно да тече в тебе, да те кара да си мечтаеш, да се чувсваш 100 пъти по-красив, по-добър, по-готов да направиш абсолютно всичко, ЕХОООООООООООООО- АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, без условия , без да мислиш какво е нужно да дадеш от себе си- без УСЛОВИЯ И БЕЗ ДА ИСКАШ НИЩО ДА ТИ СЕ ВРЪЩА, когато сложиш снимка на товя човек на телефона си, или не може6 да се спре6 постоянно да му пращаш дяволски нежни смс-си , или да се обажда6 просто за да каже6 ...ами 4е го обичаш с цялото си същество
и когато вървиш самичък по улиците , по коите някога сте мина
вали заедно...да усещаш дъха и /му , да вижда6 всичките мигове в студените плочки по тротоара.....

а обичта е когато всичко това го няма вече , да-искаш твоя човек да е добре и да не умира скоро, но като се връщаш по улиците по които някога сте вървели заедно, си мислиш как просто иска6 да се прибереш без да я/го виждаш защото нищо не те тегли.....докато телефона продължава да звъни.

Господи, kokteil_molotow, адски си прав!
Любовта те кара да летиш...., това чувство те кара да се чувстваш недосегаем...., да изгаряш от страст по този човек...., да усещаш парфюма му и да си мислиш: "Господи, аз съм най- щастливия човек на тази земя!"...... Много ми е трудно да го опиша, но да си влюбен е най- хубавото нещо, което може да се случи на някой. А колкото до обичта, според мен тя идва с времето. След време усещат, че този човек е и твой най- добър приятел и би му казал всичко и знаеш, че той ще те разбере...

всичко опира до химикалите в тялото

Днес дочетох "Захир" на Паулу Коелю, в която с общи думи се разказва, че трябва да следваме "пътя на любовта". Аз и без това цял живот съм го правила, но е довеждало само до болка. Така че не знам каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен, само знам, че и двете могат да донесат разочарования, за които никога не съм готова. ВСЕ ПАК аз продължавам да обичам и да се влюбвам..

"да си влюбен е най-хубавото нещо ,което може да се случи на някой..."-толкова ясно го каза raya alexandra и то си е така.да си пожелаем да сме по-дълго време влюбени после е ясно че ще боли.да не мислим за после