омазах местенето, обаче трябва да излизам, ще го оправя като се върна и/или ако някой модератор мине насам...

Може ли и аз да се изкажа, без да съм чел книгата?

Да разбирам, че си чела 666-те правила за яките норвежки блекметъли.

Иначе, хубави книги бол. Просто не смятам, че в тази има романтика. Иначе, мога смело да ти препоръчам цял куп леки, ненатоварващи, но все пак хубави книги.
Искаш списъче?

Кристо, сигурно може, ама... какво ще кажеш?

Ще кажа, че
1/ Да напишеш книга включваща вампири е клиширано до няма и къде... (вкл. и да направиш филм с вампири)
2/ Да напишеш книга включваща любовна тийн история е още по-клиширано, да не говорим, че има и по-интересни истории, а и по-тъпи, ако трябва да сме честни (да и доста нелепи тийн сериалчета)
3/ Смеската от предните 2 е доста неуместна, ако действието се развива в Средния Запад, а не в Трансилвания или поне някъде около Румъния

Защо книга и филма са толкова популярни?
- Просто са направени така, че да грабнат тийновете, а те са т.нар масова публика. Ако грабнеш тях, с това, което искат да прочетат и видят, веднага ще стане книгата/филма популярен. И без друго Здрач е като смеска между Училищен Мюзикъл и Подземен свят. Никой възрастен не би я чел, защото няма да му е интересна. Аз не се имам за възрастен де. Но майка ми, не би си взела да чете такава книга. Или баща ми, който пък е фен на фентъзи и фантастика. Просто те искат по-дълбоки послания и по-дълбок сюжет.

Но тъй като авторката е искала да изкара кинти, не се е целила в нашите или в Нобеловата награда за литература, а в по-масова публика. В което няма нищо лошо, нещо повече - така се прави! Но да не се лъжем, че книгата е повече от развлечение, както например 1 епизод на Уан трий хил или една комп. игра от типа на Дъ Симс...

Книгата е писана за романтични деца, които не са иали сериозни връзки. Така ми се струва. Както казах сладка е, но съм описала какво ме притеснява в самата книга.

Не, не съм съгласна, че само в Трансилвания може да има вампири, най-малкото Ан Райс доказа, че никак не е нужно.
Но за интересни истории с вампири, имаше един датски (май) филм, главните герои бяха две деца, момче и момиче... страховит беше, не си спомням как се казва. Някой ако се сети, да пише.

Много силно подозирам, че книгата е нещо като (обяснявах го на Жеймс оня ден) ейдосът за тъпа книга.
И че в сравнение с нея и Коельо ще ми се стори като "Критика на способността за съждение".
Ама ще видим. Ще си я намеря скоро и ще я чета скришом, ама без да ме видят съквартирантите.

Аз съм абсолютно и основателно убедена, че ако бях малко по-малка, 2-3 години, не повече, щях да съм вманиачена fangirl, необратимо влюбена в Едуард /боже, боже/ и по цял ден щях да се изживявам като главната героиня. Но. Вече познавам живота по-добре отколкото тогава /като се има предвид, че тогава си нямах никаква представа за света и хората, като Бела/ и "Здрач" няма с какво да ме грабне, няма какво да ми каже за човешките взаимоотношения, не може да ми представи примери за подражание, да провокира размисъл или дори да ми убие времето по лек и неангажиращ начин. Както каза Eneya, леки и приятни книжки бол.
Хубави книжки за вампири - също бол.

Брех, накрая ще ме накарате да взема да я прочета тая книга...

Енея, хейтът ти идва някак вповече ми се струва. Спокойно, нищо фатално не е станало. Светът няма да гръмне заради това, че се е появил поредния тийн бестселър. Все пак Хари свърши, не можа да изчука Чо (или успя?) и трябва следващото поколения "юноши" (ех как я харесвам тая дума ) и то да израсте с нещо.

В тая тема видях само две смислени становища:



Много правилно!
и


Също толкова правилно.

Аз бих добавил и още нещо: предпочитам децата от новото поколение да четат чиклит, но да четат. Отколкото да ходят в Амор. Примерно. Вярно е, има къде-къде по-смислени неща за четене, но 1. на 13 годишна възраст е спорно доколко можеш да ги разбереш, дори и да ги прочетеш и 2. ако някой от вас ми каже, че е чел само сериозни смислени книги през живота си ще ме събори от стола (от смях)

Освен това не виждам нищо лошо в сравнението на Здрач или на която и да е друга книга с Шекспир... Има едно нещо в литературата, дето се казва "мотив" и дето много хора го използват. Понякога този "мотив" е общ.

А тая статия енея къде е? Може ли линкче към нея?

Добавено:

Ъъъ, не. Разбирай, че е чела мартин (примерно) Сега се сетих как Церсей ядеше войниците на краля. Мила, ти си виновна!

Мерси, ще мина и без него.
И мисля, че съм достатъчно голяма да преценя, какво е хубава книга. Запази си просвещението за някой друг.

О, не, имам предвид, искаш ли да пуснем списъче с разни книжки, които са ни допаднали по темата. Извинявай, ако е прозвучало менторски.

п.п. Дж.Р. Мартин, хе, откога чакм да излезне следващата книга. наче, беше опит за закачка. Пфу.

