Аз пък все си мислех, че само вие момичетата сте по-трудни за разбиране. Или пък ние момчетата сме тъпи. Не се заяждам, просто ме цепи главата и съм нервен. И аз отивам да си изгледам сериала, че имам още 8 епизода от последния сезон.

ъ... какво щях да казвам? А, да.
За случая на Търговси. Човекът добре се е сетил да поиска номера, ама след неочакван отговор не е могъл да се приспособи към положението. Там му е грешката. Затова според мен много важно качество за един "жентълмен" е остроумието. И за британците преди време е било задължително да си witty, ако искаш да се пишеш качествен ерген. Точно това умение да можеш бързо да реагираш и да кажеш нещо интересно, забавно и на място е доста ценно. И понеже по този параграф човекът отпада, бива отрязан. Простичко.
Но има я и другата страна, де. Както каза ники, човекът просто иска телефон. Може би това е някакъв вид несъзнателен подбор, който играе ролята на ухажването навремето. Този, който просто иска телефон, ще получи телефона на тази, която желае някой просто да поиска телефона й. Тази, която очаква серенади, стихове и още в тоя дух, ще ги получи от този, който очаква да трябва да изнася серенади, за да заслужи телефона й. Така че това може би не са провалени опити за свалки или завишени очаквания. А просто естествен процес.
Уф, почнах да философствам. Ама какво, ромчето добре влиза и мисълта добре потича

Да врътна малко към темата. Последния път у gogi едно момиче ми се стори познато и я попитах дали се познаваме от едик-къде-си. Оказа се, че съм се припознал, извиних се и я оставих. И чак сега, като прочетох някои мнения тук, се сетих, че това може да й се е видяло като опит за свалка Ега ти, трябва да внимавам какво говоря :Р

Без да съм изчела всичките ви чаршафи, посветени /явно/ на историята на Търговеца, ще отговоря на ники - всъщност никой не е труден за разбиране, ако иска да бъде разбран и ако отсрещният наистина иска да го разбере.

Аз па си мисля, че този тип с телефоните е бил много остроумен, хитър, изискан и общо взето от класа. Ама се е направил на недодялан, за да свали Елица... Шегичка де, не се връзвайте...

Аз пък като си загледам някой, до толкова изпростявам, че просто отивам и казвам "Здрасти, искаш ли да пием кафе? Много си ми симпатичен." И това е.

А да добавя към архива с уникалните свалки:

Бях на 16 и се разхождам, при което чувам стъпки и някой ме стисва за дупето. Обръщам се - някакъв около 30 годишен ми се хили и ми вика "Искаш ли близалка?". Малей, останах без думи.

Веднъж пък се разхождам из Градската градина в Пловдив и до мен се доближава някакъв костюмар на около 40 и ми вика "Виолета, ти ли си???" Аз го погледнах странно и викам "Не.", при което той "О, извинявам се, просто много ми напомняте за бившата ми жена, Виолетка. Аз съм от Карлово.." и продължи да ми разказва биографията си. При което аз решавам да си тръгна и в този момент забелязвам, че човека е с чехли сабо... Замислих се дали не е от психодиспансера (който не беше далеч).

Хахаха, на мен пък снощи някъв пич , чиято физиономия не помня, щото бях прекалено фиркана вече, ми изцепи няква простотия.
Седим пред тоалетната на заведението и оня тръгва да ме пипа и да ми се хили, при което ми разправя нещо от тоя сорт:"Много си хубава, аз те харесвам!", аз му викам "А аз теб не", ма някво супер злобно, и си тръгнах. Всички наоколо умряха да се хилят

Тва ти е редовната емотикона напоследък

Ми зле ѝ е на момичето, ти пък...

Като си говорим за остроумие - не смятам, че която и да е от двете страни в тази ситуация може да се похвали, че го е проявила.

В момент, в който ми се повръща и пикае, едва ли бих била способна на остроумие Отрязването ми обаче си свърши работата

Хъм, на мен пък не ми се е налагало да свалям някой...
А що се отнася до мен, оня ден шофьора на маршрутката и некав
негов приятел, който седеше до шофера нещо ми се закачаха,
ама аз ги отеб*х

Аз обичам да съм директен, но тва по-скоро пречи, щото хората са свикнали с лицемерничане и свалки...
Тъпо...

Други пък не искат нищо по-сложно от "ти си роза, ти си крем, дай да се...". Още по-тъпо.

На мен пък свалката ми с предишната ми приятелка (с която вече се познавах, де) започна с "Може ли един танц?". Смейти ми са, ако щете :Р