Здрасти!

Разкажи ни къде си, защо си там, с какво се занимаваш, как върви, кога се връщаш (ако се връщаш, разбира се) и какви са впечатленията ти

Здрасти!Айде малко от мен,че бързам сега,после още!
1.Откъде е тоя интерес към Китай у теб?Защо точно към Китай?
2.Любима китайска манджа?
3.Какво най-много те дразнеше и най-много ти харесваше в ЦИЕК?

Намирам се, в град Ухан, „столицата” на централната китайска провинция Хубей. Тук съм тъй като, наред с още 4 човека от СУ, спечелихме стипендии от китайското правителство за пълен курс на обучение за бакалавърска степен по съвременен китайски език. Освен че уча и ям китайска храна всеки ден (тук наричана за кратко - просто „храна” - както един приятел се бъзика), преподавам английски на малки дечица, на възраст между 5 и 13 години. Като цяло обучението е доста добро, въпреки че останах малко разочарован от факта, че нямаме предмети като езикознание с всичките му там разновидности като фонетика, лексикология, морфология и т.н., старокитайски и другите тясно свързани с филологията предмети. Но не е болка за умиране.
Връщането съм го замислил да е през лятото за около месец, ако мога – повече. Като наближи времето, ще приемам поръчки. На Писобела вече съм обещал да й донеса чипс с вкус на боровинки, а на някого (извинявам се, но забравих точно на кого) едно шишенце medicine wine.
Сега относно впечатленията – страшно много са. За да не пиша цял роман, ще споделя само малка част, в реда на тяхното създаване. ТУК ХОРАТА КАРАТ КАТО ЛУДИ! Буквално. За шофьорите сякаш няма ленти, няма насрещно движение, няма предимство – кой както се оправи. Пътят представлява не система със строго определени правила за придвижване на МПС’та, а по-скоро място, където горе-долу би трябвало (защото моторите по и без това фрашканите тротоари са нещо съвсем обичайно) да се движат коли, мотори, автобуси и колела. Пешеходците не помагат особено – пресича се където и когато на човек му скимне. Има пешеходни пътеки и светофари с червено и зелено човече, но те като че ли са само за красота. Няма значение деца, жени с бебешки колички, стари хора – всеки се чувства сам на пътя. Често съм виждал купчина хора в пространството между двете страни на кола и автобус (по-малко от метър) да чакат да им се отвори възможност да изприпкат до другия край на улицата. Най-странното е, че въпреки всичко това, ПТП’тата са изключителна рядкост. Явно в целия този хаос има някакъв китайски ред, за чието разбиране ми е още рано. Второ – страшна евтиния. За по-малко от левче можеш да се наядеш като свиня. Вода, ток, дрехи – всичко на много ниски цени. Има естествно и скъпи неща, но те са по-скоро глезотии. Китайците като цяло са много любезни към белия човек (нарочно не казвам чужденец, защото ако става въпрос за негри, китайците си падат малко расисти), който тук се ползва с някаква свобода. Много трудно е да се забърка човек с закона и орнагите на реда, трябва да прави наистина големи глупости, за да си навлече проблеми. Специално за Ухан, любезността може да не се забележи на пръв поглед, тъй като диалектът, който говорят тук се отнася към китайския горе-долу както сръбският към славианските езици – най-става за псуване, сиреч викането и тонът „ей ся ти е**х мамата, копеленце бяло” е просто една от неговите черти. И най-милите думи често звучат като сочна псувня. Над звучното храчене навсякъде (да, дори и от супер готини и наточени мацки) и хвърлянето на боклук където му скимне на човек няма да се спирам, само ще ги отбележа. Също така, комунизмът и конфуцианството допълнително са разказали играта на този народ и, ако въобще започне да се случва такова нещо, ще са нужни поколения, за да се премахнат белезите, които тези две идеологии са оставили върху китайското съзнание. Но тези неща не ме смущават ни най-малко – всичко си има обяснение, обществено и културно. Все пак ако толкова милеех по „западния” начин на живот, щях да си стоя в България.
Накратко и за много хубавите впечатления – тук, както е и с шофирането, на пръв поглед всичко е в хаос, но като се загледа човек, наистина има някакъв трудно уловим за бледоликия, висок чужденец с голям нос и хлътнали очи. Културното наследство на Китай е неопознаваемо в неговата цялост – дори и цял живот човек с това да се занимава, все ще останат неща непрочетени, места непосетени и странни рецепти неопитани. Тук може страшно много да се научи, не само езикът, стига човек да има желание. Условията за чуждестранните студенти са страшно добри. Има малки и не особено забележими ограничения, но в крайна сметка Китай си е комунистическа държава. Единственото нещо, което наистина ме дразни, е как някои чужденци се държат. Няма да споменавам конкретни държави или етноси, но ситуацията с по-голямата част от тях е следната - цял живот са държани изкъсо от държава, религия, общество и родители и сега, когато за първи път им се маха чаталчето, правят големи свинщини и простотии.


