Шоколад, рев, бой, музика, филми.... дайте нещо по-различно!

Когато се депресирам адски много, си слагам по една обица. (ей, добре че не изпадам често в такова състояние)

Храня се обилно!

Амииии... когато съм в депресия отивам на шопинг, харча трицифрена сума и денят ми моментално светва

Депресия, депресия... разлиства емоционалния си речник... депресияяяя...

"Депресия" not found.

При леки форми на сдухване - слънце и Smokie. Тежките форми не са здравословни => избягват се в зародиш с "майнатаму" и "хичданетипукадарлинг".

Мъдър ход.

Качвам се в колата, наливам бензин и почвам да карам. Карам накъдето ми видят очите - я в София, я извън нея. Просто сядам в колата и карам. Важното е да сме само аз и пътят, аз и колата, аз и кръстовищата, светофарите, закъснелите минувачи и натискащите се в тъмното влюбени. Просто карам. Карам си и си мисля. Наслаждавам се на движението - бавно и спокойно. На светлините на града. На светлината на луната и звездите. И пуша...чат-пат. На фона на някаква сгодна музичка - Pink Floyd, Massive Attack, Deep Purple, Iron Maiden, Metallica и други подобни. Най-често, ако е хубаво времето, ходя на езерото в Дружба, като преди това минавам през ....Люлин, Обеля, Надежда.....примерно <софиянците ме разбират>, или пък на Панчарево на гребната база. Сядам някъде на удобно <най-често на капака на колата> и започвам да пуша или да мятам камъни във водата. И така поне час, час и нещо.
Последният път по неведоми пътища обаче се озовах в Ихтиман. Добре, че резервоарът беше пълен. Беше забавно.
Споменах ли, че това каране се случва най-често вечер....след 12?

А понякога, ако нещата са много зле отивам някъде, където няма полицаи, пешеходци, минувачи, коли и т.н. - тоест на някое запуснато място <знам три такива, а преди докато работеше Божурище ходех там в късния следобед или ранната сутрин> и започвам да пиля колата - стрелката на оборотомера нон-стоп в лютеницата, ръчната вдигната до ушите ми, воланът в постоянно движение, гумите задължително пищят, дроселът и дюзите се пукат по шевовете.....бе изкарвам си приятно. И когато си вдигна адреналина до толкова, че да побелея, спирам, паля една цигарка и се прибирам мирно и кротко.

Та така....а преди просто си четях......

Ей, мислех си, че само в моя нещо я няма тая дума. Всички говорят за депресия това, депресия онова, а аз се чувствам пренебрегнат

А за леките форми на сдухване - сядам да си играя нещо. И хапвам нещо мъничко и вкусничко. И после спя. Винаги помага.

Според мен една голяма част от хората всъщност никога не са били в депресия. Тя никак не минава толкова лесно, нито за ден два. Аз само веднъж съм била в депресия и тогава основно спях.. през цялото време и едвам не стигнах до лекарства. Иначе при кофти настроение най-често си пускам филм или си чета книжки или гледам да излизам повече.

Някое тлъсто бебе с прясна и сочна кръв? ахахах


Аз пък съм си такава депресирана и носталгична личност , ама ако съм щастлива, съм щастлива на 100%.

и чакам да ми мине

Живота ми е кал
и аплодисменти.
Всеки ден е любов
и малко завист към мен...

Ъпсурт - "Попфолк"

Ми както сега - рев, хубава музика, упражнения на степера... хубав филм може би, ако ли не - някой епизод на Саут Парк винаги разведрява.

Плача си тихичко....както в момента