Това е защото, на някои хора, като им дадеш свобода и вместо да се върнат при тебе, си правят някакви магарии, тръгват да кръшкат, оргии, редовни изневери, спада им доверието към теб и уважението съответно и те прецакват връзката така, а ние си оставаме с пръст в устата...

Особено жените, само им покажи, че не ги стяга нищо и ше ти се качат на главата...

Аз съм обсебваща, но това си е от мен... Не мога да го контролирам. Обичам да знам, че той мисли за мен, обичам да му звъня, вече не го правя чак толкова често... Обичам да получавам внимание, чувствам се желана и обичана, а иначе - отхвърлена и разлюбена. Предпочитам да ме обсебват и да обсебвам, от колкото да се чудя до кога ще продължи връзката... Хъм, имах проблем с това, де. Когато първата ми любов ме заряза заради това , сега се опитвам да взема нещата в ръце, пък да видим...

много познато...

Първо, за такива хора хич не си струва да страда човек. Второ, хайде да не спорим кой пол повече го бива да кривва от правия път...

Аз искам да попитам как по-точно дефинирате "обсебване", защото ми се струва доста субективно...всеки го приема по различен начин.

Ма то всичко си е относително. Света е относителен.сега ако започнат дефиницийте-отидоха още 3 страници

Е...какво са 3 страници за нашите спамерски душици

Затова нека всеки си говори за това, което той лично смята за обсебване, без да го дефинира. Така или иначе до общо определение няма да стигнете.

Ок, тогава аз смятам, че една любов без обсебване не би била любов. Да приемем че имам някакви чувства към обекта Х. Ако аз не съм тотално обсебена от мисълта за този Х, значи просто не си заслужава да съм с него, защото не ми е достатъчно интересен. Ако нещата са спокойни и лежерни и въпросният Х не е постоянно в мислите ми, то значи това не е никаква любов.
Подозирам обаче, че имате предвид малко по-различен тип обсебване... Примерно да звъня на Х по 15 пъти на ден, или да не му позволявам да си излиза с приятелите и да искам да е само с мен, или нещо такова.
Таа да, втората ситуация е гадна, но ако някой успее тотално да обсеби ума ми-това вече го обичам

Ъм...абе вече разбирам,че не е нужно да си мислиш нон-стоп за обекта Х и тн и тн за да е любов.През година и половина от 2те ни години заедно той беше тоя,който мислеше непрекъснато за другия,но това не значи че и аз не съм го обичала.И по някое време бяхме във тая фаза на "заедно във всеки един момент",всеки знаеше къде е другия,ако недайсибоже не сме заедно,нямахме всеки свои си приятели,никой не питаше 'как си?',а 'как сте?' дори и да срещне само единия.И честно казано въпреки че сега е мн по-добре социалния ми живот-да се виждам с него 2-3 пъти седмично,и да имам време за другите си приятели,ми липсва стък тъгедър фазата.

Тази тема ме депресира.Всъщност, целият този раздел ме депресира.

Не, не, периодът не е такъв.Депресира ме, че вместо да се обсебвате телесно с половинките си, да живеете с тях, да си изпълнявате съкровените еротични фантазии и т.н. ОБСЪЖДАТЕ НЕЩАТА ВЪВ ФОРУМА!