Как къде?

В страната на непукистите!

Тъпаци, тъпаци, тъпаци...
Изтръпвам при мисълта за вас!
Не съм исКала да газя във ваште води... естествено, че ще харесате... естествено, че ще искате и за вас да го правя... не знам...
Шансът е едно на милион...
Той е прав и аз го знам --> без здрави връзки и добри познанства, в тоя "бранш" се стига точно до под кривата круша... хубаво, харесвайте ме... но договор с вас няма да подпиша... ще изцедя само опит... нищо не искам... не искам и пари да ми давате... искам само да се науча! Техниката ви искам! Тва е... нищо повече от вас...
Не искам да си опропастявам бъдещето... живота... мечтата си е мечта, няма да я мажа с кал! Вие сте просто трамплин... нищо повече...

Страх ме е от предолжението... страх ме е и да отКажа... защото ако не се хвана за сламКата, ще си остана завинаги на дъното... исКам опит - толКова много ли искам!
Много се радвам, че ме харесвате... само че аз вас - не ви!
Преди 2 години се измъКнах, още на старта... защо отново трябва да се обръщам, да се връщам... друг път няма ли бе!
Не знам какво сте замислили... а ми се щеше да знам... за да съм готова с реаКцията... не исКам да се панирам, не исКам да се страхувам... не исКам да потъвам, заради вас... пътят е един и посоКата е напред... няма да ми обърКвате плановете!

Искам да видя, искам да чуя, искам да опитам... но няма да се пенсионирам с вас! Тва да го забравите! Талантът си има друго 'предназначение'... аз също!

Гадни, мазни, долни, подли аКули... таКа се отвращавам... тва не е моя бранш... не това исКам... задължително ли оттуК трябва да мина... защо бе, защо! Страх ме е... страх ме е от "омърсяване"... човеК прави всичКо, когато обича... а аз безумно го исКам... но ме е страх...
ИсКам само да пипна, без да се изцапам... ИсКам да взема полагащото ми се, но не исКам да ме променяте, контролирате, ограничавате... Просто няма да го позволя...
Ще ви дам исКаното - в умерени количества... дайте ми опит, дайте ми шанс... без да ми загрозявате CVто... пъК!

Би било петно за цял живот... белег... незаличим... готова ли съм... смела ли съм... способна ли съм... толКова ли го исКам, за да си го причиня...
Защо... защо все по трудния начин... писнА ми да драпам, да се боря, да търся начини, да исКам да ви дам!!! Не може ли, поне веднъж, да стане лесно...

Знам си цената... знам си възможностите... знам си потенциала... не ме интересува как изглежда отстрани, но без нужното самочувствие, мога споКойно да си остана в Dreamland с пръст в устата... успехът изисКва жертви! Много отдавна ми поКазаха какво може да стане от мен... няма да сте първите, няма и да сте последните! Не ми обърКвайте живота, дайте ми шанс и опит... другото зависи от мен и от вас нищо повече не желая... не исКам да ме връзвате... и точно от това се страхувам...

М А Ф И Я!!!

Я, още един ангел...

Откъде толкоз негативна енергия у хората - идея си нямам... сякаш сме ретро-комикс и Крис е Жената-Чудо, която ще прецака лошите... ам - Крис, стискам палци да стане така, но не се вживявай в живота, излишна енергия хабиш, а тя те тласка към Тъмната страна, нищо, че си светла личност...

Join the dark Side, we have KFC!

Мдааа....чукна депресарския сезон и Кошчето отново е най-отгоре

Искам пикантни бутчета, две ми стигат

Гоги, сам си отговаря на шегата с КФС...

Смоуки, ти па я изпра с правата лопата по главата...

Еххх!!...
Човек и добре да живее, рано или късно си браузва и във форума на СУ се връща.
И що да види?!
ВСЕ ОЩЕ ИМА ХОРА, чиито болни алюзии автоматично го отправят към неблагоразумното шестобуквие П-р-и-н-ц-а?!?!? (справка на сравнително неактуалната вече тридесета страница)

Явно пак съм 'недообяснила се'! Затова на ви за последно интригуващата история:

Принца* (ми няма да го членувам, пък, прякор е)... Принца беше, защото преди Принца нямаше нищо. Нямаше база за сравнение! Имаше ме мен + един малоумник (that "prince" in question), който не ми обръщаше никакво внимание, и аз годииииииииина и половииииииииина си цииииииииииииклих и се мъъъъъъъъъъчих ли, мъъъъъъъъъчих да разбера, какво аджеба ми има, толкова ли съм тъпа, крива, грозна и проста, че да не ме хареса, какво толкова съм направила, че да го отблъсна, и къде толкова съгреших? Да, нафлъдих половината форум с драматичните си душевни отпадъци, И 'КВО? Бога ми, просто търсех някакво решение! С Ваша помощ! What's the big deal? Seriously?

Come on... Никога няма да има втори принц. Нито трети. Нито дори първи! Нито какъвто и да е следващ/последен/подобен! 'Щото порастнах. 'Щото видях какво е да можеш да сравниш. 'Щото вече знам какво е да не ти обръщат внимание, понеже СИ тъпа, крива, грозна и проста; или да не те харесват, защото си направила нещо малоумно, отблъскващо и, actually, имаш вина дори!!!... или пък, като всяко човешко създание, правиш грешки, и т.н.

Но по-интересната част е:
Защо, по дяволите, ме мислите за някакво цифра неадекватно и наивно същество, което още си бълнува приказните очаквания (ля-ля) и има serious reality-check issues? Защо?! Хора! Онзи, който наричах "принц" (че и с главна буква, да се е*а в тъпата патка) се намирa... пфф, под нулата на емоционалното ми израстване и бидение. За да е още по-ясно, ще го кажа така: истинският живот започва след такива детски истории. Истинският живот започва с: Иполит, Петко, Траян. Да, правилно, това са имена. На реално съществуващи големи хора. Мда! И за да не останат ама ниииииикакви съмнения, позволете паралел с нещо още по-очебийно! Спомнете си малката принцеса Веска от детската градина... чиито руси плитчици блестяха на слънцето, но която един злочест следобед ви прееба фурева, отивайки да си играе с Митко. И никога не ви върна онова камионче. Мда... това е. Същото е. Същото като моята голяма-луда-дебела форумна драма. Съжалявам за ~15-годишното отклонение от нормата (ама аз съм си темерутче). Но е същото, damn it.

И само някой да е посмял да ме асоциира още веднъж с тази или сходна на тази история. И само някой да е посмял да ме заподозре, че си съзирам потенциален нов принц във всеки шибан мъж, с който се разминавам по улицата...

Прощавайте за намесата, ама се ядосах... А сега отивам да си живея живота

Иринка, ще се обърна лично към теб, но накратко:

Радвам се за теб и се радвам, че си набарала точната посока, и правилния начин. Радвам се, че се вслуша в думите на приятелите си, на познатите си и моите дори. Ти заслужаваш повече от всеки Принц, довери ми се. Много хора те смятат за умна, красива и мила, тъй че не се тревожи, само хората, които не го виждат губят... Казвал съм ти го стотици пъти, нали?

Радвам, се че се върна в Клуба на Рационалните Романтици, липсваше ни...

Стискам ти палци занапред, а щом си написала това, мисля, че тази тема няма нужда от смисъл повече... Ти даде добър пример на всички останали тука...

И ся кво, темата угасна?

Spam spam spam spam...