@
Шепот
Както прекрасно знаеш, се опитах да говоря с ники, Камелия, и Бетон за отношението им. Но те или се правят на разсеяни, или ме разбраха.
Честно казано, ми е болно, че споря с теб точно, вместо заедно да спорим с Камелия, например, но тя е права за много неща.
Поведението ви (имам предвид протестиращите, които пишете тук) около този протест (серия от протести) е ирационално. За организаторите вече казах няколко пъти.
Апатията означава да си безразличен - да нямаш мнение. Четейки и пишейки в тази тема, най-малкото което можеше да направиш, вече само по себе си означава, че имаш мнение. Какво? Всеки си знае и изразявайки го, помага на другите да преосмислят своето, да го променят или затвърдят.
Сто пъти се опитах да обясня разликата между солидарността и ангажираността. В самото начало на всичко, когато се появиха хиксчетат в скайп, ако ги помните, се потресох. В отговор една колежка ми каза, че съпричастността невинаги взима формата на социална активност. Тогава какво? За какво ми е тая *** солидарност?!?
Затова на траурното шествие хората бяха хиляди, а на протестите пъти по-малко. Лесно е да кажеш, съпричастен съм, но я кажи, докажи, покакажи, че си ангажиран. Това се възпитава и кове с месеци, с години, ако щеш. Въпрос е на самодисциплина.
Като влезеш в сайта на Коалицията - forthenature.org впечатлението около протестите е съвсем различно - има аргументираност. Когато човек участва истински и пълноценно, той лесно се аргументира.

Участвайки стихийно и неосъзнато, повечето хора подвеждат останалите протестиращи и организаторите, които са вложили доста. Създават лошо впечатление и у страничните наблюдатели - превръщат се в тълпа.
Не може да си гражданин от протест до протест, и от избори до избори. Разберете го това и кажете какво правите междувременно.