Мерси, мерси,
виртуален автограф ли?

Сега се сетих, че това не съм го пускал. Пак е превод, де, ама все пак:

Бе нощта преди Коледа и къщата бе тиха.
Дори мишлетата наши под юрганчета се скриха.
Будна бе само грейналата ни елха -
очакваше Дядо Коледа и неговата шейна.
Децата в креватчетата си спяха завити
и сънуваха шоколад и кифли извити.
Мама с мека забрадка, аз със шапчица топла,
се бяхме приготвили за сън дълбок,
но нещо на покрива тогава силно изтропа
и сърцето ми трепна и станах със скок.
Към прозореца изтичах устремен,
пердето дръпнах и навън се взрях.
Всичко бе грейнало там като в ден,
заради луната ярка и белия сняг.
И какво мина тогава пред мене!
Една малка шейна с осем малки елена.
Старец белобрад юздите държеше...
без съмнение – Дядо Коледа беше.
Всеки елен бе като орел, като стрела
и свирна им той и по име ги назова:
Хайде Игривко, Скокльо, Купидон и Лисичко!
Хайде Комета и Гръм и Вихрушко и Стреличко!
Хайде към следващата къща наред.
Излитайте всички, напред, напред!

Боби, ти сериозно ли ?!

Ми какво, имаше го в една серия на Лас Вегас (не CSI) и трябваше да го преведа :Р

Не, превода е супер. Ама тематиката ме уби .

Стихче за Теб

Реших да напиша аз стихче за Теб
И грабнах със трепет писеца в ръка.
Стихче, попито с обичта ми към Теб
И обвито от чувства що тая аз сега.

Отпървом аз взрях се във спомен за Теб:
Ефирна, прекрасна, как прелиташ край мен,
И поглед, безгласен, преплита се в Теб,
А копнеж гръмогласен тъй стене във мен.

Отпосле аз виждам се близо до Теб
И наш’те ръце тъй надвиснали всред;
Само миг колебанье, и политам към Теб
И устни се сливат в множ целувки поред.

Ех, как думка ми пламно сърцето по Теб
Щом изпитам отново таз сласт от преди;
И гърдите ми, страстно, тактуват зарад Теб
Тъй как часовник секунди реди ли, реди.

Как горели биха тез чувства към Теб
До листа бледен щом докоснат се те,
И в екстаз как тези вълненья по Теб
На буен танц ще с тях се писеца даде.

Тъй мисли търчат и се впускат връз Теб,
Ала думи таят се, и не щат се разкри...
И при все копнежа да даря стих аз за Теб
Писеца ням е, листа все тъй празен искри...


мой скромен опит в лириката ^^

силно
аз харесвам,
но други по опитни исъс законови норми да се изкажат

радвам се, че ти хресва ^^ Доста отдавна не бях се опитвал да пиша лирика и не знаех как би ми се получило сега

АЗ нещо не мога да усетя римата

Айде сега капризи...
Мен лично, ме кефи, че ТЕБ се римува с ТЕБ... никога не бих се сетил...

Цитат от моя творба във връзка с казаното за римата:

"...
Вън съм. Излязох.
Отново лежа.
Добре, че излязох,
та да си лежа.
Колко е забавно,
изключително забавно,
да римуваш една дума
със същата тази дума...
По принцип, като стихоплетствам,
имам замислена рима.
Сега такава бих приветствал,
очевидно замисъл не е като да има.
..."

Аве, някой знае ли къде се дяна прекрасната ми елегия за сутрешната раздяла на човека и неговото л...о в кенефа?

Ами ето нещичко и от мен. Понеже на мен вечер ми идва музата да пиша и за това сега се включвам.

Любов

"Любов"-вълшебна думичка.
"Любов"-мечтан живот.
С нея за ръки върви "Обичта".
Живота за някои, света за други-"Любовта" и "Обичта"!
Разбити сърца, много сълзи, мъка и тъга.
Това за мен е ЛЮБОВТА.


Не е много дълго, но се надявам да се хареса.

Мисля, че трябва да е в 18+. Там имаше таквиз теми...

а по стихотворението на киро,

риспект човече, ама ми е много смешно когато разни хора започнат да ядат букви и да пишат "архаично". Не знам, може би не съм прав и така звучи "по-истински". Ама на мен лично не ми е симпатично. А това, че Теб се римува с Теб ми хареса като идея Макар че сега като си го кажа не ми звучи много римувано...

Като си го кажа вика ахахахах