това е.

"Само мисис Монтгомъри ми извика веднъж радостно от входа на някакъв бижутериен магазин:"Ха, вие ли сте, мистър Смит?", но аз се направих, че не я чувам, и забързах за срещата с един аржентински клиент.
от "Доктор Фишер от Женева, или бомбената вечеря" на Греъм Грийн

...когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джързи небе,аз усещам цялата сурова земя, необхватна твърд, протегнала се чак до западния бряг и си представям пътя, който се разгъва, и всички мечтаещи хора в безкрайната шир, и чувам как в Айова децата плачат, защото в тази земя оставят децата да плачат на воля, и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ - а знаеш ли, че Бог е плюшено мече?-че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея, тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама никой не знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта; тогава си мисля за Дийн Мориарти, мисля си дори за стария Дийн Мориарти, бащата, когото така и не намерихме, мисля си за Дийн Мориарти.

Има и други, разбира се.

1. "Той обичаше Биг Брадър." - 1984 на Оруел
2. "The creatures outside looked from pig to man, and from man to pig, and from pig to man again; but already it was impossible to say which was which." - Животинска ферма, пак на Оруел. В тази сцена животните стоят отвън и гледат през прозореца как прасетата гуляят наравно с хората и се хвалят колко добра печалба правят с новата система.

"Hence, the man to whom it had belonged had come thither and had died there. When they tried to detach the skeleton which he held in his embrace, he fell to dust."

И толкоз. Съвсем, съвсем простичко и прозаично.

ооо, и на мен тези последни думи са ми любими, помня, че като ги прочетох настръхнах Невероятна книга, до последната думичка

"Never more"

Edgar Allen Poe.

Взе ми думите от устата

Enfin, mon âme fait explosion, et sagement elle me crie: "N'importe ou! n'importe ou! pourvu que ce soit hors de ce monde!"

Шарл Бодлер - Anywhere out of the world

"- Ела - каза магьосникът усмихнат и тя се изправи и тръгна.
Вървеше със сериозно лице до него по белите улици на Хавнър, държейки се за ръката му като дете, което се прибира у дома."
Землемория, Гробниците на Атуан

"Just go to bed, now. Quickly. Quickly and slowly."

Salinger - Seymour, An Introduction

...Там, дето свършваше големият град, за да наченат пясъчните хълмове на пустинята, ломеше талази огромно кърваво море, червено като зърна от нар...
А над града, над пустинята, над целия свят се носеше леден въздух - и кръвта се смръзваше, за да образува високи червени планини със зловещ блясък на кървав рубин...
----
И над цял свят се бавно пронасяше ужасно веене на големи зелени крила...

Зелени крила; Слънчеви приказки от Николай Райнов

любимата ми приказка е това

[след раждането на дъщеричка]...
"Тя ухаеше на ванилия и целувки, на загoрял каймак и препечен хляб и носеше онази едва доловим полъх на секс, който излъчва всяка новородена плът, напуснала утробата. Тя е абсолютно съвършена и се нарича Бла-бла-бла..."

Много добър финал, наистина.