"Вики, Кристина, Барселона" - вече два пъти и е прекрасен.

И аз много го харесвам тоя филм. Всичко в него е толкова правилно. Не знам дали е реалистично всичко това, но аз тъкмо в тоя свят си живея Единствената глупост в целия филм беше точно това с любовницата. При това идиотът е един от любимите ми актьори. Само заради него гледам Потърите, ега ти, как можаха да го насадят в тая роля. Но и като филм да го погледна, това пак не ми се връзва с всичко останало. Трябваше да й каже на оная пача да си гледа работата и за да е по-дълга историята, тя да продължава да го тормози, а той не да я уволни, ми да я прати в Сибир! Там й е мястото!
А Дядо Коледа си съществува, пък Don't let anyone tell you different

А, не, не - тъкмо на мястото си беше тая история. Защото не всичко в тоя живот е така прекрасно и необезпокоявано от външни дразнители. Дори и на Коледа.
На мен ми е криво, че Ема Томпсън изгоря, защото ми е една от любимите актриси, а Алън Рикман наистина е чудесен (даже видях, че има ФБ група на мераклийки Алън да им чете приказки за лека нощ - не ги виня), но точно така става и в живота, уви. Пачи има колкото си искаш, а будалите, уви, също не са малко.

Пък аз... снощи изгледах отново Naked Gun 33 1/3 и за пореден път се размазах от смях - тия ситуационни комедии може да са безобразно тъпи (визирам тази поредица, плюс "Смотаняци"), но са правени от крайно извратени режисьори, които всеки път ме удивляват. Разсипвам се от смях с техните хрумки. А дядо Лесли Нилсен е просто дивак.

The curious case of Benjamin Button много добър, хареса ми!

аз имах нещо, четено от Рикман, ама не помня какво. Май нещо на По.

А сега гледах History Channel - Life after people. Готино
Да си кажа честно, понякога много ми се иска да остана последния човек на света. От любимите ми фантазии е :Р

"Вики, Кристина, Барселона"

По-съгласна съм с мнението на една друга Мила, но то е, защото по принцип не харесвам Уди Алън. Тъй. Отиде ми имиджът на интелектуалка.
Филмът е сниман красиво, но Скарлет Йохансон ми е напълно излишна (не, не завиждам - признавам й факта, че е красива, но не мисля, че пасва на филма). А към Хавиер Бардем изпитвам чисто физическо отвращение - не знам защо, противен ми е, но да, бива го да играе психари. Но, уви, психари, към които не бих могла да бъда привлечена по никакъв начин. Ох, още от "Любов по време на холера" - не мога, не, не мога да го гледам тоя човек - а дори не е грозен. Просто ми е... не мога да намеря думата - противен е твърде слабо.
И Барселона-та ми е твърде малко във филма - ако тя беше третата жена, ако беше пътят към вдъхновението, ако беше всичко, извън американците - е, малко ми беше.

Но аз не разбирам Уди Алън. Признах го. Вероятно затова и не го харесвам.
И не, филмът съвсем не е лош - разбирам какво му харесват толкова много хора! Но не е моят филм.

Психарските сюжети на Уди Алън си остават психарски сюжети, без значение къде и колко красиво са заснети.

* Чик-отклонение - който е обличал актрисите, заслужава Оскар (пази Боже да им дадат и други награди... брррр... а това съвсем не е изключено). Много от най-най-любимите ми ленени панталони със странично закопчаване, които правят задника огромен, но, напълно нелогично, създават усещане за супер небрежна, почти неосъзната сексуалност.

"Династията на Борджиите" по БНТ. Доста добър испански филм. Интересен, информативен и увличащ. Добре, че не го бяха правили американци, щото представям си каква боза щяха да забъркат.

Чудех се дали да го гледам. Вампири има ли? Мани майтапа ама отдавна искам да гледам някой по - нормален филм и да му напиша ревю ама нъци...американизирал съм се.

