Еха, ама вие си ровите в телефоните в търсене на улики ли - т.е. той наистина ли го прави това? Или просто така, в името на сигурността? Хаха, да ти дам моя телефон за няколко дни, там хората, с които общувам най-често, ги няма в указателя, който взе, че се прецака. Та от няколко месеца помня последните цифри и се разправям с набирането от списъка с повиквания - дори номерата на майка ми и баща ми ги знам наизуст, тях не съм си ги въвела от чиста лигавщина (пък и, написани, ми изглеждат някак странно). Дали не би изпаднал в истерия? Такива най ги обичам...

Ама не, сериозно, аз само си представям следната ситуация:
Той: Какъв е тоя номер в телефона ти, дето няма име към него и не го знам?
Аз: Нали телефонът ти трябваше, за да се обадиш на някого?
Той: Остави това, чий е тоя номер?
Аз: На (де да знам, примернооо) на една колежка, от която взех лекции по (нещо си).
Той: Не е вярно, лъжеш ме, изневеряваш ми (тук събирам в няколко думи цялата тирада)
Аз: Пффф, че ти защо си мислиш, че бих ти изневерила само с човек, чийто номер не е записан в комбинация с име в телефона ми? Така и така телефонът е у теб, я виж - Антон, Байчев, Боби (не че имам идея кой е тоз), Брайън, Дани, Хрис, четиримата Ивановци, Камен... Защо имената ти се виждат безопасни? И без това не ги познаваш всички - а и да ги познаваше! Можеш ли да си сигурен, че не спя с най-добрия ти приятел, примерно? Не? Тогава прав ти път - и без това сам решаваш дали да ми вярваш, или не - и ти явно си решил.

Светле, не ти казвам да правиш каквото и да е - сещам се за форума на бг-мамма, дето имаше някаква тема, в която мацките съветваха авторката да напусне мъжа си и аз бях крайно изумена с колко лека ръка дават подобни съвети! Просто казвам, че МОЯТ отговор автоматично би бил такъв - не бил знаел чии са тия номера... Че другите като ги знае, какво от това - все едно това би те спряло да легнеш с тях, ако имаш желанието да го сториш...
Аааабе, да са живи и здрави всички. *универсален поздрав*

Той оправдава ревността си с това, че вече уча на друго място, чувствал се несигурен дали няма да си търся друг. Пък и винаги ми е казвал, че тихите води били най-дълбоки. Била съм всеотдайна, добра, обичаща, но това значело, че може да го измамя, когато най-малко предполага. Аз му обещах скоро, че ако имам чувства или симпатии към друг, ще му кажа и ще си прекратим отношенията. Уж се бяхме разбрали като хора, но той продължи с безпочвените си обвинения.
Между другото ме е срам да призная, че и аз съм му ровила многократно в телефона преди, но не съм правила такива сцени, каквито той на мен. Опитвам се да оправдая реакцията му по някакъв начин, донякъде ми е ясно защо го прави. Защото сме много време заедно, карали сме се за всякакви неща, той мисли, че вече нямам такива чувства към него, каквито съм имала преди и че съм с него "докато си намеря друг". Така мисли човекът. Върви и обяснявай, че не е така...

"Айде у лево!" ?

Баш. Ама звучи по-добре.
Светле, какво да ти кажа... Успех.

Да речем пък, че са ми изневерявали...и не е гот...
...тогава кво правим?!?
Следващия път като ме тресне съмнението в нещо...как да не съм подозрителен...или как да не вложа целия си делник на пример за да разбера...Според вас има ли смисъл да съм с човек,(уф...и аз голяма дума за жена казах ) при положение, че кръшка...и ако имам начин да разбера...защо да не го направя

човекът очевидно е болен.
/Но защо ли се учудвам. Прекалената всеотдайност, доброта и обич рядко работят за носителя си./
Извод: пести си жизнената енергия за някого, който ще оцени положителните ти качества, а няма да ги ползва за изтривалка.

Дичо, ами ако тя не ти е дала повод да се съмняваш - мислиш ли, че подобни проверки няма да я обидят толкова, че накрая да ти тегли една и да те остави да си проверяваш телефони, стига те да не включват нейния такъв?
И, изобщо, защо започвате връзки, като знаете, че ще се подозирате и дебнете? Вдига ви адреналина?

хора, честно иска ми се да живея във вашия свят, където всичко е черно или бяло и няма никакви нюанси.
Дъъъ. Това е абсурдно.

Мила, има нюанси, как да няма... Аз самата по-горе си казах, че и мен си ме е жегвало ей така нещичко. Въпросът е какво правиш оттам насетне - аз моя отговор съм си го намерила и там вече няма нюанси. По-приятно е да вярваш - пък после нека си глупачка, сефте ли ще е?
* Не казвам, че трябва да си затваряш очите пред ЯВНИ признаци за изневяра - просто не я предизвиквай сама с дебнене и прочее не особено умни неща.

Ако всички обикнете мен, аз обещавам да не ви ревнувам и да не ви давам поводи да ме ревнувате от... помежду си, ига ти. М?

Не става. Всички обичат... Реймънд.

...освен Чък Норис

Ели, пак е някакво много идеално. Аз не съм от желязо и не съм съвършената личност. Не претендирам да съм такава, имаме си Боромир все пак
А когато търсиш нещо, си способен да го намериш дори там, където го няма.
Хм. Това трябва да си го татуриам на челото, че да не го забравя.

Тия дни ми даваш повод за размисъл с по две думи. Права си. Въпросът е защо ще го търсиш и ще се тровиш - това е някак твърде... мазохистично. И не става дума да си от желязо - аз съм си от нещо мекичко, слънчево и мило - не знам каква е тая материя, ама желязо не е. Въпреки това смятам, че не си струва да си вредиш сам/а с подозрения за нещо, дето го няма.

Ехааа

Мила, отбелязвам те със златно ченгелче с любимата си златнопишеща Хелоу Кити химикалка за специално любима форумка