1. От начало започна като интерес към източният начин на мислене и ценностна система. Колкото повече задълбавах, толкова повече се насочвах към Китай – Римската империя на Далечния изток. След това се превърна в нездрав интерес към всичко китайско.
2. Охх, много труден въпрос, наистина. Ще спомена най-любимите си – пелмени, без значение варени или пържени, пиле в сладко-кисел сос (голямо клише, ама какво да се прави ), гъби (обикновенни) или патладжан с лук на метална плоча и едно, което представлява тънки препържени парченца картофи и телешко, леко подлютени и със сусам. Ох, огладнях пак...
3. Ако трябва да бъда напълно честен, абсолютно нищо не ме дразнеше. Всичко като че ли беше правено по поръчка така, че да засили ефектът от влудяващата (в добър смисъл) обстановка в жълтата сграда. Дори и от кенефите не мога да се оплача, защото тук тоалетната ситуация е много по-зле. Това, което най-много ми харесва и сега страшно много ми липсва е именно тази обстановка, създадена от хората, преподавателите и цялостните условия. В ЦИЕК човек се чувства някак малко по-различен.

1. Може ли линк в YouTube, или поне име да потърся, че VBox от тук страшно бавно зарежда, на едно клипче буквално му трябват часове.

2. Май само едно единствено нещо би ме накарало да спра да пиша. Ако културното и възпитано изразяване на крайни, неудобни за обществото или политически некоректни мнения от какъвто и да е характер се забрани. Без значение колко расистко, сексистко или нехуманно е едно мнение, ако то е вярно, подкрепено от реални факти и казано културно и с неутрален тон, то трябва да седи.

Едит:
Гледах клипчето. Като цяло не съм фен на този жанр и не съм гледал двата филма, но като чисто техническо изпълнение, клипчето е добро и си постига целта.

Здрасти....

1. Какво мислиш за най-известния китайски чатър - Дай Линк?
2. Какво най-много липсва на България, което го има в Китай?
3. Кой твой пост у форума е най-важния за теб?
4. Кога последно са те давали по медиите - радио, тв?
5. Какво е мнението ти за свет. фин. криза?
6. Как вашите оценяват специалността ти?
7. Каква професия никога не би работил?
8. Какво е за теб съдбата?
9. Льобима емотиконка?
10. Коя е последната мечта, която изпълни, като изключим Китай?
11. Можеш ли да караш кънки?
12. Ако ти си шефа на форома, и имаш избор - кого би баннал? (те малко останаха)
13. (традиционен) Какво е мнението ти за мен?

1. Около себе си, в Китай, виждаш някакви признаци на рецесия? А на наближаваща депресия? И изобщо - какво можеш да кажеш за сегашното състояние на китайската икономика и бъдещето й развитие?
2. Какво означава аватарът ти?

1. Какво ти липсва най-много от България, което го няма в Китай
2. Би ли останал в Китай да направиш свое семейство там и да заживееш като китайски гражданин, или след време ще се върнеш по родно (може и в друга страна де, не е задължително да е България )
3. Има ли нещо, което се е променило в теб след заминаването ти в Китай?
4. А има ли нещо, което никога няма да бъде променено (или поне не и в близък план)?

По-нататъка ще се сетя и за още ^^

1. Кои са 10-те реплики, които човек трябва да знае, ако отиде в Ухан или, ако можеш да прецениш, в Китай?
2. Бил ли си другаде в Китай и къде? Кажи по няколко думи за тези места?
3. Защо да посетя Китай?
4. Имаш ли впечатление за отношението към бойните изкуства там където си? (питам не защото съм гледал филми с Брус Лий, а защото съм фен на бойните изкуства и уважавам безкрайно именно китайските такива, заради тяхната философска основа, но за съжаление - и аз не знам защо - съм тренирал все не-китайски неща...)

