MidwinterSun написа:
JudyRamone написа:
MidwinterSun написа:
Компромисите се простират само дотам, докъдето не се конфронтираш със собствената си личност, възгледи и принципи заради друг човек.
Ъъъ, ама нали това е същтността на компромиса?

Да му разрешиш да стъпче някой от принципите ти...
Не точно. Мога да направя компромис с нещо, някакво действие, събитие и т.н. Но със себе си - не. Не мога да се променям, не мога да правя жертви от подобен мащаб. Например, да спра да отделям толкова време за себе си, колкото сега. Или за приятелите си. Или да спра да се забавлявам по начина, по който обичам. Да съобразявам общуването си с другите хора спрямо желанията на партньора си. Да жертвам по какъвто и да е начин личното си щастие, свобода и комфорт. И изобщо да не споменавам развитието в професионален и личен аспект. Това не бива да се случва никога.
И, само за протокола - правила съм тази грешка. Да стигам твърде далеч с компромисите. Накрая, колкото и да обичаш някого, всички тези компромиси започват да те правят нещастен. И това, което някога си чувствал, изведнъж се оказва мъртво.
Малко или много човек се променя когато има връзка

За мен компромисът е повече до колко да намалиш промяната в другия, т.е. да приемеш някои негови черти, които не са ти толкова присърце

Ако вече някой от двамата не може да свикне с нещо в другия, тогава се налага промяна, иначе си е невъзможно продължаването на връзката

Но ако човек изисква твърде много промени задето не може да свикне на повечето черти на партньора си, то в случая не може да се говори за връзка, колкото и компромиси да се направят

В това се изразява любовта, да приемеш отрицателните черти на другия и да не ги забелязваш => да го приемеш такъв, какъвто е ^^