М, на мен си ми прилича просто на маймуна. А какъв секссимвол го изкарват, жива да не бях. Явно вкусът ми за мъже е сбъркан. Много.

Този Марио Франгулис съм го чувала само като име, едва сега пуснах да го чуя как звучи - с тая песен ще отивам към леглото, да. Наистина е сравним с Бочели, но тук се очаква (поне Камилчо го очаква ) да направя отклонение и да ги определя и двамата като "необходимото зло". Необходими, защото чрез тях (и такива като тях) хората се "зарибяват" да слушат опера. А "зло", защото много често въпросните хора остават на ниво "поп-класика" и решават, че Бочели и Франгулис, да речем, са всичко, което трябва да се чуе.

Само дето за това изпълнителите нямат вина - липсата на любопитство е кофти нещо.

И, за да не се отклонявам повече - песента е хубава, момъкът звучи добре и изглежда нелошо. Мммм, искам да намеря още едно нещо - пускала съм го тук някъде, но ще се повторя - че не знам кога ще те хвана в "оперно" настроение - като заговорихме за баритони - би ми било съвестно, ако не го спомена. И последно, защото така и не стигнахме до контест с Фигаро: http://www.youtube.com/watch?v=N6I98vVWcFA. Честно - ако има едно нещо, за което съжалявам, е че не съм го чула наживо.

О, на мен не ми трябва настроение, за да оценя този стил Виж, за да ида на опера, вече ми трябва време, компания и нещо хубаво за гледане. Като последните са ми основната спънка.

Сетих се на кой артист ми заприлича - Ерик Робъртс. И като се загледах, видях, че хич не си приличат :Р Много лош физиономист съм...

Аз Франгулис го чух с това - http://www.youtube.com/watch?v=GfIDo6Bnjz4 и го харесах. С главно ХАР. цял ден си въртях песничката. Но често не харесвам, когато такива гласове запяват по-популярни песнички. Та май съм съгласен с теб за "необходимото зло".
А баба ми страшно много харесва Бочели
Изслушах линкчетата и много ми допадна човекът. Доколкото мога да съдя с доста нетренираното си по въпроса ухо, де.
Хайде лека нощ, че четох, че скоро трябва да ставаш :Р
То и аз така, затуй така телеграфно писах...

Да ви светна за едно изключително добро нещо, случило се на нашия пазар. Става дума за "Приказките на операта", книга в две части с автор Надя Петрова. Това чудо е нещо като прочутата "Книга за операта", но преразказите на либретата са много по-живи и представляват отделни разказчета - с конфликт, с пряка реч, с всички драматургични елементи (експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог... ), изобщо - както си трябва.
Бях изключително приятно изненадана, когато разгърнах изданието - още повече, че от раз попаднах на страницата, в която се разказва за Скарпия. Е, умрях от кеф - описанието, ако щете вярвайте, е написано съвсем по режисьорски - без състояния, само действия. Адски увлекателно и много вярно.

Та... да не се отклонявам. Ако имате човек, когото трябва да "зарибите" - това е прекрасен подарък. Написано е страшно достъпно и наистина увлекателно, особено ако не си се докосвал до сцената и първите ти контакти с това изкуство предстоят. Книгата се продава в Съюза на българските композитори (ако някой се интересува, това е точно вдясно от главния вход на Народния театър - има клон на ПИБ и магазинът е точно до него, на втория етаж има чудесна галерия, а долу се продават записи и музикална литература).
Че и аз дори ще си я купя тия дни, защото искам да видя дали наистина попаденията са толкова добри, колкото описанието на Скарпия ("Трети, подмамени от титлите и мъжествената му външност, търсеха любов там, където никога не я бе имало. За барон Скарпия жените бяха просто вино с различен вкус, което трябваше да бъде опитано. А може би...")

Не, сериозно - когато си я взема, ще ви препиша тук въпросния откъс - пулсира от истина, какво да ви кажа - просто само това успях да запомня от пръв прочит. Айде... и поздрав за всички с Te Deum (мда, повтарям се, но тук му е мястото - да не говорим, че няяяяяма толкова сексуално нещо в цялата оперна драматургия ... "Tosca, mi fai dimenticare Iddio!" ).

