И това го има (не мога да кажа, че е личен опит, понеже при мен проблемът си беше времето - даже съм се ядосвала сама на себе си понякога) - само че, ако наистина не си емоционално готов за нова връзка, всеки подобен опит води до запълване на други празнини, не на душевните такива.
Насила хубост не става, един вид. Но пък ако "израстването" след трагична (поради каквито и да било причини) връзка е постепенно и без насилие над собственото ти аз, щетите са минимални и следващата връзка е по-безболезнена - поне аз така мисля. Няма формула - всеки си знае кога е готов да говори и кога е готов да обича. Това, разбира се, не означава, че няма и хора, които действително се самонавиват - просто границата е тънка и всеки вярва, че познава най-добре себе си.

Пак зависи. Да, в началото е малко трудно да повярваш, че всичко между вас е приключило и се надяваш. Но рано или късно приемаш фактите, а това не пречи на чувствата ти към този човек. Щом си обичал някого толкова силно, дори с времето чувствата да отслабнат, за теб винаги тя/той ще е специален човек. И когато я/го видиш, няма да изпитваш болка, а удоволствие. Не, че човекът е щастлив с другиго (трудно ми е да повярвам, че това може да е приятна мисъл, както казват някои), а че си го видял. Прегърнал си го, поприказвали сте си, посмяли сте се заедно. Щом си приел раздялата, не очакваш повече. И остават само приятни чувства от подобна среща или от мислите за този човек. Затова и аз се радвам, като се видя с бившата си приятелка. Освен когато е в присъствието на настоящата, защото ми е малко сконфузено

Има ли желание, има и начин... Май даже зависи много повече от желанието дали ще има приятелство след края на връзката или не.

Поне така сочи моят опит. Не съм останала близка приятелка с никого от бившите си. С един опитах... просто защото бяхме приятели и отпреди, но връзката нещо не се получи. Накрая обаче се отчуждихме, а и честно казано аз не съм правила усилия да задържа това приятелство.

Аз пък съм доста категоричен по този въпрос - не смятам, че двама души, които са имали чувства и връзка помежду си, могат и трябва да остават приятели. Може да съм сбъркан, може да съм тесногръд, но аз така ги приемам нещата. След раздели никога не съм имал желание да оставаме "само приятели" - макар че отсрещната страна винаги искаше. Но аз не мога. И не искам.
Смятам, че е най-добре хората след раздяла да не се чуват и да не се виждат, за да продължи всеки напред с живота си.

зависи от хората! зависи от нагласата им.

Не винаги зависи от нагласата.. понякога просто не се получава, колкото и да искаш.

Ами... зависи как сме се разделили. Аз такива връзки обикновено не поддържам, тъй като не държа да живея в минало и спомени за време, което няма да се върне. Не се гордея с това, но дори не помня имената на половината си бивши. Това са обикновено хора, с които каквото сме имали - имали сме - седмици или месеци, и до там. Би било различно, ако бяха хора от компанията, с която движа, но след като не са, то просто няма случай и стимул да се поддържа допълните връзка.

Но това е само за отношенията с бивши, разбира се. Ако става дума за хората, с които случайно и единично сме се минали при случай - там е друго. Там отношения поддържам, ако отсрещната страна няма против. След като е нямало чувства и особени драми, какво би могло да ми пречи да общувам с този човек?

Две напълно несъвместими понятия

Аз имам бивши, с които сме приятели. Естествено, те са малцинство. Но да кажем първият, с който бях, и до ден днешен сме близки приятели. Виждаме се често, прекарваме си хубаво По принцип има едно интересно правило, а опита ми се вписва в него напълно - Ако сте били приятели, преди да се увлечете един по друг и ако след края на връзката се даде достатъчно време всеки да преживее раздялата, има доста добър шанс за приятелство

нутела, може ли да те оближа?


(извиянвай, не се сдържах)

Ха-ха, и аз си хапнах малко Нутела...

еми аз така... като те видя и не съм способен да се контролирам и ако няма салфетки наоколо окапвам пода