Хоспитирането мина, но стажът тепърва предстои. Първо по математика, после по информатика.
В понеделник имаше сбирка на курса с цел разпределение по училища и даскали. Аз я пропуснах Мъчна работа да се вдигна от леглото толкова рано 10 сутринта. Както и да е, то е ясно, че места има за всички, няма такъв филм да свърши пратката "Столичная водка" тъкмо под носа ти през 85-та.
Вчера доцентката я нямаше, днес я открих. Показа ми свободните места и ме пита, защо ме нямаше.
"Имах си лични причини" Какво да й обяснявам, в неделя какво съм правил, че не съм се вдигнал от леглото. Слабо ще я вълнува.
Колебах се между Първа английска и СМГ 5 клас.
Влиза по английски Банкова, почти всеки я знае от ФМИ-то, веднага ми хвърля оферта - "Хайде на 8-ми, ще има първокурснички". Която ще да е планината, в нейните оферти преди всичко датите са важни Докато коментираха с доцентката по методика за Халкидики, аз мислих върху изборът си. По едно време реших да се допитам до Банкова за компетентно мнение относно АЕГ-то: "Извинете, как е в първа английска?":
- Преди имах един племенник там, сега не знам как е. Ти за какво питаш?
Отговарям - "горен курс АЕГ или 5 клас СМГ е дилемата."
- Ооооо, ти не знаеш с какво се захващаш... ще ти искат телефони, ще те свалят...
Като чуя телефони...
Ало, Ричи... там съм

Запътвам се към английската да търся Татяна Чунтова, да се запознаем и да видим как ще работим.

Отивам... "на портало" нема никой. Първата ми работа като имам работа в даден обект - да се запозная с охраната, като съм на екскурзия - да се запозная с шоферите.
Както и да е - учителската стая сам я намерих. Запознанството утре.
Почуквам, въпреки че е отворено, вътре даскалите плюнчат моливи, оправят материални книги, че не могат да си нагодят сметките... Учтив съм, представям се кой съм, по каква работа, коя госпожа търся...
Едната: "М (буквално започна изречението си с 'М'), че математиците къде са?" Другата клати рамена. Тая продължава: "Провери в библиотеката"
Бре, бре - нещо математиката е изселена в библиотеката ли или... за зелен хайвер ли ме пращат... Още малко остана в тоалетната да ме бяха пратили.
Добре, влизам в библиотеката. Пак като латерна същото представяне, библиотекарката не може да ми отговори на въпроса къде е въпросната госпожа, един господин благоволи да стане от компютъра (чатеше ли, какво правеше...) и да ми каже, че днес няма часове, утре сутрин да я потърся.

Утре ставам изключително рано, ще се озоря, ама няма как... преди задръстванията още ще си заема място в уличките (че днес по обед почти нямаше места) и само да продължи високомерното им държане, ще ги насея... ще разберат кой съм.
Че утре да прослушам там некви часове, в петък да не ме търсят. Наливам бензин до горе и към морето. Няма само някои да ходят до Халкиди, я. И аз съм човек. Правя първо-трето мартенски тур по морските дискотеки и чак другия четвъртък идвам, перфектно че в сряда няма часове. Четири години хората си правиха почивки като се започне от петък че до немай си кога, аре един път и аз. Да не съм най-голямата будала?

А ако тая Чунтова се окаже Гъшарова_2
Просто не знам.
Да не се настройвам предварително. Утре пак ще пиша.

Едит: А да. Като излизах, учениците ринаха двора Това тяхна работа ли е? Не си личи много, защото отдалеч снимах, а апаратчето на тоя телефон е смешно, но ето там са учениците с греблата.

Създават си трудови навици децата бе . Какво толкова, че са си поиграли със снега. Ако по техен пример всеки си чистеще пред къщата, градовете ни през зимата нямаше да са така непроходими.

Направо да въведем трудова повинност, а?

Лошо няма, съгласен съм с колегата aL'. По училищата никой не еб.ва да се хване и дори да опесъчи и да хвърли сол по двора. И се почва един порочен кръг тоз виновен, онзи виновен, учениците били мързели, чистачките били сакати, не знам още какво. И после все някой чупи крак, кълчи глезен и други подобни. Много правилно, нека да чистят, ако разберат смисъла на това, което правят, може някой да се сети и да си изчисти пред блока.

Скорпионе, аз нямам нищо против трудова повинност, ама не да ходиш да строиш мостове и други подобни, а по-скоро обществено полезен труд - залесяване, чистене около училищата, около блоковете - ей такива неща. Щото каквото и да си говорим трудът малко или много възпитава. Учи те да се отнасяш с уважение към това, което другите са свършили. Хвани някой ученик да измете двора или улицата при училището, нека се поизпоти малко, пък да видим после дали ще посмее да си хвърли фаса или бутилката от кола на улицата. И дали ще му е много кеф, когато вижда съучениците си да мърсят онова, което той е изчистил!