Пореден линк към нещо много разкошно, което (според мен) трябва да се изтъква най-редовно като аргумент в подкрепа на баса, често подценяван в оперната драматургия (където технологията, извинете за крайното опростяване на схемата, е "тенорът и сопраното се обичат, баритонът им пречи, а басът има една ария, щото с трима е твърде камерно"). Операта е "Лукреция Борджия" на Доницети, а "нещото" е ария и кабалета на Алфонсо д'Есте (кабалетата започва от 2:24 и е невероятен разкош, какъвто само белкантовите композитори са способни да създадат - не всички, при това):
http://www.youtube.com/watch?v=nsFlM19605o

Моля да се абстрахирате от изумително нелепата режисура и на странната кръстоска между Арагорн и киборг, която се мотае из сцената крайно неориентирано. Пичът пее здраво.

Ай лайк
Не гледах Робогорн по твой съвет :Р

Ъм.. сега видях каква световна глупост съм написала по-горе. Ама... не обвинявайте мен, тя Нетребко им е изгубила бройката, аз как да им помня имената - мъжът й не е Д'Арканджело, а Шрот - ей този смугъл уругвайски хубавец (кавичките оставям на вашата преценка).

Височините му дразнят много, но в ниските има страшно кадифено звучене (1:27-1:29, например) - като цяло, не го харесвам. Но, както казах и за грешния "съпруг" на Анна по-горе, ей това е да си женен за нея.

Лорде,
Следващото "нещо" е специално за теб - в светлината на онзи разговор за целуването на чужди либета на сцената. Не че се обявявам в подкрепа на подобни действия по принцип, но, уверявам ви, КОГАТО порасна и стана режисьор, нещата ще се случват по този начин с моите актьори:
http://www.youtube.com/watch?v=iF655YJolQI
След 1:45, но ти ще разбереш за какво ти говоря. Успея ли да убедя двама певци да докарат такава сцена - тип "уста в уста", без да ми мрънкат, че не се чува, че звукът се глъща или подобни глупости, ще го считам за лична победа.

Тя е дърво, ама той не се шегува. И виж колко естествено изглежда!

Хм... а това дали съм го пускала? Май да, мързи ме да проверявам, но това е Диана Дамрау, все пак (русата). За ей толкова мъничко се разминах да я чуя наживо тая година, ..... му! И колко прилича на Хелън Хънт... а аз колко обожавам Хелън Хънт...

Хубаво де, май си приличат по-скоро по емоциите, които пораждат у мен - и по това, че са руси, талантливи и прекрасни.

Уви, временно имам леки ограничения в интернета (мързи ме да се ровя из настройките на безжичния рутер, пък и тъкмо го подкарах), и особено гледане на клипчета от интернет. ще си запазя гледането за по-натам, обещавам

http://www.youtube.com/watch?v=fJeXNwdgJO0

Чаровник. Любов, бе, любов.
И, колкото и да харесвам Джулиета Симионато, тоя път (както и всеки друг път, всъщност) съм за Еторе. Той наистина може всичко по-добре.

Вече мога да гледам клипчета
Ония вярно добре го изкараха с целувките. Не знам за пеенето, но когато ми прекъсне изречението с целувка, знам, че мога най-спокойно да си го довърша. И това обикновено предизвиква смях

А това с Диана Дамрау беше весело :Р

Това последното съм го чувал... ама не знам къде. Точно това Anything you can be I can be better...

Като стана дума за весело, гледала ли си What's Opera, doc?

Охохо, Мери Кристмас, дет' се вика.
Оказва се, че човек не трябва да си прави планове - тъкмо днес си мислех как на 21 декември следобед (или най-късно на 22-ри) се прибирам към Стара Загора и - оппа - познайте кой идва в София за коледния концерт на Националната опера на 23-ти?
Ми... Хуан Понс.

Вече може да е поостарял, но ние и без това имаме само двама читави баритони (Петър Данаилов и Кирил Манолов (с уговорки за последния) - ще е срамота да пропусна подобно гостуване. По обясними причини никога няма да чуя на живо Бастианини, Гранфорте, Гоби, Тадеи, Панераи, Капучили, Брузон... Скоро пък няма да чуя и Брин, макар че не се знае какво ще ми щукне догодина. Така че тая новина си е повод за радост.

До края на седмицата трябва да се завлека за билет.

