Да изтрият мнение на Търг!? О, какво унижение ще е за нея!!!

(тва ми е по темата бтв...)

Модовете /сред които се числиш и ти всъщност/ нямат никакво намерение да трият подобен спам. Ако той продължи темата просто се заключва - и без това явно не е от съществена важност.

Никога, по никакъв начин не бих засегнала нарочно чувствата на някого. Не и пред хора. Едно е да се дърляме и заяждаме, но спортсменски. Едно е насаме да си правим скандали. Но никога наистина никога не бих наранила някого целенсочено, с единствената цел да го видя унизен и смазан. Защото са го правили с мен и знам точно колко е гадно.

И с мен са го правили, затова подхванах и темата, щото ми се искаше да видя мнението на останалите по въпроса като цяло, пък и да пофилософстваме малко.

Вадя заключение от това, че темата избива на спам още на трета страница /нещо, което при повечето става на доста по-напреднал етап/

Е не съм аз виновна, че някви хора са били лигави и са решили и тук да развалят дискусията! Просто изтрийте спама...

Де да можех и аз да напиша такова мнение...
Изкушавал съм се и съм го правил. После в повечето случаи, но не във всички!, ми е било гадно. Рядко ми е било мноого добре! Значи е имало смисъл и си е заслужавало!

Хах Търговеца и Боромир обичат да унижават,нямало друг избор бла бла,това някъде прочетохте ли го,избрахте да си помпате егото под налягане така или просто ви звучи цинично и аристократично?

Унижавал съм,гадно е и за мен и за този когото унижавам,избягвам да го правя,низко е,елементарно и просташко е.Вижте по форуми си позволявам

Никога не съм унижавала никого! Явно просто не съм способна на такива интелектуални висоти. Но дори и да бях, обаче, НЯМАШЕ да го правя, защото е жестоко и грозно!
Абсурдна ми е ситуацията, че "се налага" ;"особено при лесни жертви" ; или пък "за наказание на някого". !!!
Наистина, голямата чест и елитарност ли е да унижиш някого?! Моля ви, демонстрирайте си интелектуалното превъзходство по други начини. Този е гаден. И излишен. Разбирам, че има ситуации, в които се изисква известна категоричност и дори грубост, и все пак да унижаваш някого отива към една непонятна за нас, бедните душици, крайност.

Усещам, че вторият цитат е от мое мнение, та да си кажа. Има хора, дето посягат да бият; има хора, които псуват; има хора, които търпят до безумие; има такива, дето реват и хапят възглавницата; има хора, които се затварят в себе си; има хора, които се напиват; има хора, дето се самонавиват, има хора, които се самоубиват...
Да минеш границата в общуването с мен е наистина трудно, понеже (принципно) съм добро и търпеливо добиче. Но когато това се случи, начините за справяне с въпросния човек са много - и един от тях е унижението. Което, разбира се, също има много лица - степени, форми. Не казвам, че го практикувам за добро утро (нито дори за лека нощ, ах, вие...), а просто, че когато някой ми причини зло, не бих плакала до самозабрава, нито пък бих търпяла до самопогубване. Има си начини за решаване на проблемите. Моят начин е свързан с действия навън, тъй като тези, насочени навътре, вредят. Това е.

Интересно е обаче колко е лесно да излезеш лош покрай една-единствена думичка - имате ли идея колко хора го практикуват това (нарочно или съвсем неумишлено), но не го назовават така и, съответно, не отнасят подобни негативни реакции?

Ъ? Правилно ли разбирам, че първоизточника на политиката на унижаване на някого е... че ти е направил зло?!
Стига бе... нека да разгледаме обратната ситуация Какво зло съм направила/може би трябва да причиня АЗ, че да ме карат определни хора да се чувствам... оф, хайде да не задълбавам в конкретни примери; = да ме унижават?
Дай ми пример. В какви случаи някой ти прави нещо гадно и адекватната реакция е да го унижиш?

Всеки е склонен да бъде зъл. Въпросът е да реши дали ще го направи - и не става дума за случай на самозащита, а за чиста, агресивна атака и простичкото човешко желание да видиш този отсреща, който нищо не ти е направил, ами просто не ти е симпатичен да се гърчи в собственото си унижение.

Ииииир... ти имаш ли си тАбличка, на която вляво пише какво лошо ти е сторил някой, а вдясно, съответно: "Лош си. / Няма да си играя с тебе. / Какво пък, ще ти простя. / Ще пратя някой да те ступа." в зависимост от конкретното деяние на въпросния човек? Щото и аз нямам. И няма да поставя началото й сега. Затова и не мога да ти отговоря на повечето въпроси, свързани с тебе и не бих и опитала да гадая. Мога да отговоря само за себе си, а не помня да сме се унижавали в кокошия кръг (даже с камшици не сме се били...).
Преди някой да потърси нещо подобно на опити за унижение в поведението ми спрямо Кристо, например - смятам, че с него си се заяждаме съвсем човешки, без да сме минавали границите и без да е имало разплакани деца - унижението (както дружно сме избрали да наричаме вероятно принципно различни неща, защото усещането за това е индивидуално и, следователно, субективно) си е друга работа. Там не става дума за тракане по клавиатури и чесане на езици, колкото да запълним времето, в което Музата е отлетяла и ни е оставила да се чудим за разни дреболии около контент-анализа. Това са си просто шамарчета и ако Кристо ги е приел другояче, следва да му се извиня и го правя - вярвам, че отношенията ни са ясни.
За другото - все още няма заслужили артисти тук. Процедира се ad hoc.

Мила - ако го има това "нищо не ми е направил" и "просто не ми е симпатичен", не би ми минало през ума да бъда зла - като не ми е симпатичен, се опитвам да го отбягвам или, ако ме провокира, може да го клъвна лекичко с раздвоеното езиче и толкоз. Става дума за съвсем различни неща.

Според мен тънкостта на занаята е не да унижаваш злобно, а да го правиш с финес. Аз в момента се опитвам да работя по въпроса.

Ели, нали ти казваш сама, че всичко е субективно? Е, това което за теб е леко клъвване, за мен може да се окаже смъртоносно. Буквално.

Защото преди... известно време се наложи да пия валиум и да ми правят студени компреси, заради 1 изречение. И когато на следващия ден можех да отвърна със същото - не го направих. Защото си спомних как аз се задушавах от рев, как всичко ме болеше физически от онези думи. И не исках никой, дори и въпросната куха мацка, да се чувства по този начин.

Та така. Ако щете, наречете ме безахарактерна - аз ще си меря приказките. Най-малкото в името на чистата ми съвсет.

Джуди, то е същото. Едно е да се заяждаш за спорта, както сме го правили двамата с Кристо, със сестра ми, че дори и с едно старо гадже. Друго е да мислиш, каквото казваш.