В Италия обаче няма да се хванат. булгарИа като кажат... познават те от километри.
Вадиш ми спомени от Италия.

Хапванията им бяха строго регламентирани, за което ги приветствам жабарите.
Закуска - до 10 часа, изтървеш ли - не ти сервират
Обед 12:30 - 14:30
Вечеря 18:30

На едно място ни бяха обедите и вечерите с украинците, поляците, руснаците, мексиканците, аржентинците. Те хорицата некви скромни... Как се наяждаха с по едно (паста - спагети или макарони..., второ, трето и 250 мл. вино или минерална вода...) Ние нали сме балкански души, тарикатлъка трябва да избие, се сдобивахме с повече купони. Дори се пазаряхме с момичетата (не са лелки, нямаха и 30 години) от стола - 1 купон = 3 вина (кутийки от по 250 мл.) Обедът - обезателно 2 часа го правим, следобедът прекарвахме по леглата, защото навън жега, пък и бяхме подпийнали. За вечерята отивахме един час по-рано. Дори посрещахме момичетата и разтоварахме манджорното (това е италианския лаф) от баничарките. А другите си хапнат, станат, ние оставаме последни, даже ги беше свян да ни гонят. Пък как им обяснявахме виното да го носят в бъчви, защото с кутийки не е спорно Те само италиански знаят.

И после защо българите сме били зле в това, зле в онова. Като отидем някъде и се насираме, меко казано от предложени облаги, докато другите продължат да си вършат работата, така ще е.

Иначе няма нужда да казвам, че бяхме най-шумната група. Няма да забравя - връщаме се от стола една вечер и в едно дворче виждаме домати... То всеки път ги виждаме, ама точно тогава бяхме в настроение да извадим инструментите и да забием "Мама на Радка думаше" на улицата. Нали тогава беше хит Хората по комшийски си бяха седнали на лаф-мохабет и викаха - Оооо, Булгариа.

Където отиваме, все изцепки. В един хотел във Франция имаше и негри, араби, ама като нас - никой. В стаите - по трима, отваряме си за обед нещо... на единия се бяха развалили бурканите с месо. Вътре приличаше все едно е препарирано животно. Заебахме тия буркани, хапнахме, аз се възползвах от кабеларката, лежим, спим, гледам - бурканите измити. Отидох до комшиите, само отварям вратата - "Ега ти вонята" и алармирам всички по стаите - "тия тъпи французи са пуснали бомба с вонлив газ". Обаче ми щракна, че бурканите са измити. Питам го героя - "к'во стана с бурканите, с това пустото месо, дето майка ти беше пратила и много ясно, че ще се развали в тая жега?"
- Ами излях ги в кошчетата на етажа.

Да се смееш ли, да плачеш ли... В следващия момент персонала на хотела не могат да сварят да изнасят найлоните от кошчетата. И така ги изнасяха, сякаш са чували с радиоактивни проби.

Бетоне, ще ме умориш. Не, честно - отдавна не съм се смяла така. Имаш дар слово.

бе малко нямам, ама има и такива все още

иначе днес попаднах на нова антикварна книжарничка и много й се зарадвах някой ден ще й отделя повечко време

Но най ме зарадва днеска, че се видяхме с приятелката ми за доста време

Концертът на Нели Фуртадо, който дават в момента по НВО

Бяха останали все ужасни места за "Риголето"... но аз се усмихнах мило, превеждах на две французойки, които се мъчеха да се разправят за твърде сложни неща с продавачката и... внезапно се оказа, че има билети на много прилични места и на много прилична цена (да не кажа и че по-добри от това просто няма). При това - 7 едно до друго. Ми обичат ме лелчетата и това си е.

И косата ми наистина е станала много мекичка. И медна и мммм... чудно, чудно...

Днес свърших изключително много работа.
- учителката по математика ми подписа часовете, които съм изнесъл
- първи бях в стола на виас
- взех 2 билета за концерта на ФЕН ТВ от билетния център на НДК
- занесох листа в катедрата
- със сестра ми правихме домашното й по УП
- за компютърния клуб на ФМИ се нави човек, който взе свободни часове
- учителката по информатика ми се обади, т.е. аз й звъннах - тази и следващата седмица е болна, директно при първото ми виждане с учениците "аз съм ваш'та леля"...

Утре отивам у стара загора...

Слънчевото време около обед и благополучно завършилото контролно по фотография

Да носиш поздрави на липите. И ако се чудите къде да ядете (щото и това го има) - "Принс Хамбургер". Не е чак толкова добро, но поне е из целия град.
Приятно!

Намерих два страхотни албума на до момента почти неизвестни ми изпълнители. Очертава се приказна вечер.

Купих си блузка.

Две песнички ми правят целия ден хубав.
Също и мисълта каква хубава сума пари ще изкарам от няколко мижави дни раздаване на листовки на НДК... =Р

Оу, да - най-важното. Купих смесител за мивката в банята. Ето как изглежда:

Представете си как блика водата и как красиво се стича... мнях, мнях, мнях...
При това купих последния останал. В България. Специално за мен го пазеха.
(Сега остава и да купя хубава мивка за него... )

В Плаза са такива.

Не съм била в Плаза, харесах го на миналото Стройко. Чак не мога да повярвам как за 4 месеца този продукт е изчезнал напълно отвсякъде.