|
Колеги,
не знам колко от вас гледат на възможността да избираш като на нещо положително, израз на свободата на личността и на демократичното общество. Не знам колко от вас биха казали, че нашето "съзряващо демократично общество" е готово за такива свободи. Но това, което със сигурност знам е, че прекалено много хора в България са въвлечени в центрофугата на културното промиване. По въпроса на световно равнище са написани цял куп книги още преди 30-40 години, има и филми, в които се описват различни сценарии на обществата на бъдещето. И започвам да се замислям дали тези описани промити общества наистина биха видели бял свят. Дали телевизията ще се превърне в един инструмент за тотално промиване на мозъци. Дали хората ще живеят в един псевдореален свят, в който всички са задоволени и никой не се интересува какво става около него....
След промените от 1989 г. хората могат да избират напълно свободно каква телевизия да гледат, каква музика да слушат, какви книги да четат и - най-общо казано - каква култура да възприемат. Това е въпрос на свобода и на избор, но и на голяма отговорност - на първо място пред себе си и на второ пред всички, които биха възприели тази култура по подражание и личен пример. Можете ли да аргументирате избора си? Можете ли да кажете - да, аз знам че мога да дам добър или лош личен пример заради това, което демонстрирам пред останалите?
Първият отговор на тези въпроси ще изкажа лично. Давал съм много пъти лош личен пример на хора около мен последством всякакви музикални стилове, които днес трудно изтърпявам аз самият. Надявам се хората да не са се зарибили сериозно от това. Тънка е границата между това да се кефиш на някаква музика или телевизионно предаване и да ги възприемаш като образец. Но за себе си мога да кажа, че откривам тази граница.
>>>
_________________
НЕ НА АПАТИЯТА
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