И за да не съм тотално офтопик: Въпреки че постовете ти, Бетоне, не са ми от любимите, с интерес ще следя темата, тъй като е интересна, а и ти имаш способността да представяш нещата по хоспитирането, ако не напълно обективно, то поне инетерсно. И кажи на кои класове ще преподаваш, че бая хлапетии познавам от АЕГ-то.

х2

Успех със стажа. И на мен ми е интересно А колко време ти е стажът?

Аз съм на стаж вече 2.5 месеца. Не боли, не бойте се.

ot трети курс нагоре ли почва стажът?

Ще ви отговоря на двата въпроса за часовете и на кои паралелки съм в хода на разказа, за да е интересно Ще пресъздам цялата обстановка в учителската стая, да видите за какво става на въпрос в тея училища.
Днес станах рано в 6:30 преди задръстванията да си заема място на Врабча в 7:30.
Отидох до Ректората за едно кафе, изчетох градския, 19-ката, защото бях сигурен, че толкова рано госпожата няма да се появи. Вчера нали й беше почивен ден? Кой след почивен ден се озорва?
Към 9 отидох в АЕГ-то, посрещането в учителската стая беше коренно различно от вчерашното. Посочиха ми математиците, а една госпожа звънна на Чунтова да й каже, че съм дошъл за нея и прочие.
А тя си пушила навън. Естествено, не очаквах да хвърли фаса, те цигарите поскъпнаха, а със заплатката за кое по-напред иде ред
Както и да е, запознаваме се, всичко точно, започва часа, всички отиват по работните си места за 9:10. Чунтова имаше бол време до 11 без 10 да ми обясни всичко и се възползва максимално от това Словохотлива е. Трудна работа да й вземеш думата
В това време "на пожар" влиза панирана даскалка - къде е дневника на 8.е? А в плика й се виждаше дневник Аз й посочвам, че има дневник в торбичката, тя "Той е, бива ли да съм...". Една разказа как си занесла у тях си дневник. В учителската стая гордо седи крилата мисъл на Кърт Вонегът - "Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага..."
Та... Започна да ми обяснява процедурата, като абсолютно задължително по подобие на асистентките ни - в преамбюла стои това, КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ!.
И даде конкретен пример с една колежка от миналата година - "Тя работеше, все нямаше време тъ тъ тъ... не беше отдадена на уроците, учениците не я харесваха, а тя им се караше, което даваше отражение." Занимаваше ме какви грешки правила в уроците, как преписвала на изпитите..., още малко инфо ми трябваше (те от тоя тип никак не са малко в специалността, а съставляват огромна част) и по метода на изключването щях да позная коя е тя, Чунтова ме изпревари. Аз - "трябваше да започнете с имена, нямаше нужда да ми разказвате всичко това."
След като не можа да ме впечатли с тея простотии, дето са ми извънземно-трансгалактически чужди, но ми е пределно ясно как простотията по хората ходи, започна по същество, каква работа предстои. Преподава на 11-ти клас и 9-ти, като 11-ти е на преобразуване на тригонометрични изрази, а с 9 клас е на подобности, успоредни проектирания... Избрах си 9-ти клас (пралелките са 'е' и 'ж'), че материалът е по-нагледен и може да се приложи повече фантазия при разработката на урока.
Учебникът е за второ равнище, но им преподава нещо средно между първо и второ, т.е. не всичките теми, доказателства и трудни задачи. Тръгна да ми обяснява кое се включва в задължителната, кое в профилираната подготовка.... Ако преди на колежки е изнасяла ускорен синтезиран курс по Методика по математика 1 и 2 взети заедно, то нямаше нужда да си губим времето в преговори. Пределно ми е ясно, в кой клас какво се изучава и кое за кое равнище е.
Конкретно й заявих, че трябва 25 часа да преподавам, т.е. я питах за разпределението, за да се съобразим.
Отговор - "Ааа ами. Аз не се водя строго по разпределението. Има теми, които размествам... колегите строго гледам следят..." Вътрешно ме напираше смеха, защото вчера именно видях тая интрига с плюнченето на калема, пуфтене около разпределения и оправяне на материални книги. И си обясних държанието им. Просто са били изнервени, което не им дава право при кривите им сметки да се държат така!
Каза нещо много важно за мен - "е, няма смисъл да слушаш 50 часа ли, колко. Важното е твоите часове да направим..." Идеално. Страшно разбрана и нагласи часовете точно до края на март. Другото, което ме изкефи е, че когато студента преподава, тя не седи много-много в стаята. Евала!
Пък еднаааа... по немски даскалката. Седеше и надаваше ухо, какво си говорим. Ама нарочно си измисли работа. Бре, да му се невиди... да събира матр'ял за клюки. Такова любопитство... Отгоре се чуваше - бум, прас, тряс, клипа на Теодора - Адреналин... пасти да яде... просто не е трябвало да изхарчи толкова за подобни ефекти, можеше да си ги набави в АЕГ-то за без пари Чунтова към колежката си - "какво става горе? Събарят сградата ли? Горе са... момент - 10-ти д." Немкинята - "да, това е моя клас"
Аз, ей така
Лелееееее... веднага щях да отида да проверя купона. Може да се веселят, може да трошат, да се бият, да се осакатят, всичко, каква е тая безотговорност и гола констатация, че е нейният клас. Аз не мога да си го обясня.
След малко по коридора се носят нечленоразделни възгласи, само ругатните и цинизмите се разбираха. Двете си коментират, разбрах, че героят е Митко от 9-ти ж, в този момент влиза някаква по и аз не знам какво и напушена - "Играха карти в моя час, сега по коридора викат."

