Най-напред, преди да са ме погледнали накриво модераторите: знам, имаше подобна тема някога, някъде...
Но за да могат хората да си изразят личното мнение, а и с цел "актуализация на проблема"... нека отворим нова.

Та, въпросът ми е към всички кандидат-студенти и звучи така:

ЗАЩО, народе?
Защо се подлагате на това, защо се явявате на хиляди изпити в разстояние на броени седмици, защо изобщо сте избрали този път на развитие? Какво е кандидатстването за вас - цел, шаблон, или пък самоцел?
Защо го правите?
За оценката, за кефа, за бъдещето?
В името на доброто или за доброто на името?
Или защото това е истинският път към истинските ви мечти?

Защо, по зарките...*

Наистина ми е интересно да науча...
Но моля за една услуга: преди да отговорите тук, отговрете честно пред самите себе си.

*Относно зарките - справка: Дъглас Адамс и Книгата с главно К...

За зарките, за Адамс и книгата с главно К - не би било зле да си малко по-конкретна и все пак да си обясниш кво си имаш предвид... >.<
Някои хора биха се и затруднили със намирането на посочената книга за справка..

Да не е Пътеводител на галактическия стопаджия

Същата.
И за да улесня максимално всички, ще кажа само: асоциативно мислене, хора! По зарките...

(2 зарки от земен вид -> )

Пийс!

Та, за защо-то?...

Е как така защо? Ако някои хора искат да са продавачи или сервитьори цял живот, аз нямам никакво желание. Не че има нещо лошо в тези професии, но и без да съм ги работила кой знае колко дълго знам,че не така искам да си прекарам живота. Да, сега ни е трудно, но дай да се чудим цял живот как да си платиме тока, защото ни е мързяло да учим по-здраво няколко месеца. Има и такива, които предпочитат да си намерят "спонсор", ама това е до едно време. Винаги ще се намери някой/някоя по-хубав/а и по-млад/а да ти вземе местенцето. Освен това, какво ще ти е удоволетворението от тоя живот, освен че си задоволил чичката/бабата чужденка, пък и това си е доста съмнително удоволетворение. Естествено не само финансовата страна е фактор. Вярно, има доста хора, които просто искат да учат нещо си без да си имат хал хабер какво ще работят след това, важното е да има некакво там висше. Но за щастие има и такива, които намират призванието си в една или друга професия и са наистина полезни на себе си и околните. Обаче в крайна сметка светът има нужда и от чистачи, и от зидаро-мазачи, и от шофьори, така че който прекалено го мързи със здраве

Абе честно казано първото, което ми хрумна като видях въпроса беше: "Защото трябва. " и точка. И то някак си- не защото някой го изисква от мен, не защото следвам нечии амбиции или пък в стил : "давай да вървим с масата". Никога през съзнателния си живот не съм си и помисляла, че може да Не се подложа на това. Че може ей така да захвърля ученето и да пробвам нещо ...кхъм..или креативно или деструктивно, кой знае.
Някак си е естествено продължение на всичко досега.
Иначе за мен остава въпросът "Защо трябва да е толкова нелогично трудно и стресиращо?", ноо... това е друга тема. Защото не разбирам логиката на това да учиш 12 години уж и после хоп- трябва да препускаш на сто места по уроци, за да имаш шанс, защото това, което се учи е съвсем недостатъчно. грр, не казвам, че нивото на матурите трябва да е приемен изпит, но в крайна сметка общовалидна си остава максимата, че в България е проблем да те приемат, а после направо "щрайкай с пръсти". Нямам представа колко е вярно, но все пак броят на скъсаните и прекъсналите обучение тук ми се струва поразително малък на фона на общото ниво после. И тук не визирам СУ, по-скоро самата "система", която се дъвче като проблем вече толкова време. (без лични чувства ест. :Р )

та да..защо се подлагам на това.. не е от фалшиво разбран патриотизъм, моите извинения. и от чист патриотизъм, за още по-голяма жалост, не е. Но все пак ще опитам да остана в България пък да видим какво следва ..
Все някои хора трябва и да останат, че да чакаме промени. (:

Пък и не напразно хората са казали - Който учи,ще сполучи .

Не винаги който учи, сполучава, но това си зависи...
Лично за мен ученето не ми е мечта. Нито мечтая да покоря високи върхове в кариерата. За мен цялата тая история е за да МОГА да изпълня мечтите си. В нашия свят за да осъществиш каквото искаш, трябват пари. Пари за пътувания, пари за хобита, пари за създаване на семейство ако щеш. Но ако си остана така, без висше, ще работя някъде в някоя бакалия за max 200 лева на месец, и къде пътувания, къде семейство?? Стремя се да си намеря някаква добре платена работа след като завърша и да видя тогава как ще вървят нещата

Студентският живот трябва да се изживее, супер готино си е.

Особено като те застрелят/пребият в Студентски град.

Студентският живот не е само в Студентски град. Има си много положителни страни и ти пожелавам да ги усетиш.

Честно казано си задавам този въпрос почти всеки ден. Не, защото си мисля, че мога и без образование, а защото през октомври държах Тойфел и изкарах 90 т/резултат, достатъчен да влза в голяма част от Европейските университети/. И все пак реших да продължа в България. Въпреки непрекъснатото мрънкане на баща ми, въпреки мнението на околните, въпреки шанса да не уча цяла година, аз реших да остана. А защо го направих?! Самата аз не мога да си отговоря на този въпрос. Патриотизъм - едва ли, защото не мисля, че съм човек, достоен да се нарече по този начим. Приятелят ми, приятелите ми, семейството ми - и това не е. Честно не знам каква е причината... просто не мога да си представя да не съм в България, било то и с цената да здраво учене цяла година.

А колкото до образованието като цяло, то е ясно защо се стремим да завършим висше. Кой каквото иска да казва, парите и престижната професия са важни. Много ми хареса мнението на Etiainen. Просто без пари си за никъде, колкото и вулгарно да звучи понякога.

Etiainen, къде в Студентски живееш?
Щото аз имам голям проблем - всеки ден ме стрелят...

Е, беше преувеличение .

Мнението ми е доста сходно с това на Iliyana Защо искам висше образование- по две причини- едната е, че някой ден ще издържам семейство, а другата е, че ще ме е срам да не съм образована. Защо не в чужбина- защото животът ми е тук, дори и да не съм много привързана към родината или към хората, това си е моят живот