Тука се говори за съветското влияние

Още по-зле

Не е интересно така. Ти примерно, би могъл да изиграеш ролята на непокорен ученик, който тайничко слуша Бийтълс, независимо че е пионер, и че ливърпулската четворка е заклеймена от бекапето.

това е за друга тема и в момента съм подстиган за съжаление

Скучен си, казах вече.

Този разговор е за темата ти с фантазиите от едуи кога си (комунистическо време)

Киро, аз май си забравих главата. ;р

Норв, сега направо ме е яд, че не успях да дойда, та да викна като Холи Гоулайтли: "Timber!"

Кога ще те видя и аз пиян, та да дойде сърце на място...

ахихихи
Meжду другото, на кое място в книгата Холи викаше "Timber!"? Два пъти съм я чела, но ми е убягнало или пък съм забравила...

В момента да ме убиеш, не мога да ти кажа дали го имаше в книгата. Май не.
Но, за сметка на това, е една от култовите реплики във филма (след "Fred, darling..." и, разбира се, монолога за безименния котарак, и още по-култовото "So I guess we're pretty lucky neither of us is rich"):
http://www.youtube.com/watch?v=urQVzgEO_w8 - 0:50.
Не мога да обясня колко... обожавам тая жена. Самото съвършенство.

Якооооо!

За мен е много въздействаща сцената "Едно момиче не бива да чете такова писмо без червило". Също и сцената, в която обяснява какво прави, когато я хванат "лошите чернилки". Mного може да се извлече от тази книга за личния опит. Но в известен смисъл Холи е и опасна като модел за подражание... не мога да кажа, че ми е най-любимата героиня, но прочетох романа в периода, когато се държах точно като нея, и ми стана много близка.

На мен изобщо не ми е модел за подражание - просто я разбирам пределно добре. И това с we belong to nobody, and nobody belongs to us, което успешно противостои на всяка декларация за опасно обожание, граничещо с обсебване. Изобщо, зависимостта е кофти.
Добре, че си намери майстора, все пак - иначе щях мъничко да се разочаровам от ината й. А лошите чернилки аз си го бях превела някога съвсем свободно като "черните води" и така си остана ("Calms me down right away. The quietness and the proud look of it; nothing very bad could happen to you there. If I could find a real-life place that'd make me feel like Tiffany's, then - then I'd buy some furniture and give the cat a name!").
Но да, тези сцени са чудесни - както и тази с китарата. И невъобразимо добре работещото: "It should take you exactly four seconds to cross from here to that door. I'll give you two."

Стига толкова офтопик, че тая тема е сред популярните и ще ни се скарат. Пък Холи не заслужава (ама колко е красивааааааааа... ). Свети Валентин идва, тогава усещам, че пак ще си говорим за нея.

* Впрочем, като каза "любима героиня" - тя ми е в топ 3. И не е ли забавно, че две от трите изглеждат като меркантилни-кучки-или-откачалки-а-никога-не-са-били-нито-едното-нито-другото-нито-третото? Но това е, харесвам странни жени.

ох че съм бебе още, просветете ме

"Breakfast at Tiffany's", Кире. За домашна - да го гледаш.