О, да, това, че си вярват, е много тъжно. Но трябва да има и такива хора.
Не знам дали не го разправях по-назад в темата - последният подобен случай с мене. Отивам да купувам на майка ми нов телефон. Предният ден бяхме ходили с нея в "Handy", сумати време се мотахме, докато го хареса - и докато разглеждаше, се заприказвахме с продавачите. Съвсем неангажиращо, беше нещо за плейъри, щото моят по онова време бе сдал багажа и се оглеждах за нов. Но говорихме доста, наистина.
Ден по-късно отивам сама да взема вече одобрения и т.н.т. телефон. Подавам личната карта на майка ми, парите, и питам дали е необходимо още нещо. Отговор от едното момче - "Емииии... може и телефончето нещо така, за дискотечка."
Аз обаче не се давам 'ич - викам му: "Ха, че ти вече го имаш." Той: "Ама тоя номер няма ли да е на майка ти?" Аз: "Еми, звънни й, ако я убедиш да ти даде моя, може и да си помисля."
Той само се засмя нервно и мен това ме подразни - като тръгваш да сваляш толкова сакато, трябва да си подготвен и за отговори, различни от припърхване с мигли, все пак. Не че нещо щеше да се промени, ако ми бе отговорил адекватно на последното, но поне нямаше да е толкова... тъпо.
После ходих 2 пъти да плащам сметка там, не посмя да повтори опита за покана. А преди няколко дни видях,че дори са разкарали "Хенди"-то от това място.

Е, ти какво очакваш, да ти напише поема или ариа, а може да дойде под прозореца да ти направи серенада? Той ти иска телефона, не да се ожени за тебе. Защо вие жените винаги очаквате нещо кой знае какво? Какво лошо има да ти поиска телефона с едно просто изречение?

Пффф. Че те и това не могат качествено да направят. Хората имат тенденцията да усложняват нещата до невъобразими нива! Не е само до "Искам да се оженя за теб! / Искам д апреспя с теб и толкоз." Въпросът е да си прецениш шанса. Колкото до останалото... Няма жена, която да не иска. Има мъже, които не знаят как да си поискат.

Ники, не.
Явно аз не съм се изразила точно. При разговора ни предния ден бях останала с впечатлението, че е остроумно и забавно момче и подобно "тилифончито за дискотечка" (да, с "и"-та беше, ама да не издребнявам, че и аз мьекам неволно понякога) просто срина всяко впечатление.
За ариите и поемите си има място/места, което/които на мен ми е/са ми по-добре познато/и, отколкото на теб. Това няма смисъл да го коментираме. Но когато сам вдигнеш летвата относително високо и после тръгнеш по линията на най-малкото съпротивление, всяко добро впечатление се изпарява (заедно с обекта, ако има достатъчно акъл/или ако не е закъсал твърде много и не търси точно една "дискотечка").
Пак казвам - той, така или иначе, нямаше шанс да сполучи, каквото и както и да беше казал. Въпросът е, че ми се прииска да повярвам, че може да има и мъже, надскочили онзи списък от първата страница и да им стискам палци да случат и на жени, които не очакват да чуят нещо от него. Не би.
Всъщност, както и да е. Който ме е разбрал, ме е разбрал. Повече обяснения по един простичък пример ми се виждат излишни.

Защо си мислиш, че тези места са ти по-добре познати? Няма значение де, просто прозчува много вискомерно.

А иначе момчето просто ти иска телефона. Показва, че има някакви симаптии към тебе. Поема инициативата, а ти си разочарована, че той демонстрира желанието си по един най-обикновен ачин. Яд ме хвана, защото според мен момчето действа най-нормално.

Малко оффтопик/полутопик


Е още не си и свикнал на нея, споко...

Ам, да не излезе като заяждане - съгласен съм с Ники. Що да трябва човека да и рецитира стихотворения и оди (примерно моето култово стихче "Блъснах с колата Недялко Йорданов")... че какво като е момиче. Никоя не си струва да се отиде по-далеч, отколкото за всяка друга. Пък и тя го е преценила че няма шанс по външния му вид и говора му. Вярно, той си е направил грешката да се пробва. Ама явно е попаднал на момиче, с нереалистично високи критерии...