Страхотно. Ловя бас за 50 кинта, че Митко и цялата компания от ВИП сепарето няма да барнат карта в моите часове, ще забравят какво е това белот

Доуточнихме нещата, ще си снимам учебника, утре ще й го върна, смятам там да прослушам 2 часа на 11 д и вече всеки по своите работи.
Тъй като 9-ти клас имат понеделник през седмица и всеки вторник, но така или иначе са почивни, на 10-ти март без да съм ги видял, директно започваме със - "Аз съм ваш'та леля"
Шоу ще става, с нетърпение очаквам Митко и компания. Просто каква реклама им пуснаха на тези купонджии, не е истина. Мислиха, че ще ме сплашат. Аз такива ученици обичам

А зад сградата познайте кои подърпваха цигарките. Тези, слагащи се за по-хора от другите

Че кой се бои? Просто е интересно Можеш и ти да разкажеш как е ?

Хахаххаха Чунтака е пич, макар да не съм имал преки сблъсъци с нея. Трябваше първо във форума да питаш за АЕГ-то

Успех, Бетоне! Ти си нашата надежда за младото поколение! Много ме кефи ентусиазмът ти и хъсът, с който се захващаш с преподаването, това и в предишната тема го споменах.

Днес изнесох първия си урок в АЕГ-то.
Пропускам частта със снега, за да не стана прекалено обстоятелствен. Ще заприличам много на колегията, което не е много добре. Разказват си биографиите направо. Пък и колко хора изпискаха задето съм пълнил форума с автопреживяванията си.

Така.
Преди часовете - сборно място учителската стая - тази свещена обител на българският пътеводен стожер. Обстановката беше както обикновено. Описвам:
1) Абсолютно задължително един се старае над материалната книга. Горкият документ го работят от сутрин до здрач.
2) Наоколо се носят разгорещени коментари за някакво събитие - олимпиада, класни работи, но най-често се научава - кой закъснява системно, кой бяга, защото не си е научил, оооо как забравих - кой яде, играе карти в час, бърка си в телесните кухини... оооо имаше ли още актове, нарушаващи учебния процес....
3) най-добре е двама-трима да гледат сутрешните блокове. Ама до такава степен да жегнат волумето, че другите да не се чуват помежду си и да започнат да викат още по-силно.
4) В крайна сметка диалозите (по-точно от 2 нагоре - триалози, квартолози и хектапентагигалози) се свеждат до "тримата в кухнята" - всеки си говори свойта и никой не слуша чуждата.
5) В цялата тази живопис блести звездата на видна учителка. Не е имало случай, в който аз да съм там и нея да я няма в учителската стая. Какво да ви говоря за това слънце - почита баба Марта - цялата е окичена с мартеници като коледна елха, носи си Пижо и Пенда от стената вкъщи гордо на гърдите. Ако няма мартеници, то ще има висящи монетки и синджирчета по дънките си. Но това не е нищо. Бог я дарил с неизчерпаем извор на слова. Едно бисерче към господин, тръгващ си след втория блок - "Ааа, тръгваме си в 10:30, пък после заплати искаме?" Това е по-скоро радиостанция. Не е необходимо да отговаряте. Ще ви помислят, че си говорите сами.

Къде са те, къде съм аз, може би се питате? Колосите и джуджето... Великаните и Малечко Палечко..., вълкът и червената шапчица... Хензел и Гретел...

Всичко останало интересно по-нататък в следващия пост

Като чета това, което си изписал си мисля, че образователната система е пълна с неудачници и полуидиоти. Ако някога имам деца никога не бих допуснала да се обучават в държавно училище!

Аз отдавна съм казвал, че в частното си е оферта. Просто няма място за сравнения. Не може да се сравнява трабант с мерцедес. Опиташ ли веднъж, ще забравиш за държавното. Сега съм там, защото така се налага.

