Крем, едно голямо АХЪ С нас.. много се притеснявам от този факт, ужасно много.. плашещо е А тя е доооста особена, а аз не мога да се разпореждам или да налагам правила.. а домът си има само една господарка, но не мога да живея по нейния начин. Има толкова неща,които ме дразнят..

Живях така 2 години (чудя се как издържах толкова, а смятай, че аз съм мноооого търпелива) - 1/2 седмица при него, 1/2 вкъщи. Накрая отивах с рев у тях, толкова ми беше неприятно. В началото го обичах, бях луда по него, към края не можех да го гледам, лазеше ми постоянно по нервите. Определено фактът, че прекарвах повече време с неговите родители, отколкото със собствените ми, допринесе много за смъртта на чувствата, но не вярвам, че ако се бяхме отделили на квартира, каквото беше желанието ми, нещата щяха да са по-различни, защото дребните дразнещи битовизми щяха да са си същите и ако бяхме сами. Струва ми се, че в тази възраст просто не сме дорасли за нещо толкова сериозно. А и много зависи от мъжа. Но да се нанесеш да живееш не само с него, но и с родителите му, е убийствено за връзката. Постоянно ще се чувстваш като на гости без никакво право на глас в този дом.

По-добре сами на квартира.
Ако двама души не могат да си плащат квартирата сами, за мен не са готови да живеят заедно.
Нечиите родителски тела ще убият по-бързо чувствата, от колкото каквито и да са битовизми.

Абсолютно. И дори не е необходимо да имат някакви лоши чувства, зли идеи за разделяне на младите и т.н.т. Просто хората си имат определени навици, свикнали са нещата да се случват по определен начин в "тяхната си къща" и това неминуемо би породило напрежение. И дори и възрастните да дават съвсем добронамерени съвети и да нямат нищо лошо предвид с тях, тези съвети се приемат на нож (защото и новият член на домакинството си има свои разбирания за това как трябва да стават работите). Това с поделянето на любовта на синчето, любимата дъщеря и т.н.т. е още една екстра - (не)осъзната конкуренция, ултиматуми и прочее.
Затова - само отделно от родителите. Хем се запазват максимално добри отношения с тях, не се налага да се ходи по тънък лед, хем всеки си знае "къщата" и си е господар в нея. А дори и в най-лошия случай - на свекървещици и други създания от двата пола - можете да се виждате достатъчно рядко с тях, за да успеете да запазите добрия тон и да няма сериозни драми; да се радват на внуците си (след време), без да имат възможност да дават акъл как да бъдат възпитавани те (т.е. да имат тая възможност, но и вие да можете да ги изслушате с усмивка, да благодарите и после пак да си правите, каквото решите двамата).

Какво да ти кажа - Раче, стягай се. Ще трябва да се правят много компромиси - но и това не е лесно, защото ако отстъпваш за всичко още отначало, за нула време ще ти се качат на главата. Ако пък прекалиш със собственото виждане по много въпроси, ще си лошата снаха, дето отказва да се поучи от опита, който възрастните й предлагат наготово... Не е лесно - без да съм го пробвала, ме побиват тръпки от идеята.

Ели, абсолютно права си.

Питър Пан би избягал в сляп ужас при вида на тая тема.
Любов, чувства, окей. Ама какъв е този стремеж към постоянно бъдене заедно, живеене заедно, борене с битовите баналности заедно и прочее? Цял живот ще има да си играете/играем на семейства, защо толкова отрано?

Мда, и аз това се чудя Не са ли това годините, в които трябва да се "надивеем", а не да се зариваме в битовизми?

С мойта почти не се виждаме. Може би се обичаме повече заради затова?!

Не ви ли е някак съвестно да цитирате цял чаршаф и да постнете след него един ред?

Не си права, принцесо, правилният въпрос е : не ви ли е съвестно цял чершаф да изпишете, когато целият смисъл е изразим в един ред, само един...

Яворов го е казал много точно в стихотворението си "Насаме":

Под нежната омая на вечер замечтана
и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана очите ни закрива -
и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!

Много е вероятно. При нас нещата са изключително различни от това когато живеехме в различни градове и се виждахме за по 2 дни на 1/2 седмици веднъж...И от това когато вече живеем заедно.
Не, че ми се е изпарила любовта...или на него.
Но просто нещата се виждат в много по-различни ъгли
Преди не знаеше, че има неща, които не понася в мен.
Вече знае

Оригинален си.