Само заради разразилия се спор се навих да прочета книгата. Притеснявам се единствено от факта, че имам склонност към превъзнасяне и като нищо ще започна да си търся някой вампир после

Хубава е книгата. Може да не е шедьовър, но е увлекателна. Какво толкова й търсят недостатъци....Много ми е чудно защо с такъв негативизъм се изказват някои за нея, никой не може да оспори, че авторката пише интересно. Описва по различен начин вампирите, мен пък ми хареса тая стратегия. По-добре така, отколкото да прехапват постоянно вратовете на любимите си и да са облечени в черни дрехи.
Кристо каза, че никой родител не би я чел тая книга - не е така. Има много възрастни, които я харесват, а и бих казала, че не са недорасли или глупави.

Захар, марципанче, течен шоколад...

Eneya, не съм се обидила, ти така си пишеш принципно - менторски.

Много дълго време се въздържах от отварянето на Twilight тема, точно защото се боях, че ще се изроди в проедния спор "това е комерсиално, значи не струва". Понякога ми се иска да не бях толкова добър (форумен) пророк. Няколко дни избягвах да заема позиция и предпочитах табелката "прочел Twilight, но въздържал се". Уви, като не гласуваш, нямаш право да псуваш. Та и с книгите така.

Защо харесвам Twilight?
Историята - наистина фабулата е клиширана, а развръзката на сюжета - предвидима. Това, което е непредвидимо е изключително увлекателния начин, по който е написана историята. Удивително е, че жена на средна възраст с битието на домакиня и майка на три деца е успяла толкова точно да пресъздаде мисленето на средностатистическия/та побъркан/а от хормони юноша/девойка. Не познавам човек, който да е прочел книгата и да не е казал "Изчетох я на един дъх". И това не важи само за поредицата "Здрач", но и за личният сайт на авторката, както и за другият й роман ("The Host", който аз лично не можах да дочета, но просто ненавиждам да чета на език, различен от българския.)
Основният контингент на тази поредица наистина са тинейджърите, но това не значи, че книгата е куха. Може да не е "Майстора и Маргарита" или "Ромео и Жулиета", но книгата си има послания - че ако обичаш някого, ще се бориш за него, дори да е неразумно, че колкото и комплексиран да си и колкото и за безличен да се смяташ, заслужаваш да те обичат. Както знаем, комплексите са проблем на 99.99% от минаващите през пубертета, независимо дали става дума за ранен, късен или вечен такъв. Ако наистина решиш да търсиш послания (или под вола теле) можеш да намериш още доста - примерно по-добре въздържание с оглед на безопасността, отколкото секс заради едното обичане, може би дори е против абортите? Но да не прекаляваме с анализите, все пак става дума за домакиня от Средния запад.

Да се върнем на сюжета. Не може да се каже, че е изпълнен с кой знае какви неочаквани обрати. Но въпреки фантастичния елемент и митологичните създания, отново става дума за фази, през които всеки е преминал - първа любов, тежка раздяла, раздвоение в чувствата... В "Здрач" не е написано с ей такива огромни букви "НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, МАМА, ДЪРЖАТ СЕ ТАКА, ЗАЩОТО ТИ ЗАВИЖДАТ". Това утешение не работеше при мен, съмнявам се изобщо да е минало при някой.

Някой каза, че това не е книга, която биха прочели майките ни. Е, не само майка ми, но и баща ми, а и родителите на поне две приятелки се зачетоха в книгата и макар да не са възторжени като хлапета казаха: "Става". От фенове на Стивън Кинг и Джон Гришам това си е доста висока оценка.

Освен това намирам сравнението с "Училищен мюзикъл" за неуместно. Най-малкото "УМ" пресъздава юношите такива, каквито на родителите им се иска да бъдат, докато в "Здрач" са няколко идеи по-близо до реалността.

Ах, да комерсът. Комерсиален какво означава? Продаваем? Окей, тогава в списъка с комерсиални книги наред със "Здрач" и "Хари Потър" трябва да сложим "Портрет на Дориан Грей", "На изток от Рая", "Мечо Пух", "Хиляда сияйни слънца", "Богът на дребните неща", "Името ми е Червен", "Властелинът на пръстените", Тери Пратчет, Стивън Кинг, Стив Бери, "Лолита", "Последна любов в Цариград", "Български хроники" всички възможни книги за астрология и фън шуй и естествено "Как да отслабенм завинаги"... Единственият коментар, който ще направя е, че бих си дала единия бъбрек, за да съм човекът, който ще издава следващата Стефани Майер в България - отначало си мислех, да кажа лявата ръка, обаче се сетих, че ще ми трябва, за да си броя парите, които ще спечеля.

Не бих наредила "Здрач" до "Гордост и предразсъдъци", "Джейн Еър" или някоя от другите ми любими любовни истории, но определено не съжалявам за няколкото нощи, които отделих на поредицата. Най-малкото с прочитането на всяка книга в мен се натрупваше запас от щастие и еуфория - да, хлапашка реакция, признавам. Но аз не държа книгите, които чета да са непременно "редки" и "учени" (в смисъл на интелигентни). Предпочитам след като затворя корицата или изключа файла, да се усмихвам - и да продължавам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за нещо от въпросната книга.