
Ех, като заговорите всички за статистики... Неудовлетвореността често движи прогреса (не, не ме изяждайте още). Защото то е лесно да си един добър, щастлив кон с капаци, надянал розовите очила, да виждаш прекрасното и невероятното навсякъде и твоята държавица да си е най-добрата и най-напредналата и най-невероятната на света. Можеш да си казваш всеки ден, че това, което се прави за теб, е най-доброто и да гласуваш цял живот за същата партия, за същите хора и т.н. Ами ако искаш нещо повече? Ами ако постигнатото от тези преди теб не ти се вижда достатъчно добро, защото мислиш, че можеш да го направиш по-добро? Ако личното ти щастие се основа на протеста и недоволството? Не знам защо решихте, че е невъзможно човек да си недоволства и пак да си е относително добре в същото време. Всяка революция в света е била основана на масов протест на многото неблагодарници. И ще има още, и още. Защото това е пътят на човечеството. В Зимбабве като са толкова щастливи до къде са я докарали? Колко души изобщо знаят къде е на картата и за колко известни хора от Зимбабве сте чували? Аз не съм. Но кой ли го е грижа за мнението на моето малко нещастно неблагодарно съзнание
