Въпреки че определено харесвам "Здрач" (а вече не съм в тийн-годините, не, че съм и много по-голяма), причината, която окончателно ме подтикна да пиша е споменаването на друг автор-клише: Паулу Коелю. Първата ми мисъл бе "Трябва много глупости да изпишеш за да стигнеш неговото 'майсторство'." Говоря португалски и мога надълго и нашироко да обсъдя колко творчеството на този човек не струва. За мен, за мен и пак за мен. Може да го натъртвам малко самодоволно, но смятам, че всеки един може да харесва каквото си реши и да се чувства колкото си иска специален. Това, че не харесвам Паулу, не значи, че съм по-добра от някой, който го счита за любимия си автор. Важно е какво се извлича от книгата, как си я изживял, как си я осмислил. Каква полза ако прочета
Полет над кукувиче гнездо по диагонал? Просто хората обичат да се разделят на отбори. Съгласна съм, че в спора се ражда истината, но това трябва да е спор без нападки към мнението на останалите. В интерес на истината не смятам, че човек трябва да се оправдава, защото чете, слуша или гледа едно или друго нещо. Всяко чудо за три дни. Едва ли "Здрач" ще създаде армия от агресори. Това, че Стефани Майер не е взела позиция, не е някакво ново явление. Има доста хора, които не осъзнават, че са в публичното пространство и носят отговорност. Жената е написала нещо свое (добро или лошо, всеки решава сам за себе си), станало е популярно, тя е спечелила много пари. Завръзка, развръзка, епилог. Ако тръгна да пиша роман, едва ли вместо посвещение, както тя е направила, ще напиша: "Моля ви, не правете това у дома си. Ако във вас се влюби вампир, не оставяйте нощем прозореца си отворен!". Съгласна съм за мотива. "Здрач" просто има различна гледна точка от "Дракула", разбира се, в доста поувеличени размери. Явно това, което Брам Стокър може да каже в, грубо казано, стотина страници страхотна история, при Стефани Майер отнема малко повече

Може би, има "пубери", които не са и чували за него, а сега ще го прочетат. А наистина е важно да четат. Вероятно, това е една от малкото ползи на кампании като "Голямото четене", които по малко по-неученически принцип провокират желанието за разлистване на поне някакъв брой книги. Просто класациите са неизменна част от живота ни, като евфемистичен израз на амбицията ни и стремежът ни да доминираме над околните. Всичко се свежда до "Моята кукла е по-хубава от твоята", заместено от колата, книгата и така нататък. Инстинкти. Честно, не мога да кажа, че Сто година самота е по-добра от Пътеводител на галактическия стопаджия или Време разделно... Те просто са различни. Ами, "Здрач" и "Дракула" са просто различни. Мисля, че именно за това са харесвани и мразени едновременно, защото и хората са различни. Книгите се пишат от хора за хора. Харесвам "Здрач" и поредицата, за мен е важно, че ме е накарал да се чувствам добре и усмихната. Когато чета не си мисля дали заглавията на книгите, които съм изчела досега ще се съберат на дебела ролка тоалетна хартия в шрифт Таймс Ню Роман 7 или ще стигнат колкото за знак СТОП. Харесва ми, по-скоро, да действам в стил "Предай нататък". Излизам, усмихвам се на продавачката в магазина, пожелавам й приятен ден и тя се усмихва в отговор.