Аа нищо против, казах го в смисъл че такава душевност лично аз не бих искала да имам Аз снощи не бя х много на център, обаче помня, че не го дочетох сдо края, щото ме достраша И сега като го чета, ми призлява, особено от най-дългия куплет - просто е брутален, а точно вчера гледах някви снимки на разядени кучешки трупове/скелети и така като се замисля в момента наистина почва да ми се гади
Не знам кви би ги сътворил ако си ядосан примерно - ще има отрязани глави, провесени през ушите черва, обърната кожа и червясали бели дробове

Тръпнем в очакване...

Ми..ок

Малко пресни произведения (акростихове-новата ми мания. за съжаление са повечето са прекалено еротични, затова не са за всеобщо четене ):

_____________________________

Истинските ти думи
събарят стените ми
както вятърът троши керемидите
а усмивките ти
шибат душата ми
лицето ми
и
ме давят в дълбокото ти черно
езеро

____________________________

Щом
една
твоя -
едничка само -
част -
арогантна и
кратка -
ако
можеше да ме
убие,
точно нея -
разбираш ли - нея -
единствено и само и най-
вече - най-
егоцентричната ти гадна
черта -
ето! точно с нея ще
разрежа бялата си мека плът.

______________________________

Усещам....
множеството
идилични спомени,
размишлявам над
алтернативите, над
малкото
очакване, което
тече бързо и ме
лиска по
южните ми
безбрежно-натурални
острови, и
вътрешностите ми се
топят,
а
ти си ме
изпил завинаги.

_______________________________

И две стари неща:


Защото ти си моето второ Аз,
и понеже си Безкраен
и си мое лично Вдъхновение –
и си достатъчно Героичен,
и твърде Дързък,
и си Еротиката,
и Желанието,
и Залезът,
и Изгревът.
Защото ти си Йероглиф,
и си Краят –
тъй Любовен
и Мъчителен -
и Началото -
като старо Огледало,
отразяващо Погледа,
отнесен от Ревността,
убит от Страха
погълнат от Трагизма
и погребан от Ужаса.
И защото ти си моят Финал,
изплагиатстван от Хората,
задимен от Цигарите,
по-дълъг от Часовете,
по-ценен от Шансовете,
по-искан от Щастието
по-уютен от Ъгъла,
по-топъл от Юли
и по-студен от Януари
________________________________

Просто ей така – като че ли
през сенките ни вплетени вървиш,
и погледа назад не връщаш,
и лист по лист от мене късаш
онова, което мислех
за любов....

Просто ей така – като че ли
земята бясно се върти
и върху мене леко стъпваш,
от цигарата си дръпваш
онова, което мислех
за любов....

Просто ей така – като че ли
без огън пламъкът гори
и дъждът се сипе като буря
и аз те викам, но не чуваш
онова, което мислех
за любов....

Просто ей така – като че ли
заложих всичко на молби
и през мене право гледаш
и безстрастно се отделяш
от онова, което мислех
за любов....

_____________________________________________

Кажете ми сега колко съм некадърна и бездарна

ДЖУДИ!!!! КАКВО НАПРАВИ!!!! ВЪРНИ МИ ДЖЕЙМС!!!!

и не си пускай косата

тва с писането на нов ред на всяка втора дума, което се прави с цел да се придаде изкуствена дълбочина и оригиналност на стихотворението, не помага нито на Джуди за посланието и, нито на Джеймс да я гаври ...

Кристо, ако я нямаше емотиконката щях да си помисля, че Авис е откраднал акаунта ти и пише от там.

Ам, по-вероятно е той да ме имитира, и затова да си се заблудил. Това си е моя стил на постване...

Не знам, какво направих ?! наистина не зная

Подстрига си косата. Пусни я.

Не я пускай

Вече ще й викам Рапунцел. Не! Рамонцел!
Рамонцел, Рамонцел, пусни си косата!

тук е момента да ви покаже Ралица, как се локват разфлудени теми, та Георги да не се оплаква, че форума е кочинка...

Еми след като моите реформаторски усилия не се овенчаха с успех реших и аз да се отдам на разврат и поквара. И това, че и аз сера в кочинката не я прави по-малко кочинка