Не е като да не съм си изказвала мнението, но с две думи... книгата е глупава. Мудно действие, мудни, нелогични герои, клиширан сюжет, а опитите за "екзистенциалност" и "сюрреализъм" са ... предвидими и елементарни. Идеята за "захир" като копнеж, е прекрасна, но изпълнена тъпо.

Аз пак да се обадя като черна станция - "Захир" не съм я чела, но за "Бялата крепост" не бих могла да съм по-съгласна. И, онова, което ме изуми (айде още малко офтопик) бе, че един и същи човек е писал "Бялата крепост" и "Името ми е червен" - колкото първата ме разочарова, толкова втората ми допадна. Уви, след "Истанбул" и разказите за първите полюции на автора, мнението ми натежа в негативна посока. А я почнах с такива очаквания тази книга...
Само да се оплача, де...

Съгласна съм с Мила. До преди една година категорично отказвах да чета Коелю или Дан Браун, или всякакви такива автори, за които таргет групата са хората, които искат да казват, че четат книги, за да изглеждат по-интелигентни в компания, а всъщност сигурно не са прочели дори "Под игото". После реших, че все пак по-нормално е да прочета нещо от него, за да имам и персонални впечатления, и да не звуча повърхностно и идиотско. Допитах се до Коелю-вманиячени и те посочиха "11 минути" и "Захир" като...панацея за душевни болежки и дълбоки и проникновени поне като Шопенхауер или Ницше. НО не. Прочетох и двете с усилие на волята, най-малко заради самочувствието, с което Коелю пише, все едно разкрива тайните на живота. А всъщност говори за прозаични неща по прозаичен начин. "Захир" - имах чувството, че е седнал да пише без сам да знае, какво иска да каже, написал е половината и е решил, че не е искал да каже това и е тръгнал в съсем различна посока. Разбира се, аз съм никой, нито съм критик, нито имам претенциите да познавам литературата из основи. Аз съм просто запален читател със скромното си лично мнение и усещане. И може би не разбирам Коелю, но за мен е досаден.

Наскоро в "Хеликон" в Пловдив дочух следния разговор,проведен между две четиринадесетгодишни момичета:
"-О,а ти "Единайсет минути" чела ли си?Тя е...много..много истинска..
-Да,а "Вероника"?А тя,тя е толкова истинска..."
Ужас.Жалко само,че речникът на тез' девойчета се изчерпваше с туй прилагателно и така и не разбрах какво искат да кажат.
Иначе "посланията" на Коельо винаги са ми били адски смешни.Прилагам две мнения на свои приятели,които доста добре отразяват отношението ми към него.Второто даже ми стана за мото,когато искам да оплюя някого;май в този форум за Господинов тъй се бях изказал.
"Книгите му са направени да изглеждат все едно в тях има някакъв по-дълбок смисъл, а всъщност такъв няма. Има само тонове претенция"

"Бездарник. "Алхемичарот" става за четене само на македонски в тоалетната"

Иначе "Алхимикът" и "Планината" за мен по се ядват,отколкото "Единайсет минути" и "Вероника..".Последните за мен са върхът на абоминацията.

едит:Пък и да погледнем първото изречение на книгата - "Имало едно време една проститутка, която се казвала Мария". Как да не простиш на книгата всичко, при положение, че започва с такова изречение?"" .Тва бие даже и първото изречение на "Ана Каренина",а?

Някой има ли представа кога ще излезе екранизацията на "Алхимикът"? Знам че се снима от доста време, но кога ще бъде готов - това е въпросът.

Чела съм негови книги, но нито ми е любим писател, нито някоя от книгите му ми е направила огромно впечатление...
За мен "Алхимикът" например е приятна приказка с тук-таме дразнещи повърхностни опити за философия.
Може би най-много ми хареса "Захир", особено онази част, когато главният герой скиташе с "просяците"...
В новата му книга "Брида" имаше интересни идеи, но като цяло не беше нищо особено.
"Вероника решава да умре" ми беше интересно да я прочета, тъй като не бях попадала на книги за лудници. Не беше зле...
Последната книга, която прочетох, беше "11 минути". В началото почна нормално, нито много скучно, нито ужасно интересно, но после ми затъпя...Гадно. А от финала хванах диабет...
"Край река Пиедра седнах и заплаках" ми хареса...И самата идея за реката е хубава. Абе малко са му еднотипни сюжетите на тоя...Винаги всичко опира до разни хора, които търсят себе си, предприемат пътувания, влюбват се, разлюбват се...Чете се, ама писва. Все едно и също...
"Демонът и сеньорита Прим" определено ставаше...Нещо като реалити шоу. Експерименти с група хора...Не че там е достигнал до някакви велики прозрения за човешката същност, но беше интересна идеята...

Това е горе-долу... Плосък е малко, но му се четат нещата...

Все пак е бразилец човека, простено му е

Иначе съм съгласна с мнението ти

Една съученичка едно време ми даде да чета ``Край река Пиедра..`` Не я и довърших, всичко ми беше изкуствено и съшито с бели конци.Вярно, че и тогава бях в кофти период, но книгата просто беше...наивна и глупава.Позле съвсем го намразих горкия Паулу, защото няколко ``чувствителни интелектуалки`` от класа взеха да си правят литературни сбрики и анализи, чудничко беше

омг, днес прочетох "Брида" и единствената по-тъпа книга в личната ми класация е "11 минути"

Оставете Коелю на манекенките...

Недейте да говорите така, моля ви се! Може да не е гениален, но смея да твърдя че ти олеква когато четеш неговите книги... защото героите там са съвсем обикновени хора, като теб и мен, и всички останали. Не са супергерои, елфи, магьосници, фентъзи-персонажи, а хора, които можеш да срещнеш навсякъде и по всяко време. Просто един вид ти помагат да живееш.

Коелю... Не, не ми харесва. Омръзнало ми е от книги, които развиват сюжет, герои и във всичко това вплитат философски размисли за живота, вселената и всичко останало. Предпочитам го чисто - или с други думи, предпочитам да чета Джубран. Нали самият Коелю признава, че черпел вдъхновение от неговите книги. Джубран представя нещата в много по-изчистен вариант, наистина успокояващ. Не се съсредоточава толкова върху сюжета, няма излишни истории и герои - кратко, точно и ясно.

обикновени хора - магове, вещици

Ако намекваш за книгата "Дневникът на един маг", там се говори за един съвсем обикновен човек, и съвсем друг вид магия. Коелю никога не е писал за измислени герои които извършват невъобразими геройства и побеждават също толкова свръхестествени като тях врагове. Книгите на Коелю по-скоро спомагат за намиране на хармония, въпреки че ако не я търсиш усилено, нищо няма да ти помогне. И книгата "11 минути" изобщо не е вулгарна!

бтв, ето ви една статия за Паулу Коелю и социалните мрежи:
http://www.techcrunch.com/2008/12/09/pa ... -mistress/

Вярно, че освен че е редовен блогър, има профил и в Myspace, във Facebook обаче не съм го намерил.

чел съм само Алхимикът... книгата ми допадна, но не толкова, че да продължа да чета Коелю о.О Може би по-нататъка от липса на какво да чета ще взема да прочета и друга негова, но определено има засега много по-добри книги от неговите, които не съм чел ^^