Хелоу

1. Това не беше ли онзи тип, дето седял една седмица пред компа и накрая умрял? Или го бъркам с най-известния китайски WOW маниак - Ча Кам Дроп?
2. Тук хората си обичат страната и държавата, много се гордеят с нея и ревностно си пазят културата и начина си на живот.
3. Не знам човек, много труден въпрос Сигурно мненията които съм писал по темите за религия и духовност.
4. Тази година на 5 февруари по БТВ в късните новини се появявам за малко; даже и линкче давам. http://www.youtube.com/watch?v=Dw--qu_uONw
5. Нищо не разбирам от икономика, но според мен кризата бе неизбежна, тъй като сегашната икономическа система не е перфектна.
6. Намират я за много перспективна и интересна и се радват, че най-накрая успях да вляза да уча това, което искам.
7. Продавач на картички за набиране на средства за спасяване на нечии живот и така нареченото door to door salesman. Странното е, че и двете съм ги работил.
8. 50% кармична предопределеност и 50% следствие от собствените ти действия.
9.
10. За първи път намерих споделена любов. Кофтито е, че стана по-малко от месец преди да замина и сега не сме заедно, но догодина и тя идва тук.
11. Да. На лед не съм пробвал, но предполагам, че е почти същото като с нормалните.
12. Те верно малко останаха. Ако ме беше питал преди месец, щях да ти кажа Пич, ама сега не се сещам за никого друг.
13. Трудно ми е да кажа, тъй като не се познаваме добре. Само от форума не мога да си изградя мнение, а на живо сме се засичали май 2 пъти на форумни срещи.

1. За сега не. За последните 25 години Китай бележи среден годишен ръст на БВП от около 10% и, според мен, най-лошото, което може да се случи е този процент да падне в следващите няколко години. Но пак казвам, нищо не разбирам от икономика, та може да говоря пълни глупости.

2. Калиграфско изписване на йероглифа "дао", най-често превеждано като "път", но в даоски контекст значението е много по-широко.

1. Кисело мляко и сирене.
2. Обмислял съм и такъв вариант, но се отказах. За мен Китай е прекрасно място, където бих могъл да прекарам 5 или 10 години от живота си, но не бих издържал да живея тук.
3. Не, същият ръб съм си.
4. Да. Това, което сега имам като мироглед вярвам, че никога няма да се промени.

1. Няма значение къде точно в Китай, човек е хубаво да може да казва следните неща:
а. Здравей, благодаря, извинете, може ли да те/ви попитам и подобни.
б. Колко струва?
в. Много е скъпо, ако не ми направиш намаление, няма да купя.
г. Не, не съм американец. Много хора автоматично смятат, че всички чужденци са американци с много пари.
д. Извинете, не говоря китайски.
е. Разбирам само Путинхуа. Това е стандартният китайски език.
ж. Моля те/ви, говори/ете по-бавно. Италианците пасти да ядат.
з. Закарай ме до..... Искам бележка.
и. Името на държавата си на китайски.
к. Помогнете ми да се свържа с полицията.

2. За съжаление още не. Зимната ваканция най-вероятно ще ходя до 2 от най-южните провинции за по около седмица.

3. Много от стереотипите и предрасъдъците, които човек има за китайците се разбиват, когато дойде тук. Също така много от тях се и потвърждават, но не това е най-важното. Китай буквално е друг свят, в който има аналог на абсолютно всичко, което има на запад, само че е напълно различно.

4. За съжаление традиционните бойни изкуства са се превърнали в балет с китайски привкус. На повечето места, където предлагат обучение преподават само формите, които са променени, за да са по-зрелищни и впечатляващи, докато пълнежът, вътрешната наработка и бойните приложения не се тренират. Трудно е човек да си намери истински учител традиционалист, тъй като по времето на Културната революция тези неща са считани за феодална отживелица и бая народ, занимаващ се с бойни изкуства е избит. Преди да ги изтребят обаче, много от тях са записвани, по които видеозаписи после са обучавали полицията и армията. Странна работа. Това не означава, че няма къде да се тренира по традиционната методика. Относно философската основа - това е едно разбираемо заблуждение, което най-вероятно идва от китайското делене на нещата на Ин и Ян - меко и твърдо, женско и мъжко, защитно и агресивно и т.н., което присъства във всеки един аспект от китайския живот - кухнята, обзавеждането, строителството, дрехите и прочее. Ето една статия за митовете за китайските бойни изкуства, която предполагам ще ти е интересна http://pigua.dankin.net/mitove.html

Говоря за т.нар. "вътрешни стилове", които в статията са лишени от смисъл и определени кето заблуда. Факт е обаче, че в българските среди терминът "вътрешни БИ" продължава да се употребява и от големи майстори, което си е обезпокояващо, ако статията е достоверна При японските изкуства, а това е стабилна разлика и в митологиите, всичко като че ли е доста по-практически обосновано и всякаква философия възниква впоследствие...

Благодаря за отговорите


Мисля, че би било много интересно да задълбаем в тази тема