Не съм запознат с правната тематика

Пффф, нищо не правя, седя и го гледам, обикновено тъпо.

Meн пък вече четири пъти ме е блъскала кола

Мен пък ме е блъскало теле! Бях с мотор...

И телето препускаше с превишена скорост, нали? ;D

По темата: Опитвам се да се сетя дали някога мъж ми е хващал очото само с външен вид, но предвид това, че съм супер късогледа...А и при мен интересът идва винаги след като поопозная малко другата страна, т.е. доста след първата запознаваща реплика
А мен най-забавно са ме "сваляли" преди няколко години - ходя си аз и срещу мен някакъв ме спира, изчервен до ушите, с репликата "Извинявай, обаче си толкова хубава, че просто не можех да си позволя да пропусна шанса да се запозная с теб". Само дето беше с повече заекване. Ако е било тактика - браво на момчето, изглеждаше доста естествено. Това е важното - да не изглежда нагласено и клиширано.

Ако е станала работата, тогава "браво на момчето". Ако не - сорка, ама не е важното да е от сърДце.

Бях в сериозна връзка тогава, нямаше как да стане Не, че иначе имаше шанс, ама аз по принцип съм голяма мъка в тия неща Но ми хареса подхода, беше по-оригинален от всичко останало, което съм виждала и чувала.

Що бе? Не е лошо да е от сърце. На мен няколко пъти ми се е искало да кажа на някоя напълно непозната девойка нещо като "ти си го знаеш, ама си адски красива" и просто да си тръгна, поради единствената причина, че се възхищавам на красотата й, без да искам нищо от нея. Хубаво е да се правят искрени комплименти просто ей така. Май не съм ги правил на непознати убавици, но животът е пред мен. Красотата трябва да се цени!

Айде бе Разправяй ти...

Всъщност поддържам пора!
И аз съм така
Спирал съм по заведения мацки, само да им кажа, че са адските, но нищо повече. Девойката тъкмо иска да завърже разговор, обаче аз си тръгвам.
Обичам си жената

Моя позната ми разказва как в една дискотека един левент се приближил и я попитал:
"ама, ти петсин евро виждалА ли си наведнъж?"
Толкова се шашардисала, че му отговорила:
"А ти как мислиш, майка ми работи в банка"
Онзи се чупил.

Последното е идейно. И правдоподобно за мен. Ще взема да го пробвам.
Оф... Хм...Аз си имам колекция страстоубийствени свалки. Хм... Но май най-култовата е отпреди 3 години и половина някъде. (демек, била съм почти на 16)
Седим 3 дебилни лапета на Попа, чакаме 4то такова. Все момиченца. Идва един индивид на видима възраст около 30... И се обръща към мен с традиционното:
- Знаеш ли, че ми напомняш много на някого?
- Ами, не. Не се познаваме. (твърдо, уверено и недружелюбно)
- Чудесно. Аз съм Ники. И като малък имах едно зайче. Казваше се Бъгси. Имах и една мноу злояда братовчедка. Та тя един ден го стиснала и то умряло.
Тук аз се чудя как да се дематериализирам... или поне него; за изражението на лицето ми няма и да споменавам. НО той продължава!...
- И аз вчерта питам баща ми, който си реже салатката за ракийката "Тате, къде е Бъгси?" А той ми вика: "Бъгси умря. животът е гаден Свиквай." (Оттогава това е паметен лаф). Та.. ти ми приличаш на това мое умряло зайче.. И по зъбките.. Мн си сладка.
В този момент 4тия елемент от компанията ми се появи и ме избави.... Та... МОМЧЕТА, НЕ, НЕ НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА!

Ега ти идиотът! Все с някое вещество е злоупотребил, че да каже "Ти знайш ли, че в лицето си кат умрело животно". т'ва да го ругаеш, ругаеш, докат не пресече Толбухин (да иде на спирката на 94, за незапознатите със старите имена :Р)

Само аз ли не мисля, че е било чак толкоз страшно? Той, човечецът, не е искал да каже, че тя прилича на умряло животно, а че прилича на негово любимо зайче, скъп спомен от детските години. Което, принципно, може да бъде и мило. Сега, това, че въпросното добиче е намерило смъртта си при такива обстоятелства, е забавно (т.е. не забавно, ама е своеобразна екстра в разказа ), но не е централно в идеята. Аз дори бих се разсмяла, ако някой тръгне да ми обяснява нещо толкова безумно по толкова нелеп начин.
Дразнещото в ситуацията за мен би било, че веднага бих заподозряла, че намира прилика с това зайче поне у десетина девойки на ден и, съотвено, тая история се върти, докато някоя върже. А това автоматично го принизява до ангелчетата, паднали от небето, дрехите по пода и прочее евтини реплики за свалка и неминуемо му заработва шута от Попа до спирката на 94, да.

При все че бях бая шаштисана при подобно признание... всичко накуп беше зле. Т.е. не ме интересува какво точно беше искал да каже. Каза го кофти и кой знае още на колко невинни хлапета... После заподозрях, че май беше преиначен цитат от "Смъртоносно оръжие" (4ката ако не се лъжа; някъде финала) - още по-зле. Във всеки случай... колкото и да ми беше смешно тогава, трагично е, че такива хора реално си вярват, че ИМАТ ШАНС баш с подобни реплики.
'Айде да не разказвам сега за "You dance like chickIn. ... And I'm HUNGRY."