Хм, след като прочетох някои обяснения за това как са се произнасяли Ъ и Ь в старобългарския все още не мога да си отговоря на въпроса как точно звучат тези гласно.Ъ би трябвало да е между о и у, а Ь - между е и и , ма някак си не ми идва такъв изговор и се чудя има ли някакво др. обяснение или пък някъде файл с изказа?

Обяснения?! По-скоро предположения.
Никой не може да ти гарантира как са
се произнасяли еровете и носовките.
Няма как да чуем как са говорили тогава,
а само да гадаем.

Да де , ама до колкото знам си има науно обосновано обяснение за най-близкото произношение, което е до Е/И и О/У ама уж пък било по съкратено и т.н.Значи тоя Мирчев дет му има учебника онлайн и дет има и сумати публикации на хартия дет седят и в университетсклата библиотека да му имам и разбиранията - някви термини, некви извънземни и така или инае не е обяснил как се произнасят точно.Ма то как ще го напраи - с всичките си многословия и термини прикрива една много голяма истина 0 и той си нема на идея как е било.Но мисля все пак , че вс. лингвисти и т.н. УЖ знаещи и т.н. писали уебници доцентчета-моцентчета (особено по старобългарски) шъ земи да са появи един поп по-навътре с канона и с пеенето и то не ерове ще произнесе, не мити чудо , ами ще ги забие у земета мити българска разните му там уж лингвисти на старобългарския дет не могат да си обяснят в трудовете как се чете Ъ и Ь (все още на БАН изданията не съм преглеждал, ма то щот ме мързи по празниците да висна в библиотеката, ма и туй ще го направя - така и така карта си имам и до празниците все ще отделя едно 3-4 аса на ден да съм трезвен... ).А иначе макар и да не ми е специалност бих казал, че старославянския/старобългарския ми е слабост - уви макар и да имам в родата едно 15 поколения попове така и нямам някой наблизо ( даеееш гадовете оставили традицията на рода - не че ми дреме за религията нещо особено- към средата-края на 19 век. и нема как да дръпна някой дедо (еххх тоя ЯТ как го нЕма ) да поОбяснИ как са нещата... )
P.P.
фразите на нелитературен език са нарочно (по-веселяшко ми съ струа тъй да съ кажи), а лекото несвързване на изренията е защото това май ми е някъде 17 бира и май ми се пие още...
P.P.P.
И едно поздравче на тоз стар наш език и много готина и важна част от вс. българско тържество мисля:
http://www.youtube.com/watch?v=hSQKBvua_38

Абе човек, гледай си кефа и не се мъчи с ******* старобългарски...

Бе има хора, кои им е кеф да се мъчат,
ако мъ разбирати накъде бия...

Що бре - аз си се мъча за кеф и удоволствие, а не щото си нямам какво да правя. Зарекъл съм се, че ще го увладея този език и ще го направя.Уви няма курсове под път и над път както с английския (всъщност то може пък и да има някъде към православната църква, знае ли човек), ама и сам става.Поне е мн. близък до съвремения български лексикално.

Днеска си купих речник в който има кратко описание на граматиката и фонетиката също.Там пък предлагат в края на думата Ъ да е знак за твърда съгласна, а в средата на думата да се чете както в дн. български език.За Ь се казва да се чете както руския мягкий знак.Ама всъщност сега на какво да вярвам.....Едни казват едно, други - друго.Май все пак наистина трябва да питам някой , който редовно използва езика - демек някой поп дето чете често на старобългарски, щото изследователите в областта гледат да мислят хиляди и хиляди теории и на човек му става супер неразбираемо.Ето например според цитираното по -горе от мен четене (дето е в речника) се получава, че те не са баш кратки гласни, а нали това е смисъла им както пише в др. учебници по въпроса.

Батбаян, покрай старобългарския може да
наблегнеш и на новобългарския, хубаво е
да го овладееш този език. Поповете
не са най-добрия източник за научаване на
старобългарски, те го пеят и си мънкат под
носа, но щом те влече... А и винаги можеш
да посещаваш лекциите на 2-ри курс славистика
или БФ (но не знам кой курс) и да овладяваш
старобългарски.

Хаха, имам малко грешен правопис понякога, уви.И над това ще наблегна, че ще ми се налага да пиша грамотно по изпити, пък и въобще.То преди си бях о.к., ама неписане дълго време + паразитно писане по форуми - те това става.

Иначе за лекциите - това е идея.Само че може ли така като не си в специалността... А иначе то там как се учи - никога не съм бил на лекции по език. Само на курсове, но там групите са по-малки, общението е в двете посоки - преподавател-ученик и ученик-преподавател , но на лекции сигурно е само слушаш и записваш или?...

