Това прекарване на 8ми декември, беше доста болно....

Поне не се напих, ама то не ми и трябваше, при все, че си бяхме на "настроение" правейки простотии 3 дни...
Яко си беше, скоро очаквайте и албума "Обесен за тения"...

Маащерка!

Не го казвай, не го казвай!


Имам психоза от тая дума. Всеки луд...

"Дара поверително я дръпва настрана:

- Само че трябва да положиш клетва!

Със загадъчност тя се мъчи да прикрие нещо друго.

- Готова съм на всичко! - се изпъва Зорка всеотдайно. - Каква клетва?
- Да не споменаваш думата "мащерка"! - прошепва Дара заклинателно.
- Само това ли? Че то съвсем лесно! - недоумява момичето, очаквало кой знае какво в тази масонска ложа на алпинистите.
- Ще видиш колко е лесно, като все "мащерка" ще ти са върти в ума! - я заплашва Дара, а после добавя на себе си: - Май друго ти се върти в ума! - и ядно смерва стройния Андро.

Как й се иска да вземе под своето крило, да защити това неправдоподобно създание. Но риск е женствеността.

Неспасяема."

Пък мене ме зарадваха филмчета, които вероятно ще ме превърнат в емоционален дебил - съвсем по коледному.

леле, Ели, ако знаеш колко се чудех онзи ден коя беше думата дето не трябваше да се споменава. Оф, още не мога да си избия тая книга от главата...

Тя няма избиване.
Аз пък не мога да си избия от главата и филма (и то, откак бях на 5-6 годинки - тогава го гледах за пръв път). Ужасно често се сещам за срещата на Дара и Асен, за финала с Деян и онзи лудия на светофара на пл. Славейков... за Дара, дето гледаше лентите в киносалона, а от екрана Асен й пращаше въздушни целувки; и Зорка, и момчето, което имаше рожден ден и на тръгване се скара с майка си... и всички.... Жестоко тежък филм.

И, разбира се, култовия лаф: "Памир, Памир, ама зад оня баир". Постоянно го използвам.

Аз още не съм си отспал от 8-и . Снощи тъкмо се прибрах и се наплюсках като прасенце, и дойдоха едни приятели да им помагам по програмиране. Към 12 и нещо си легнах и Съни по нощите пак се раздивя. А една колежка днес имаше денден и преди малко дръннах 100-ина гр. виски и сега съм пред припадане. Искам да спяяяяяяяяяя. А трябва да ида за малко и до Студград . Сега ще пробвам да си припомня как се спи на 4 въртящи се стола...

Димо, с тебе може да си правим състезание по неспане. То принципен шампион е Джеймс, ама все пак.
А аз ще почивам в неделя. Ще се разплача от щастие.

Имам си биографията на МеталикА! В допълнение с още по-прекрасни неща и преживявания

Станах много рано и бях възнаградена с един от най-красивите изгреви, откакто съм в София.

днеска посетих "Фондация Проф. Николай Райнов", невероятно място Толкова мили и благи хора, толкова уютно местенце, попито с минало и изкуство, картини и пластики на семейство Райнови навсякъде из къщата Запознах се и говорих и с внучката на Н. Райнов, оказа се готина дама Даже си тръгнах с подарък - първо издание на "Слънчеви Приказки" на Н. Райнов от 1918 Така ми повдигна духа тази визита, че сега съм като слънце

Свърши се с глупавото училище

Мнение 3000 (радвам се, че е в тая тема ):

Върнах се за ден във фестивалния ритъм и ми беше тоооолкова хубаво да си прехвърчам между спектаклите. Да можеше всички дни да са такива!
Ох, трябва да отивам да пиша...

Видях си една стара, хубава снимка на стената

Разгадах я, мама й стара, пустата загадка!!!

Абе, нищо не трябваше да ме прави щастлива, ама
Още съм в шок, де