Мда, наистина. Като изключим онова в скобите, поставени от мен, съм много склонна да се съглася. Ама това вече сме го говорили в една тема от другия раздел - не е интересно.
Съжалявам, че темата тръгна в тая посока, не ми беше това целта. Просто исках да кажа, че като ще създаваш относително високи очаквания, следва и по-нататък да ги оправдаеш. А този сладур действително нямаше шанс, но нямаше и как да го знае, все пак.

Но мисля, че говорим за различни неща и подозирам (ама само подозирам), че момичетата (и поне част от момчетата, надявам се) разбират какво имам предвид.

Да, жалко, че ние момчета не го разбираме.

Абе щом той е преценил, че има шанс, значи толкова му е мнението за теб => не би следвало да имаш високи критерии...
Лудата логика, но е вярна...

Ники, не, не е толкова фатално - помага и на двата пола да отсеят сеното.
Пък и, има и друго - аз отдавна съм се отказала да разбирам мъжете. И това съм го казвала неведнъж из форума. Това води до минимизиране на количестото и магнитуда на душевните сътресения. Както пееше Тами Уинет - "but if you love him, you'll forgive him - even though he's hard to understand...бла-бла-бла....cause after all he's just a man" (цитирам по спомени). Тая песен трябва да се изучава в училище - спестява маса терзания.
Ако и мъжете се отучат от мераците си да разбират жените и свикнат просто да ги обичат, светът ще стане едно много по-хубаво място, гаранция.
А те и двата пола се напъват, напъват, тълкуват си думите, рефлектират, чудят се и накрая все не могат да се разберат. Да се чуди човек защо им е да го правят, изобщо.

Лека!

Аз винаги си обичам без да разбирам и да искам не мога

Аз пък като обичам се старая и да разбирам. Все пак, ако няма нужда от разбиране, съвсем спокойно бих могъл да обикна и дивана, на който лежа в момента.

Ти, ако почнеш да ползваш запетайки, колко по-разбираем ще си...

Точно същото си помислих и аз, като му видях поста!

Аз реших, че препинателните знаци на клавиатурата му просто са излезли в неплатен отпуск. Но го разбрахме, де.
Ники - не го приемай като заяждане, защото съвсем не е такова - хубаво правиш, че се опитваш. Но можеш ли с ръка на сърцето да твърдиш, че поне веднъж си успял? Ама ей така, изцяло - просто да почувстваш нещо по начина, по който го чувства тя; да си сигурен, че нюансите не се различават и да си напълно, напълно убеден, че си го постигнал?
Защото да, аз полагам усилие да разбирам мъжете около мен, но винаги знам, че няма шанс да видя света през техните очи, защото това не ни е дадено. Но пък ако беше, нямаше да е забавно и щяхме да сме толкова потресаващо скучни и предсказуеми! И нямаше да имаме нужда един от друг, и нямаше да има теории за половинки, четвъртинки и други дроби

Затова, вместо да си блъскаме главите защо някой представител от противоположния пол ни е казал нещо (или е направил нещо, или не ни е казал нещо, или не е направил нещо, или...you name it), е много по-лесно (и, смятам, по-правилно) да приемем, че има неща, които просто са и те не правят другия човек по-малко прекрасен. Просто го правят различен - да, ти може да опиташ да ме разбереш и да решиш, че си успял. Но в следващия момент да се окажеш в огромна грешка, защото нямаш моя житейски опит (а имаш своя, на базата на който съдиш и за мен. което вече предполага грешна предпоставка), защото нямаш моята емоционалност (а имаш своята, на базата на която съдиш и за мен...) и, изобщо, аз <> ти (хммм, така ли беше знакът за "различно от"). И това е хубавото.
Но точно понеже аз <> ти, ти не би могъл да ме разбереш на 100%, ако и да имаш всичкото желание на света да го сториш. Обратното също е в сила. Което, разбира се, не прави общуването по-малко забавно, дори напротив (поне за мен).

А сега се оттеглям, за да си догледам филмчето.