За поповете сигурно има и не тоилкова сведущи, ама има и хора дето не само си мрънкат.Въпроса е, че май редакцията на църковнославянския малко се различава от старобългарския...Пък и не съм чувал попове да дават уроци по език, ма може ако има неделно училище към някой храм...Уви като не особено религиозен човек може и малко множко да ми дойде песнопения и канонища по цял ден.

П.П. Всъщност май в бългсрдкия все още си има звателен падеж - аз поне винаги си го използвам и това обръщение Батбаян вместо Батбаяне ми се стори малко неблагозвучно.Все едно рускиня говори български.

Ами в българския има останки от много
падежи, от всички, просто ние не се
замисляме за това, когато говорим на
него. Лекциите по старобългарски език
са интересни, ако си заинтересован. Водят
се като всички други лекции и се набляга
на упражненията, особено втория семестър,
понеже е двусеместриален курс. Първо ти се
преподава цялата граматика, парадигмите на
съществителните, а след това и на глаголите.
После започваш да четеш текстове и да
анализираш и превеждаш с помощта на това,
което си научил по граматика. Това е.

Ъм, интересна тема. Със сигурност ти препоръчвам да посетиш лекции на доцент (бъдещ професор) Тотоманова или професор Татяна Славова, ако ти се отдаде възможност. Ще разбереш колко кухо звучи фразата "увладея този език", поради сложността му. Един език се учи най-добре (да не кажа единствено), когато го използваш в среда, а специално със СТБ това няма как да се случи. И това за самостоятелното анализиране и превеждане го зарежи. Специално със старобългарския не си е работа, ако няма кой да ти помага.

Като външен спрямо специалността, нямаш право да посещаваш часовете на БФ. Но можеш да запишеш магистратура Кирилометодиевистика, където ще учиш езика, колкото щеш. Но не ти го препоръчвам. НЯМАШ нервите за това нещо. Поне не за задълбочено познаване.

Поповете няма да ти свършат работа, тяхното е черковнославянски и е руска редакция на старобългарски, което не е съвсем същото. Има руска лексика, руски фонетични особености (голямата носовка, която е звучала като носово "о" (он) при тях е изяснена в "у", някои силни ерове в "о" и прочие) и други не до там български особености. Пък и те разглеждат само канонични текстове, които са интересни само откъм религиозната им страна.

Еровете... уточни за кой период става въпрос. В предписмения такъв ерове си е имало и са си звучали много ясно - Ъ като Ъ и Ь като "йъ" (тъпо изглежда, но не ми се бърка за фонетиката), демек думата "тъмно" по едно време е звучала "тйъмно". Впоследствие тези ерове променят или изцяло губят своето звучене и тук вече стават свинщини, на които са посветени маса лекции по СТБ език и История на българския език. Някои изчезват напълно (краесловните), някои се превръщат в О и съответно Е, например чест (затова по някои диалекти се казва темно), трети затвърдяват и т.н. В среднобългарски период спокойно са могли да кажат: "Еровете не са това, което бяха". Нататък хаосът става пълен, поради изчезването на книжовна норма.

Звателен падеж всъщност няма, всички изследователи говорят за звателна форма, защото тя няма пълна парадигма и семантиката й не е като тази на стандартните падежи. Но остатъци си имаме в местоименията (аз - мене, той - него - нему) и фрази от типа зиме, лете, сбогом (бивш творителен падеж от "съ богомь") и т.н.


Лекциите на Тотоманова биха ти били много интересни, защото тя много последователно и задълбочено разяснява откъде са се появили всички днешни морфологични особености.

Хмм, сигурно ако мн. се примоля може и да ме пуснат на някоя и др. лекция, ма то така или иначе вече са започнали, пък и уви поне тази година ми се налага да уча сериозно др. неща та поне другата година да съм си на мястото - сиреч сп. Право.

Иначе за църковния език и аз съм го чувал - руската редакция (която пак си има мн. общо де) и ако някой текст е от Второто царство - пак средновековна българска редакция (Търновска книжовна школа, но не и старата Преславска и Орхидска по време на Борис).

Иначе за звателния падеж мислех че е останал напълно...Обясни защо не е???Все още може да се използва до голяма степен дори и за не лични имена пример:
Мария - Мариьо, Хижа -Хижо (ако въобще може да има обръщение към неодушевен обект - главно мисля в литературата), Иван - Иване, Светофар- Светофаре и т.н. в смисъл това не си ли е падежна форма или какво?Или пак е едина от темите по които филолозите спорят дали е така или инак...
П.П. Иначе за еровете имам предвид 9-11 век.

