Скъпи ми хора, успял ли е някога някой да влезе с немски в тази благословена специалност?

Мда, сещам се за Динко.

Още две колежки са с немски.

Но сигурно с оценка 6.02 на изпита

Я аз да питам нещо по конкретно. Понеже си нямам представа от японския език, ама никаква. Искам да разбера тези иероглифи имат смисъл на думи или как. За всяка дума си има определен йероглиф. Примерно думата фехтовка как ще стане на японски. Ако записването ми в тази специалност се окаже някакво безумно мъчение по добре да пропусна. затова се и интересувам.

Има думи,които се пишат само с един йероглиф,но има и бая много,които се получават от съчетание между няколко йероглифа.Но всъщност тва не е страшно,споко,свиква се.Граматиката и строежа на изречението,както и учитивия език кейго ти изчерпват волята за живот.

Ми ако се записваш само защото е "ЕЛИТНА" специалност, по-добре недей.
Ако нямаш влечение към азиатските култури изобщо или нямаш нужда да учиш японски и японистика, силно ти препоръчвам да избегнеш тази специалност...
Иначе 剣道 означава фехтовка, ама конкретно Японската фехтовка. Поотделно йероглифите означават МЕЧ и ПЪТ. Пътя на меча, сиреч Фехтовка (А.К.А. Кендо).

Ами, спомням си, че някъде срещнах твърдението, че за да четеш спокойно японски вестник ти трябват около 2000 йероглифа, добре но ето, че те във различни съчетания имат различно значение. Та всичко това ми се струва безумно сложно, иначе не че съм човек, на който му липсва ентусиазъм но просто изпитвам съмнение дали ще успея.

Вие колко йероглифа за една година научавате и как ги учите въобще, аз имам усещането, че просто със всеки следващ ще забравям предишния.

Ми някои ги учат, пишейки ги до откат, механично. Има резон в този метод, но само по отношение на първите и относително лесни знаци. Те участват в изграждането на по-сложните канджурляци под леко изменена форма и затова е добре да се знаят наизуст без много задълбаване в етимологията или естетическите им достойнства.
После идат батковците им, където си трябва внимание към идеограмата, смислите на съставните елементи на символа и прочие работи. Иначе да учиш канджи за думи от рода на по безмозъчния и механичен начин, който моите виетнамски и монголски другарчета ползваха - а именно да пишеш всяко по 100 пъти, докато не мозъкът, а ръката ти го запомни - е малко обезсърчаващо. По-забавно и полезно за помненето на пущините е да знаеш от кои по-прости канджи са изградени, защото логика има и тя дори е полезна.

Аз лично не обичам канджи, за мен те нямат никаква естетическа или някаква друга красота, но без тях не може така или иначе, избор няма.

Съжалявам, че се намесвам в разговора, но карат ли ви да пишете красиво ?

Ходил съм на няколко урока по калиграфия от чисто любопиство, но не е за мене тая работа

Още повече, че като ходя не лекции, професорите пишат с дупетата си, съкращават по половината от по-сложните канджи по дъската или млатят направо с фонетичните азбуки.
Иначе настояват да си предавам домашните и докладите, писани на ръка и за предпочитане с черен химикал, и най-редовно ми се карат, като съм написал някой символ извънредно грозно или толкоз криво, че се получил друг символ.

Но в генералния случай поне японците около мене никак не отдават значение на красивото (или дори четливо) изписване на канджите в ежедневието. Повсеместен проблем е, че повечето млади японци цъкат нон-стоп по жисиемите и компютрите си, които сами разпознават и изписват канджите на базата на фонетичната им стойност, и като следствие много японци не могат да пишат правилно доста много канджи - отвикнали са, завалиите

Това е доста интересно. А в Японистиката колко души приемат? Жени имам предвид. Май там
приемат най- малко хора... Имах една позната, която учеше японски. Наистина, имате
прекрасна възможност . Пращат ли ви на стажове в Япония?

Аз не съм японист. Но се намирам в Япония и горните ми мнения са от личен опит на местна почва.

А в процеса на обучение тук се запознах с много японисти от СУ и ВТУ, идващи за по една година. Всичките неизменно са много готини

Егати! В кой град си ?

Миналата година бях в Осака, където учих японски (мда, утрепах се от учене, няма що ) и там се запознах с българи-японисти. Сега съм в Кагошима на южния край на о-в Кюшу и съм единственият българин наоколо. Мдам.