всички са виновни

аз никога не съм виновен - нито давам поводи за ревност, нито кръшкам, нито ревнувам без причина...
не е ли яко?

То е яко, обаче имай предвид, че точно такивИ хора най-много ги изкарват виновни за подобни злодеяния

Мхм, не знам какво ме прихвана, но изчетох цялата тема. И реших да пиша по нея. И без това напоследък почти не пиша по форума.

Та. Доста дълго време бях на принципа - това, което не знам не ме интересува и не ме наранява. Един вид, човекът има пълна свобода да прави каквото си иска, стига това по никакъв начин да не засяга общия ни кръг от познати и да стига до мен. Очаквах същото отношение, защото все пак ставаше дума за връзка от доста сериозно разстояние. Дали аз възнамерявах да използвам своята свобода, е друг въпрос, но да я имаше само на теория дори пак щеше да е добре. Да, ама не. Въпросният индивид се оказа изключително ревнив. Признавам, предупреди ме. Признавам, от липса на опит може би му дадох няколко незначителни повода. След което обаче се започна с едно постоянно показване на това, колко много причини да ревнувам имам, как колежките му не го оставят на мира, как това, как онова. Е, аз просто не умеех да ревнувам, което сякаш го вбесяваше още повече. За сметка на това той беше много добър в това. Ревността имам предвид. Е, научих се на ревност. Само че на една такава странна и извратена ревност. Ревнувам, само когато нямам право и повод за това. Докато, когато имам връзка с някого му давам почти пълна свобода. Защото се страхувам, че ако проявя някакви претенции, ще го задуша. А любовта има нужда от въздух. Освен това се оказва, че ревността е балансиращо чувство. Действа като отрезвител. Когато си опиянен от любов и не виждаш ясно, само когато ревнуваш си способен да прозреш недостатъците на човека отсреща.

Вариации по тема, не го взимайте на сериозно.

Мила - предварително предупреждавам, че нетът "яде" интонацията и не се заяждам, питам от чист интерес - какво точно е туй жу'отно?

Пффф, светна ми - то било много яко да не виждаш света в лилаво.

Мега яко, даже.
По въпроса:been there, done that- после и двамата се чувстваме тъпо по-добре едно бързо сексче, отколкото едно ревниво скандалче Ако можеше и да си следвам сляпо собствените съвети винаги....

Ем, половината път си го минала, щом осъзнаваш кое е правилното... останалата половина е да си спазваш съветите...

Но изневярата не винаги е секс, нали така?

мойто мнение


Well I'd rather see you dead, little girl
Than to be with another man
You better keep your head, little girl
Or I won't know where I am

You better run for your life if you can, little girl
Hide your head in the sand little girl
Catch you with another man
That's the end'a little girl

Well you know that I'm a wicked guy
And I was born with a jealous mind
And I can't spend my whole life
Trying just to make you toe the line

You better run for your life if you can, little girl
Hide your head in the sand little girl
Catch you with another man
That's the end'a little girl

Let this be a sermon
I mean everything I've said
Baby, I'm determined
And I'd rather see you dead

You better run for your life if you can, little girl
Hide your head in the sand little girl
Catch you with another man
That's the end'a little girl

I'd rather see you dead, little girl
Than to be with another man
You better keep your head, little girl
Or you won't know where I am

You better run for your life if you can, little girl
Hide your head in the sand little girl
Catch you with another man
That's the end'a little girl
Na, na, na
Na, na, na
Na, na, na
Na, na, na

Ели обяснявам - във възрастта, когато не различваш чисто приятелските закачки от лекия флирт за минаване на времето се случва да направиш грешка. Толкова.