Тия хора са луди. Нали ви казах, че са пуснали едни книжки с повече от прилични записи на опери на Верди? Е, търсих една "Аида" (запис на сър Дьорд Шолти) в продължение на около 6 години - открих го преди няколко месеца, ура. Онзи ден виждам новия диск, който са пуснали от тази поредица - е, не! "Аида" на Шолти - с Викърс, Прайс, Мерил, Гор. Същата, която търсих толкова време. За 8.90 лв. Откачалки. Ако не я бях намерила малко по-рано, сигурно щях да удуша продавача от прегръдки - сега се задоволих само с доволно захилване.

Досега има 4 опери от тая поредица - и четирите са с повече от адекватни състави, да не кажа, че някои от тях са любимите ми записи на съответните опери. Препоръчвам ги много. Дотук са "Травиата" (със Съдърланд и Бергонци, прочутия й смях в голямата ария от края на първо действие - ненадмината Виолета!), "Риголето" (с Капучили - кой гледа останалите... е, не е Бастианини, ноооо...), "Бал с маски" (мернах Доминго, пак приличен запис) и сега и тая "Аида", която наистина си заслужава - а Викърс, ако и да е Вагнеров глас, много ми импонира. Един от любимите ми тенори.

И квооо... 2 поста по-горе ви казах, че Хуан Понс щял да идва... то и на мен ми се стори крайно съмнително, че ще го доведат, дори и на неговата възраст (не че е толкова дърт, никак даже, просто най-добрите години за гласа му са минали). Ама нали съм доверчиво добиче - останах още 3 дни в София, само и само да го чуя. Познайте колко го чух.
Вместо него се появи някакъв баритон, наречен Анджело Веча, който за по-малко от поовин час успя да разкаже играта на 3 от любимите ми арии/дуети - Кортиджани-те от последния контест, смъртта на Родриго и дуета с Карлос. И макар и нататък нещата да се подобриха значително, няма да му простя тия грозотии, които натвори в началото.
Очевидно и ухочуйно е слушал Бастианини във Вердиевия му репертоар - което е похвално - само дето не става само със слушане.
Бойко Цветанов продължава да залага на някакво много странно звукоизвличане, което сякаш намалява обема на гласа му, но щом Nessun Dorma-та му се получи (то там всички слушат само финала, и без това), приемаме, че всичко е наред. Пък и не върви да му търсим повече кусури, при гредите в очите на италианчето (пак казвам, след антракта беше окей, заслушах се - но преди това... омамалеле!)
И, последно - не знам Вили Клаас що за политик е бил, обаче да си е гледал политиката... не става за диригент. До голяма степен и той беше виновен за проблемите преди антракта - даваше най-нелогичните темпа и постоянно изненадваше солистите си. Кошмар.
Накрая, разбира се, standing ovation - да, да... Затова се ядосвам на тукашната публика. То бива безкритичност, бива, ама те след най-ужаснaта Cortigiani... щяха да съборят залата, бе! В "Ла Скала" биха го принудили да се скрие... ама по-нататък щял да се разпее - няма такова нещо! Ставам зла. Но така трябва да бъде - яд ме е на подобна всеядност, особено когато е заобиколена от страховити претенции. Дано поне да разбраха промяната в програмата и да не останаха с впечатлението, че увертюрата на "Кармен" е всъщност обявената по програма увертюра на "Севилския бръснар".
Трагедия в две действия. Второто - все пак, по-добро.

И къде, викаш, ги продават?

Амииии... на много репчета съм ги виждала - конкретно се сещам за онова, дето е на паметника Левски - от Попа в посока ФЖМК, отдясно е, точно на ъгъла с "Янко Сакъзов" - доста голямо.
Също и на едно, което е срещу църквата "Света Неделя" - като тръгнеш по "Стамболийски", отляво. Точно след него има книжарница "Хеликон", ако не се лъжа.
И третото място, където съм виждала, е на едно от павилиончетата за вестници на Плиска - на спирката, която е в посока към центъра.
А, виждала съм ги и на спирката на тролеите пред Народната библиотека, да.

Книжките и дисковете са в кремаво-бежово-нещотаковамръсно и розово-червеникаво. Пиратски, колкото си щеш, но подборът на записите е правен от човек, дето наистина разбира.

Иначе аз май съм ти казвала - ако си си харесал нещо конкретно, само кажи. Повечето ги имам (например тая "Аида" мога ей сега да ти я метна дори, ама ще трябва да си я подреждаш по тракове - те са номерирани).