Според мен, ако любовта е истинска, компромисите не са някаква тежест, а по-скоро носят удовлетворение. Все пак говоря за обикновени неща, като да опиташ са си малко по-подреден или нещо подобно, не да толерираш някакви дейности които са против ценностната ти система. Оф, ама и аз как се изразих

Компромисите в една връзка и в любовта като цяло според мен са синоним на взаимните отстъпки, които са в основата на сближаването на два характера, били те и подобни. Главното в словосъчетанието е думата взаимен. Не може да съществува любов между двама души без взаимност. Т.е. при едностранните компромиси няма наличие на любов, а по-скоро на преекспонирано желание да се угоди на другия.

Абе, в първото мнение като че ли по-скоро става дума за "компромиси" със себе си, в смисъл на правене на компромис или пренебрегване на своите очаквания и въжделения относно човека отсреща и относно една връзка. Това е изцяло личностен проблем, струва ми се. И то нелек. Според мен трябва първо да си изясниш дали това, което имаш като стремление изобщо е реалистично или пък е съвсем измислено, и тогава да умуваш дали наистина ще правиш компромис, или просто ще си дадеш да бъдеш с човек от плът и кръв.

Компромисите се простират само дотам, докъдето не се конфронтираш със собствената си личност, възгледи и принципи заради друг човек. Взаимни или не, прекрачат ли тази граница, нещата излизат извън контрол. Рано или късно осъзнаваш къде си и какво точно си направил в момента, в който чувствата са изкривявали преценката ти. И разбираш, че е недопустимо.

Колко трябва?
Колкото трябва...

3.

Ъъъ, ама нали това е същтността на компромиса? Да му разрешиш да стъпче някой от принципите ти...

по-скоро докато прецениш, че трябва.
А компромисът според мен не се състои в това да "стъпчеш" свой принцип, а да се откажеш от него в конкретен случай в името на благото на връзката.

Същото имах предвид и аз.

Не точно. Мога да направя компромис с нещо, някакво действие, събитие и т.н. Но със себе си - не. Не мога да се променям, не мога да правя жертви от подобен мащаб. Например, да спра да отделям толкова време за себе си, колкото сега. Или за приятелите си. Или да спра да се забавлявам по начина, по който обичам. Да съобразявам общуването си с другите хора спрямо желанията на партньора си. Да жертвам по какъвто и да е начин личното си щастие, свобода и комфорт. И изобщо да не споменавам развитието в професионален и личен аспект. Това не бива да се случва никога.

И, само за протокола - правила съм тази грешка. Да стигам твърде далеч с компромисите. Накрая, колкото и да обичаш някого, всички тези компромиси започват да те правят нещастен. И това, което някога си чувствал, изведнъж се оказва мъртво.

а от какво естество мислите, че е "нормално" и "ненормално' да са компромисите?

Малко или много човек се променя когато има връзка За мен компромисът е повече до колко да намалиш промяната в другия, т.е. да приемеш някои негови черти, които не са ти толкова присърце Ако вече някой от двамата не може да свикне с нещо в другия, тогава се налага промяна, иначе си е невъзможно продължаването на връзката Но ако човек изисква твърде много промени задето не може да свикне на повечето черти на партньора си, то в случая не може да се говори за връзка, колкото и компромиси да се направят В това се изразява любовта, да приемеш отрицателните черти на другия и да не ги забелязваш => да го приемеш такъв, какъвто е ^^