|
да бе ама тезата със това да стоим далеч, щото така сме създадени нещо не може да ми мине. Всмисъл - като разни хора казват господ (или нещо друго - няма значение коя е силата) така е направил, значи нещата така трябва да стоят ми се струва глупаво.
първо - ако приемем, че горното е вярно значи тогава стигаме до извода, че не е достатъчно да се върнем към родово-общинния строй, защото той не е първоначалното състояние на нещата. Той, също като всички други етапи в развитието на човешката цивилизация е междинен стадий между началото и днешната ситуация. Къде е тогава началото? В първобитния строй? И това не ми допада като идея защото и преди първобитния строй е имало нещо... ако ще се връщаме така назад и ще търсим първопричината бая трябва да попътуваме и мисля, че никой от в момента живеещите хора на тая планета не е в състояние да стигне до там.
второ - защо си решил, че, след като господ (или който и да е там) ни е създал разделени е решил, че това е перфектното състояние? Защо, ако е мислел така, не е направил така, че да не можем да го преодолеем по никакъв начин, ами ни е направил способни да се учим от грешките си и да еволюираме? От тук идва следващия извод - или прогресът е нещо иманентно присъщо и по дифолт дадено на човека от силата, която го е създала, или в един момент просто човекът е надвил силата, която го е създала и е излязъл извън нейн контрол. Ако ситуацията е първата значи цялата цивилизация е в реда на нещата. Ако пък е втората - след като силата е допуснала грешката да пусне човек извън контрола си, т.е. направила е "грешка" - тогава защо трябва да разглеждаме нейното първоначално становище като безгрешно, при положение, че то очевидно не е такова?
трето - като цяло ми се струва глупава идеята, че човекът има някакъв висш господар, с който трябва да се съобразява. Дори да допуснем, че е създаден от него сегашната ситуация и сегашните постижения на човек са определи от причинно-следствената им връзка с неговите предишни действия. Тоест всеки следващ резултат е следствие от някакво действие, което пък е предприето на базата на съзнателен и несъзнателен избор, който е дошъл като реакция от околната среда. Следователно човекът днес е плод на самия себе си. Или по-скоро на изборите, които са направили предците му. И по същия начин човекът утре ще бъде плод на изборите, които ще направи днешния човек, демек - ние. Така че не мога да приема съществуването на едно "начално" положение, което е правилно. Да, начално положение има, но то е "начално", защото е "начало" на един процес, на едно развитие. Или иначе казано то е "начално" положение, но не е "идеално" положение. Макар, че съм съгласен, че една ситуация много по-близка до "началната" ще бъде много по-проста от ситуацията днес. И следователно може би ще бъде много по-лесна за живот. И все пак, тя не би могла да се постави в стазис. Всеки един стазис в нея би бил изкуствен, защото ако я оставиш в нейната естествена среда човекът пак ще започне да прави избори и ще тръгне нанякъде.
В такъв случай според мен най-добре е да се приеме леко извратената даоистка позиция - че всяка една ситуация не е едностранна и има и положителни и лоши страни. И щом това е така нека намерим положителното в нещата и да приемем отрицателното. Макар че така малко противореча на принципите си, защото винаги съм изповядвал конфуцианската теория, следователно съм естествен противник на даоистката - в обществото и изобщо в света всеки си има своето място и всеки трябва да си стои в него и да не се бърка там, където не му е работата.
много се отплеснах.
идеята беше, че може и да си прав, ама така или иначе нещата вече не са както е трябвало да бъдат. но нека да приемем положителните черти на нещата сега и да работим така, че да напарвим нещата по-хубави. демек да не мразим, не зачитаме, избиваме или правим други лоши неща с другите раси. Друг е въпросът, че, аз лично не съм способен на това. Поне докато другите раси не започнат да ме зачитат мен винаги ще имам един инстинкт на самозащита.
_________________
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Ти не обичаш Ес Кей? Всички обичат Ес Кей... 
Тя е едно от нещата във ФЖМК, дето никога няма да ми липсват. А те са общо 2. 