Чакай да си продължа от днес:
Влизаме с Чунтова в 9-ти ж. Отначало тя върна контролни, докато отминат емоциите...
Дойде и моментът да се изявя
По протокол - пред нова аудитория задължително следва кратко представяне.
Темата на урока беше "Теорема на Талес". И понеже много логика и работа със съждения, алгоритми ще има в урока, ги питах по информатика как се справят. "Ооооо, злеееее...". Зле били Малките дяволчета се опитаха да се ебават с батко си. "Учим Paint". Първо на първо в Учебната програма по И или ИТ за който и да е клас не съм видял да съществува модул или тема paint. Второ на второ - тоя "пейнт" намира приложение до 5-ти клас. Отзад чувам "Word, Excel". Ах, на отговор на въпрос - Какво изучавате, в случая по информатика, като чуя ей така от сорта уърд, ексел ми се преобръща всичко. Както и да е.
Правя чертежчетата, то па се оказа че има такива на които им щракат мозъчетата и веднага загряха доказателството и като видях, че има нещо в главата им по двоична логика - аха, ясно, тези са умниците.
"Има ли нужда да го пиша?" Отговор - "Нееее". Да бе, да. То ако слушаш учениците, по-добре нищо да не правиш. А въпроса беше само риторичен. Само едни накривени чертежи да има в тетрадките им, някак си не ми допада. А аз това искам да им вменя - да могат да си описват мислите на математически език.
На един ред не ми стигна мястото на дъската и го сбутах на дървото... "Хахахахаха", голям смях. И им казах, че това е нищо. Оооооо, какви преподаватели има във факултета... ще пишат по стената, ще продължат на Дондуков, надолу до Сточна гара и няма да се усетят че им е свършила дъската.
Някои не виждали, аз пък се обърнах към не който е подал сигнала за намалена видимост...
"Господине, не бяхме ний!" Аз - "ееееейййй, някои не виждат, аз пък не чувам. Куция и слепия ще прескачат трап"

Най-големия смях беше като намирахме четвърта пропорционална отсечка на три дадени и делене на отсечка в дадено отношения.
Нанасяме върху лъч отсечките с пергел... И понеже няма такъв, аз използвах звуково описание, докато теглих дъгичките - Цък, Щрак, Прас. Когато нанасяме равни отсечки - Цък Цък Цък
На живо много смешно се получи. Ама така ще запомнят тези манипулации. В събота веднага ще се сетят кое е цък-щрак-прас и кое е цък-цък-цък
Аааааа какъв зор беше докато изкарам на дъската човек за решаване на задача... Маркер е, не тебешир и пак правят пазари като на кооперативния. Да отбележа - три момичета бяха най-смелите.
Момчетата нещо срамежливи ли, на голямата работа ли се правят, че на място им обяснявах.
Това е моята методика - излагам теоретичната част с голям процент беседа до най-дребния детайл, като тенденцията е да се запомнят в общи линии нещата почти от всички и после един по един да излизат на дъската. Няма ползи аз да решавам, знам си ги нещата. И последната задача - или аз я решавам ако никой не е успял или разяснявам писанията на даден ученик с това как трябва да се опише решението и го написвам.
Трудничко им е да описват. Правят джаста-праста там некви сметки, а мен ме бОли к*ра за тях. Обичам да гледам постройка на мислите. Явно това помага по информатика, а неявно - в житейската практика при справяне с произволен казус/проблем.

А от описанията определено има ползи! Чунтова изнесе урока в предната паралелка, естествено на въпрос "Да изпишем ли доказателството или построението", те казват "Не", защото така е по-лежерно.
Аз може да отделих повече време, но то се върна после при задачите. Повече задачи решихме
Е, скромен опит имам, но си каза думата!
И знаете ли какви бяха критиките на Чунтова към урока ми? Да не използвам "цък цък и подобни смешки"... В 11-ти, 12-ти клас можело, ама в по-малки класове не, защото вниманието им се отнемало в смеха.

Значи материалът трябва да се изложи, да се излее без засечки, без замисляне. Това става, като вкъщи си напишеш стриктно нещата като ученик и мислено си изживееш урока. Така се вдъхва респект! И оттам нататък може човек да си позволи да прави импровизации, да пуска смешки в час, ае въобще да е купонджия. Това всъщност се крие зад крилата мисъл "Най-добрата импровизация е добре подготвената импровизация".
А когато сричаш на дъската и си вършиш работата формално преди/по време/след часа - ще те вдигнат на балон. Нормално да пляскат карти, след като не ти остане време за едно странично нещо, с което да ги разведриш/развеселиш. Никой няма ползи от изпята фактология на дъската, казвал съм го неведнъж. Пълна идиотщина.

Офффф, направо да ми дават дипломата.