Енея в статията си написа:
Книгите казват:
1. Ти си специален. Не защото си положил някакви усилия и си направил нещо значимо, а просто защото ти си ти. Не е и нужно да правиш нищо.
2. За теб ще има щастлив край, независимо дали си дадеш труда да ти се случи.
3. Винаги ще има кой да се грижи за теб.
4. Винаги, винаги, винаги ще си прав и винаги ще те обичат, независимо колко абсурдно и неадекватно се държиш с близките си.
Това го казват също Заратустра, Махавира, Буда, Христос, Мохамед, гуру Нанак и изобщо всички религиозни водачи, оставили някакво петно в религиозната карта на днешния свят. Истерията по тази книга за мен е поредното доказателство, че хората имат нужда да им се повтаря, че колкото и да са мизерни, глупави и нещастни, всичко ще е наред. На западния човек му липсва стабилността на религиозната вяра и я търси във всякакви заместители с най-разнообразно качество. Един вид, ако има дупка, все ще се запълни с нещо - с въздух, вода, асфалт, чакъл, каквото има.
Енея в статията си написа:
...няма един герой, който да не е със съвършени пропорции
Като в Одисея и Илиада ли? Или като в песните за Крали Марко? Звучи все по-обещаващо.
Та, от дискусията разбирам, че книгите като история и замисъл повтарят най-популярните идеи в култирата на човечеството, но във възприемаем за сегашните пубери вид. Няма да се учудя, ако има намесено предсказание, борба между абсолютното зло и абсолютното добро, мъдър учител, който загива малко преди решителната битка и артефакт, от който тиранина черпи силата си. Наистина обожавам да чета старите митове с нови герои. Защо инак бих се кефил толкова на Стар Уърс?
Накратко - ще прочета книгата. След време

Eneya, аналитичната част от стаята ти значително ми допадна.
