Боромир изобщо няма самочувствие, видиш ли, Елица...

Та нека се върнем на темата - нов въпрос по нея - яко ли е да ви ревнуват? Как се чувствате, когато по-добрата ви половинка позелеене от ревност ?

Да бе, горкият... жив да го ожали човек...


Случвало се е рядко, избухвала съм в смях и в резултат на това са ставали и сцени. Като цяло не е никак яко, особено ако е насериозно, а не е просто закачка.

Е, тва че някоя ме ревнува е признак на особена привързаност към мен, да на кажа обич - което аз адмирирам...
Едно такова хубаво ми става, като знам, че някой го е яд и ревнува... и естествено, после като разсейвам съмненията за изневяра ми е хубаво да натяквам, особено ако има отричане на ревността...

Мноо яку! Дори когато не държиш на мацката, която те ревнува и си й го казал, пак е яко! Просто те кара да се чувстваш .. ехеее! Пък е и смешно...

Ами моето самочувствие няма накъде да се вдига повече...
Но не е въпрос на самочувствие - ревността доказва, че има чувства насреща... ако не ме ревнува, значи не и дреме, и да си ходи...

Едно е да има доверие, друго е да и става гадно, когато ме вижда да си говоря сладко с друго момиче... има разлика...

е не гадно, а поне да и е някакво ревниво такова...

Вяра, чувства, лайна.... нема такива простотии, нали знаете :
"Кино, вино, диско, театър,
всичкото това е вятър -
ето цялата култура
се върти около к*ра"
Така че почвате яко да ме нервите с тия шитни за ревности и любови и т.н.

Няма такива филми. Ако имаш чувства към някой, най-логичното нещо е да го ревнуваш. Ако не изпитваш никаква ревност, значи просто и не чувстваш нищо. Всяко нещо обаче трябва да е с мярка де. Не може единият да е шизофреник и да се отнася с другия като с комунсит на разпит.

Ревността си е чувство, присъщо на всички хора. Ако мен не ме ревнуват, би ми било гадно и бих се чудил защо. Доверие е едно, ама не става въпрос за доверие. Когато един човек не ревнува партньора си, това в повечето случаи означава, че за него това е нещо нормално, следователно той очаква същото и спрямо него. Тук идва въпросът, защо даден човек не иска да се изпитва ревност към него. Изобщо липсата на ревност е много по-голям повод за съмнения и тревоги отколкото наличието на умерена ревност.

Разбира се не трябва да се прекалява, защото тогава единият започва да гледа на другия като на някаква вещ, която му принадлежи.