Къде кое? Вътрешнозаводска история - куклен театър, ситуацията е страшна. Но още от първото ми мнение там ме накараха да се почувствам наистина у дома (въпреки доста сериозната езикова бариера - обаче помагат, бре!). А аватарчето дори си го правих сама - макар че без малко да го забравя и щях да искам назаем от Некраш онзи аватар с водача (кръстачката) за марионетки, че ми е много любим.
Ениуей, ениуей... наминах, за да пиша по темата.

Някой да ме застреля. Моля.

всички са много нервни... това ме изнервя

ПиЕни женки и циркове.

студеното време и една отложена среща

;-[

Натъжи - това че сестра ми си замина толкова скоро...

Утре почти дойде...
Не искам да се разделям със зъба си. Толкова ми е гузно и съвестно,ама няма как.. още повече,че никой не може да дойде за морална подкрепа с мен. Много ми е кофти,много

Утре почти дойде, а не искам

Нямам пари, ама за сметка на това имам купони за храна.

БОЛИ МЕ! от мързел...

Комшиите празнуват доста шумно.
Само не мога да разбера какво правят - звуците са странни, а хората - много.

Аз мога да изкажа предположение какво правят, но си дама и няма да е възпитано

Звучи неприятно .

Ох, не можах да се почувствам така по един определен начин днес . Чувствам се малко отхвърлена

Реших проблема. Сложих слушалките и си пуснах хубава музика. Да си се оправят, както и да звучи това.
Нали не слушат чалга, що да си връзваме кусури за подобни неща...

E, тва, че не слушат чалга до някъде звучи утешително ...

Не можах да си почета "Потоп"-а ...