Ех, как локнаха другата тема, аз разчитах да ги слеят. Но, за протокола, а и защото виждам, че тук се вихри някакъв необуздан идеализъм, който ми бе присъщ преди около десетина години, когато бях влюбена в гласа на Георги Коритаров и предаванията на "Свободна Европа" около 10.01.1997:
...вероятно ще се съберат доста хора (умишлено избягвам "будали", щото е с негативна окраска), които ще се намръзнат, навикат, а ония ще си седят на топло, ще пият Джони, Джим, Джак и т.н.т. и ще си хортуват, чакайки хората (нали се разбрахме за "будали"-те) да се разотидат.
После в медиите ще обясняват колко добре разбират протестиращите, но в условията на световна криза не могат да направят нищо, въпреки чутовното си желание да подобрят с магическа пръчка ситуацията за всеки един от тях (поименно, колега, поименно).
За протестиращите има 2 варианта - да се приберат с измамното усещане, че са били чути (щото, нали, няма нормален човек, който да не се смили над зъзнещи хорица, излезли да викат за/против нещо си) и може да са настинали и премръзнали, но са убедени, че са изпълнили гражданския си дълг; или пък, в процеса на "протестиране" да се огледат наоколо, да видят, че нищо не се случва, да осъзнаят, че няма и да се случи и да преживеят драматично (по-скоро трагично) разочарование, разбирайки безмислието на онова, което правят и собствената си незначителност. И двата варианта не са добри за психиката.
Ааабе... все едно не сме ги гледали тия филми...
Самоцитирах се, но егото ми го позволява. Айде сега някой да ми скочи и да ми обясни как не ми дреме за бъдещето на децата ми. Тия най ги обичам.