Ако ти се гледа нещо добро и неамериканско, пробвай "Призраците на Гоя", "Династията на Борджиите", "Последната долина" (е в този има американско участие, но е добър ), ако уточниш жанр, мога да дам препоръки по' не напосоки

Camel,
Ако не си гледал JCVD, гледай го. Ще ми е интересно ревюто после.
Аз снощи го гледах и го препоръчвам на всеки, който се интересува от Жан Клод Ван Дам като актьор, а не само като дребничка машина за ритници. Абеее... виждаме го в съвсем различна светлина, което, признавам, ме впечатли.
Режисурата е добра, доколкото мога да съдя, когато става дума за хостидж-драми и прочее екшъни (пародии на екшъни, каквато е този филм).
Но като казвам "пародия", съвсем нямам предвид филм от типа на "Смотаняци", а просто един... много европейски вариант на сюжет, популярен от американските филми. А и ЖКВД просто успява да излезе от себе си - хем да е себе си, хем, същевременно, да е съвсем друг.
Абе, филмът е добър. Точка. И сив. Което много ме зарадва. Обожавам играта с цветовете при снимането.
(А, и по едно време дори се будалкат с България - "фабриката" за филми, където те пращат, ако не си слушкал)

И след JCVD изгледах "Девет седмици и половина" (не ми се спеше) - е, честно - после съм се била правела на това и онова, казвайки, че не гледам порно. За какво ми е да гледам някакви механични актове, които не оставят нищо на въображението, след като има толкова... съвършено сексуални филми, които ти бъркат във... фантазията - за добро или лошо? Както би казала Акулката - филмът е болен. Ама мноооого болен. Връзката на двамата - също, поне в моите очи. Тя такава е и идеята.
Обаче има сцени, които заслужават да бъдат емблема на тоя филм много повече, отколкото стриптийзът на Ким Бейсинджър. Страхотна сексуалност - и определено води по точки "Горчива луна" в това отношение.
И не е идеалният филм за приспиване, при условие, че настръхваш доволно много.

След като онази вечер Джеймс и Киро в един глас ми казаха, че не ме познават, понеже не харесвам "Across the universe" днес го изгледах, и... ми прави са. Чудесен е. Малко мудничък, ама е чудесен.

<3
Иначе, Ътоунмънт.(доволно!)

If Only

Свалих го заради Том Уилкинсън. Споменавала ли съм колко го обичам? Не? Е, значи - с големи букви - аз много, ама много обичам Том Уилкинсън. Страхотен актьор е и малко ме е яд, че остава недооценен. Не малко. Доста ме е яд.

Та... сюжетът много напомня на Three Days - мацка, която много си обича своето момче и е готова да му свали и звездите дори, а той я приема за даденост и... абе... не се държи особено добре с нея (to say the least). Тя умира, но се появява някакъв тип (в случая - Том Уилкинсън в доста психо-роля, признавам - колкото и да му се радвам, не бих се качила в това такси), който дава на момчето шанс да опита да оправи нещата, преживявайки отново същия ден. И да видите тогава как се почва една любов, едни сценографии - тук ги имаше, бяха като по учебник и бяха - едни чудесии, не си е работа. Обаче можеш ли да промениш съдбата, дори ако имаш цялото желание на света да се пребориш с нея?

Е, и двата филма се занимават с тоя проблем - аз лично харесах If Only повече. Нищо, че финалът е тооооооолкова безумно предсказуем, че чак ми стана гадно - пък уж трябваше да е изненада. Дребните гафове със странния ход на времето, с твъъърде нагласената "сценография" в ключов момент... абе, да, пределно наивна история с уж поучително развитие и (пак уж) още по-поучителен финал.

Ако сте чик или имате чик наоколо, или ако искате да видите Том Уилкинсън като наистина плашещ шофьор на такси, да чуете Дженифър Лав Хюит да пее или, все пак, да проверите какво се случва според създателите на филма, когато тръгнеш на бой със съдбата, гледайте филма. Наистина е наивен (поне за такива емоционални дебили като мене, дето са си направили изводите по тия въпроси отдавна), но не оставя неприятно чувство. Дали е полезен или псевдопоучителен - не знам. Но дори и да се имате за корави пичове, гледайте го с някоя девойка и покажете ъфекшън - дори филмът да не ви хареса, поне ще натрупате точки.

Почнах да давам лоши съвети.

Silent Hill за втори път... Така и не мога да разбера защо има толкова глупави моменти в този филм! Първият и вторият диск като че ли са 2 съвсем различни неща... Определено може да е много по-кратък и стойностен...