Ох, как се почва подобен пост... може би с "уф, уф, бледолики!"
Да почнем с това, че българската опера в момента има двама секссимволи. И двамата ги одобрявам напълно като такива, имат благословията ми, с две (или повече) думи. По принцип, това леко ме дразни, но щом пълни залите, вярвам, не е напълно лишено от смисъл.
Единият е Петър Данаилов. За него съм говорила и, обещавам ви, пак ще говоря. Изключителен певец, най-добрият български баритон в момента.
Сега думата ми е за Юлиан Константинов. Темата е за опера, а не за спорт, затуй няма да ви кажа чий брат е
- а и покрай тая роднинска връзка ми иде да избия половината пишман-журналистки, които го интервюират, защото половината интервю е за опера, другата половина - за волейбол. Последен пример - вчера сутринта по една от националните телевизии. Както и да е. Исках да кажа, че нямаше празно място в Операта - ама наистина, задушаващо пълно бе - и, честно, не мисля, че хората бяха там заради Рахманинов. Поне на финала нямаше отчаяните писъци от "Бал с маски": "Пепиии, ах, Пепиииии!"
Тааа... операта е "Алеко". Едноактна, относително лека за слушане (поне за тренирано ухо), много хорови изпълнения. Алеко има една разкошна каватина и разкошен финал, който си е само негов, пък! И мдааа... Юлиан, ако и да ми се стори, че в началото не бе на 100%, се събра, когато трябваше и пяяяя, ама как пяяя... Липсва ми като Филип, признавам, колкото и да вярвам, че руският репертоар много му подхожда.
Останалите - мисля, че бяха Цветелина Бандаловска и Август Амонов - също бяха на ниво, ама кой ти ги слуша тях...
Сюжетът е пределно прост - Алеко бяга с цигански табор (не стана ясно от самата постановка, ама карай), залюбва се с една циганка (Земфира), която му ражда дете. Две години по-късно започва да му изневерява и да му вдига скандали, обяснявайки му в подробности колко и как я обича другият. И един прекрасен ден, на Алеко му кипва, убива любовника й, убива и нея и циганите го гонят от табора.
Нищо особено, ама си е леко тревожно да видиш как мъж с габаритите на Юлиан пристъпва към тебе с нож (пък бил той и бутафорен) в ръка. На мястото на Бандаловска нямаше да съм чак толкова наперена.
Ъ-ъ.
Режисурата уж трябваше да е модерна, но макар изразните средства да ми допаднаха, можеше да поизгорят някой и друг прожектор, за да направят истинско художествено осветление, вместо да илюстрират с мултимедия. Майната им на лампите.
Другото е, че ако нямаше субтитри, беше абсурдно да разбереш какво се случва, освен основната сУжетна линия, която си бе пределно ясна - той - в черно, любовникът - в бяло, мадамата - в червено. Ясно като бял ден. Иначе си личеше, че жена е пипала тук и там в някои от сцените - затова и "Дон Джовани" не бива да се поставя от жени, да не вземе да стане любовна история.
И имаше едно детенцееее... прекрасно, чаровно, уникално сладко дете (детето на Алеко и Земфира).. което щъкаше съвсем отговорно и целенасочено из сцената, а на поклоните обра аплаузите, застанало до Юлиан, стигащо, в общи линии, до коляното му.
И тъй... няма да ви разказвам за балета "Шехеразада", защото аз от балет НЕ разбирам. Само ми се струва, че девойката, дето игра Шехеразада, беше наистина добра.
* А с каква компания се прибирах... 
Набор на баба ми, 77-годишен дядо, който се влюби в мене и настояваше да ме изпрати, като на раздяла ми каза, че аз съм била "много умна и много възпитана - или не, всъщност, на първо място, много възпитана, щото то е и по-важното, и после много умна и ученолюбива". И ми разправяше, че одобрявал хитлеризма и си бил набелязал едни 200 000 българи, дето и да ги убият, нямало да му е жал. Но си беше джентълмен от старата класа и си приказвахме изключително приятно, а като почнах да му говоря за опера, се захласна, макар че и той е фен (от това, което сподели). И да, обожава Нилската сцена в "Аида", а много хора я подминават - за мен е най-прекрасната сцена в цялото произведение.
Ениуей, славен дядо. Да е жив и здрав, много ме усмихна. Вървим ние и той: "Ох, много се надявам, че не ви дискредитирам - пред обществото или пред приятеля ви." Е, толкова мило ми стана! Аз: "Не бих имала нищо против да бъда дискредитирана по подобен начин всяка вечер, когато ходя на опера." Та много се смяхме. Много готин дядо, истински джентълмен. 
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Някога и за брат Венци ще ви говоря, макар май да го споменах покрай русенския "Кармен' на 26 септември - беше унищожителен Ескамилио. 
. Предлагам да се организираме и да ходим на "Донки Ход" ( 
Особено 