Бе то... ясно... просто ми е интересно как се определя къде минава границата между закачките, флирта и прегрешението. И какво се случва, когато на теб ти се струва, че позволените граници са малко по-широки от онова, дето звездите говорят на твоя човек (или, респективно, обратното - не той на тях, де )?
И, изобщо, какво е изневярата, наистина? Да целунеш чужд мъж? Да спиш с чужд мъж? Само да го пожелаеш? Да мислиш за него с любов, но да не предприемеш нищо? Просто да си упражняваш чара, без да минаваш границата (и отново - къде е тя?) и без да имаш никакви, ама никакви мераци към тоя човек?

И мен ме е обзел някакъв мерак за философстване тая вечер - кат' ме олаби шапката, та се замислих над тоя цитат от думите ти. И от какво ревнувате? От по-широките граници? Заради поглед? Заради дума? Заради мисъл, за чието съществуване можете само да подозирате, тъй като не сте в главата му? Ревнувате преди всяко потенциално или дори непомислено от него прегрешение? Ревнувате, когато сте поставени пред свършен факт?

Честно - темата ми е изключително интересна. Но и тук няма универсален отговор (освен 42, разбира се). Просто ми е странно и любопитно.

...според мен една жена може да изневери по всякякви начини...
един мъж само по широко отвърдения...
колкото и сексистки да звучи

Тоест, ако разбирам правилно, мъжете правят разлика между секс и чувства и е напълно възможно да имат афера за една нощ, на която да не отдават значение и да се приберат сутринта (тъй де, разбирате ме) и да легнат до жените си, и да ги гледат в очите, докато ги любят, сякаш нищо не се е случило? Питам, защото ако си имал това предвид, не го чувам за пръв път и не мога да знам дали е истина (никога няма и да разбера - по обективни причини), но просто ми е безкрайно трудно да го повярвам. Къде е логиката да потърсиш другата, ако обичаш истински своето момиче?

Колкото до жените... какво имаш предвид под "всякакъв начин"? И защо мъжете да не могат да го сторят? И защо жените хем трябва да внимават накъде ще погледнат (щото мъжете им знаят, че могат да изневерят "по всякакъв начин"), хем трябва да прощават залитанията на мъжете си (защото, разбира се, са наясно, че при тях и без това е ставало дума само за секс - ама иначе си обичат само тях, нали...)

Оф, това е за другата тема - за изневярата. Тук си чепкаме само ревността и разните й червейчета. Може ли да се контролира, може ли да отсъства; може ли да се окаже здравословна и ако да - в какви количества; какво става, когато се наложи ревността и доверието да делят територии... Пффф, тая вечер мисля във въпроси - време е да лягам.

Лека нощ и не се ревнувайте, бе, хора. Или се обичайте, или се редувайте, или си вдигайте здравословни скандали (без да таите злоба един към друг), или намерете начин просто да не си тровите живота и да не си съсипвате връзките с глупости и догадки. Ако няма да вярвате безусловно на човека до вас, тогава какво правите до него?

Айде пак почнах с въпросите...

Ревност се случва, това се случва, Ели.

Да, ревността може да е пагубна. Вече пети ден не сме се чували с приятеля ми и може и да не се чуем повече, защото се скарахме. Пак заради ревността му. Вие говорите тук за спане, целуване с други хора като поводи за ревност, а моят човек си въобрази, че го лъжа, защото имах разговори с непознати номера в телефона. А единият беше на сестра ми една стара карта, а другият на негов приятел, който го търси дали е с мен, защото приятелят ми няма телефон в момента. Ето това е прекалена ревност. Всеки път, когато му кажа, че за толкова години не съм му изневерила нито веднъж, той ме напада, че съм потайна и че крия нещо, не било възможно за толкова време да не му изневеря Та...каквото и да правя, все няма да е добро. Ако наистина му бях изневерила, щеше да не ми вярва сега и да ми го натяква. А сега не вярва, че не съм го мамила. На моменти ми се иска действително да бях направила нещата, за които постоянно се филмира, защото поне обвиненията му нямаше да бъдат безпочвени. Като сега.

Приятелят ти е шизофреник. Ти да не си му домашно животно?