Какво значи външен на БФ. Лекциите в СУ са отворени,
всеки може да ги посещава. При нас в Славянска не е
имало проблеми, доста често идват хора от други специалности
на лекциите ни. Имало е случай с ТЛ, със СТБ и дори с часовете
ни по езика, които са си 'специални', но и там имаме едни
редовни посетитетли-мераклии за сръбски.
Спокойно могат да си се посещават лекциите...

Всъщност не са по данни от мой приятел - асистент. Веднъж го попитах дали мога да остана на негово упражнение и той ми отговори, че имало заповед от високо равнище да не се допускат външни лица (разбирай които по програма нямат такова занятие) в упражнения и лекции. А става въпрос за нещо по моята специалност, което съм изкарал преди две години. Предполагам зависи от лектора - може и да пуска, може и да не пуска.


Книжовната норма все още допуска подобни обръщения, но препоръчва избягването им в делови среди. В парламента (като един от примерите за най-голяма профания, що се отнася до езика) надали ще чуеш Иване, Петре. По-често се обръщат с име и фамилия. Като изключим това, звателна форма си има и все още се употребява... особено в художествената литература или приятелските кръгове. Някои обръщения се смятат за семантично негативно натоварени.

Не може да се говори за падеж, защото в същността си звателната форма само допълнително маркира лице или обект, за което говорим. Разликата дали ще извикаш Мария или Марио е в конкретизацията на девойката, във втория случай държиш да подчертаеш, че имаш или искаш нещо от въпросната в конкретния момент. Разбира се, може да се обърнеш и реторично "Ех, Марио, Марио", когато тя не присъства, но това е по-скоро обект на стилистиката и семантиката. На синтактично ниво няма значение кое използваш. Докато другите падежи маркират пряко допълнение, непряко допълнение, притежание, съучастие или някакво друго отношение.

Всъщност на някои места се нарича звателен падеж или вокатив, но с уговорката, че не действителен падеж. Или поне така смятат нашите професори, що се отнася до БЕ.

9-11 век изобщо не са взимали еровете насериозно. От това време има даже само едноерови паметници, така че вече говорим за различни книжовни школи или грамотност на преписвачите - дали ще спазят етимологичното им място или ще се подведат от разговорния език.

Хм, май е пълна неразбория - уж лекциите са отворени за вс. студенти, ма всъщност пък не са и т.н.Все тая - така или иначе в момента нямам време.Има си книжки и речници, пък не мен езиците ми вървят - ако се зарека за около 1г. ще се справям както с модерен български.

Иначе за звателния падеж така и не разбрах защо някои смятат, че е падеж, па други мислят че не е.Това и за старобългарския ли се отнася, защото там си има Звателен Падеж и май си е до голяма степен същия както в днешния език, но все пак не съм мн. сигурен за това.Може пък някой научни дейци да не приемат и звателен падеж в старобългарския ами да го наричат звателна форма.Но няма да влизам в спорове.Нито съм толкоз сведущ, нито ми е мерак.За мен това си е падежна форма, защото променя окончанието на думата и по този начин изразява отношение.Има и диверсификация за м.р. и ж.р. и т.н.

Интересно ми стана за еровете - Ь се чете Йъ - това ясно, а Ъ дали е както съвременното ъ или има и др. оттенъци в произношението?

Занимавал ли си се някога с класически език? Говорим такъв ще го понаучиш криво-ляво за една година, но класически не. Само поразрови граматиката на Мирчев, за да се осведомиш относно десетките парадигми и времена. Да не говорим за изключенията и всички гадни конструкции, наследени от Индоевропейския праезик.

Прости скептичността ми, но съм видял доста по СТБ и се съмнявам дори за две години да се справяш свободно с разбиране на текстове, камо ли на говоримо ниво. Все пак приветствам идеята и, ако успееш, направо иди в катедрата да те вземат за асистент.

Въпросът ти за Ъ-то пак не е съвсем коректен. Да, нейде в предписмения период се е произнасяло близо до съвременното ъ, но после е започнало да звучи по различни начини в зависимост от диалектния ареал. В курса на Жобов и Колев по диалектология ни казваха, че по софийско рефлексът е а, родопските говори о или широко о, югозападна българия също. В останалите се е запазило като ъ. Тези рефлекси не са ново явление и вероятно в различните краища на страната са се срещали разнообразни фонеми. Относно Йъ-то трябва да направя едно уточнение, малкият ер смекчава предходната съгласна (разликата в т-то при пъТят и Тъкан), което даже довежда до появата на ч, ж, ш (първа палатализация) и ц, з, с (втора палатализация), защото е предна гласна.

Накратко - никой не знае как точно е звучала баба Гурка от Преславско, защото има твърде малко паметници, оставили данни за говоримия език.