Сервитьор в el-fishawy, в Кайро.
Но е за малко пари, за съжаление

Аз се надявам да работя нещо, което е свързано с италианския език, но не е свързано с писмени преводи - много труд, малко пари, етц. Забелязвам, че на устни преводи съм добър, но някак си не се виждам цял живот като преводач... От две години работя като екскурзовод с италиански език - работата не е лоша, не се плаща много, но пък за сметка на това си почиваш в хубави хотели в страната. Не е лошо като да си изкараш някой джобен лев(в моя случай ми стигат колкото да си поддържам мотора)
Мечтата ми от много време насам е да бъда учител - няма как да стане в нашата държава по простата причина, че заплащането е изключително мизерно. Друго нещо, което ме блазни е да се занимавам с изследвания в сферата на езика, само че за това нещо в нашата държава не плащат почти нищо.
КАто махнеме тези неща пред мен има само две алтернативи - заминавам в чужбина да уча нещо друго (може да започна от нищото даже) или да запиша някаква свястна магистратура тук.
Може би клоня към първия вариант, но не се знае нищо - имам още 2 години в тази специалност, така че време има

Да ти кажа на мен хич не ми е скучно. За преводачеството, де, за помощните бюра и аз си го представям едно убито такова. Иначе повечето филми и сериали, които превеждам, са хубави и интересни, а когато имам да превеждам шеги или стихотворения, точно изобретателност си трябва.

Подписвам се под това.
Лошото е, че и магистратурите, които избирам, са все такива "гладни" и безпарични...
Тип Арт Мениджмънт, Литература, кино и медии, Мениджмънт в образованието и подобни дрън-дрън та пляс.
Особено тая с лит., кино и медии много ми легна на сърце, но не ми се ходи в Швеция толкова, колкото във Финландия...В крайна сметка, където ме приемат, там...Но най-вероятно преди това ще уча една магистратура тук, че във Фи са малко сложни нещата за уреждане за другия член от семейството ми...

Така де, имаш право... не погледнах на нещата от тая страна, моя грешка. Това определено е интересно... но като цяло имам други мечти, които дори не са свързани с филология, но ще видим. Като цяло мога да пожелая на всички, да правят това, което им харесва и допада.
А за киното и медиите е супер идея! Жалко, че в България подхождат и към това пренебрежително. Имам чувството, че за да ти е сигурна добре платената реализация, след като си учил висше, трябва или да си лекар или юрист. Последните няколко години беше оферта и в строителството, било инженер или архитект.
Мениджмънта, маркетинга и финансите са също идея, но като чели конкуренцията е огромна и трябва човек да е The Best за да е сигурен ... но пък нали всички се стремим да сме именно такива, а не просто посредствени

Бе то повечето неща аз си ги научих в движение. Филологията я следвам колкото после да имам диплома. Вярно, че сравнено с архитектурата, образованието ми няма да е висше, а мише. Но си е диплома.
За лкеарите и юристите не знам как е. Архитект може да си, ако можеш да ходиш и да си търсиш задачите сам. И после да се разправяш за хонорарите. За финансовите и аз така си мисля. Страшно много хора записват такива неща. А лично аз да седна да пресмятам и да вкарвам данъци в Ексел или нещо такова - ще напусна на втората седмица, ако ще и 3 000 да ми плащат.
Човек просто трябва да си намери работа, която да върши с удоволствие. Това е най-важното. Парите все ще стигнат.

Не бих отказала да правя филми...
Да му се невиди, неосъществена актриса съм...
Пак гладна щях да си остана, но поне щеше да си ми харесва
Кой знае всъщност и там каква мизерия е като начин на преподаване...сигурно и театъра щях да намразя...
Абе не ми е лесно на мен
За лекар и юрист не ставам, особено за второто. Първото много учене, братче. Първо 5 години, после още 3...после цял живот да доучвам, как не А пък юрист...само във филмите са им много парите...тука ако не си внук,дъщеря/син, племенник и братовчед на адвокат, няма да стане

Бих искал да стана преподавател в СУ и да се занимавам с лингвистика, това е може би единствената работа която би ме удовлетворявала душевно. Обичам да обяснявам на хора, които се интересуват, пък и китайският (за мен лично) е много интересен език. Единствената спънка са ниските заплати, но се надявам, че когато, след 7 години, придобия нужната квалификация за преподавател в СУ, нещата ще са поне една идея по-добре. Пък и винаги мога да превеждам за допълнителни доходи.

На мен мечтаната професия ми е нещо, което да не е свързано със срещите и общуването с хора. По принцип народът за това си мечтае, а на мене ми е отвратително да си представя, че ще работя нещо в екип или свързано с всекидневно общуване с хора... Гадно, напрегнато, хич не ме кефи представата. Искам да си стоя вкъщи и да си превеждам книжки, ни най-малко няма да ми е скучно. От преводите от румънски специално си падат парички, така че ето ми я мечтаната професия - преводач.

Аз си я представях една, тя друга стана, както и да е ... В нашата държава не е важно какво си завършил, важно е как ще се ориентираш в пазарната конюнктура. Държавата не създава достатъчно условия за да практикуваш, това за което си учил. В най-добрия случай това са най-малко 4г. пропилени години. Не говорим дори за възвръщаемост на инвестициите в образование. Аз лично за себе си направих една равносметка и се преориентирах. Е, не е това с което съм искала да се занимавам, но поне не ми се налага да финансово зависима.

Казах ли ви, че ще се смея в тази тема Идеалист си, Хорхитоооо, идеалист. Ама а, дано!
Лошото е, че в каквото и да искам да се квалифицирам като лично удовлетворяващо ме, все няма пари в него...

Надеждата умира последна.

Timster, мили, с теб сме си говорили доста на тази тема. Аз всеки път ти казвам най - накрая да решиш какво точно искаш - право, иранистика или връзки с обществеността - и като решиш да му се посветиш. За мен знаеш, че съм си идиот пълен = само готвенето и езиците ми се отдават с лекотата, с която на теб ти се отдава да "мислиш". За първи път в ЦИЕК се чувствам на място и виждам перспектива пред себе си . Започнах да мечтая и знай, че един ден когато стана дипломат на Изток е било защото съм знаела какво искам .

Моето призвание - император ! Ама това си идва от само себе си ... белег по рождение, не се учи.

Ами аз уча право. Ние в курса сме приблизително 350 човека,но имам чувството,че има още едни около 100 човека,"привидения",които по някакъв начин съществуват,явяват се на изпити и преминават от курс в курс.
И въпреки бройката мисля,че няма да останем без работа.

Но за каква "реализация" говорите? И защо все държавата ви е виновна? България в началото на ХХ-ти век е била типична селска държава. И ние искаме за един век да излезем от селата,да проговорим на чужди езици,да изградим красиви и благоустроени градове и перфектна икономика. Алеко Константинов добре го е написал. В началото на "Бай Ганю тръгна по Европа" мисля,че беше. "Бай Ганю съблече дебелия анадолски ямурлук,помогнаха му да надене брюкселския сюртук и ,като го видяха така пременен,всички казаха,че е цял европеец."(цитат по памет)
Така е и със самата държава. Няма конкретни виновни за това положение.
Купете си къщи по селата и ако има нещо за превеждане-превеждайте.Ако няма-обработвайте си градината. А най-хубавото е и двете паралелно.Това е чудесен начин на живот. Никаква икономическа криза не може да ви засегне. Супер реализация.