Гадното време.

Свръхнередовният градски транспорт ме издразни адски много.

студено да му се не види!

Ужас, бях права. Не мога да си изпъна крака от болка...

Много чудесен ден днес... И пак го прекарах затворен...И пак не съм добре. Деа.

До сега нищо

имам представление... не искам

Е**** деня, е**** чудото. Един контакт изгоря, един се взриви (ама с водопад от искри, пушек, мирис на бакилит и всичко, както си му е реда), бушонът, разбира се, отиде, абе...
А още е едва обяд.

Брррр, малко се уплаших. С бушони съм се разправяла колкото щеш, ама такава артистична "експлозия" не бях виждала (особено на по-малко от метър от мен)

Простете за двойния пост, обаче си мислех...
Какво точно беше тая работа със Сатурновата дупка 40 дни преди рождения ти ден? Точно на 40-я ден преди РДто ти ли се случваха гадни неща, или започваха оттогава и се "усилваха" с наближаването на конкретната дата? И има ли вариант, ако си бил особено силно свързан с някой, който не е между живите, възможно ли е неговата Сатурнова дупка да те погне тебе?
Питам, понеже сега в събота (18-ти) има един такъв рожден ден, а при мен миналата година 16-ти и 17-ти април бяха пълни дупки (щом помня датите... не е като да нямам блог, който да ползвам за проверка на подобни спомени, де , но беше гадно до разреваване), а днес сме 15-ти април и без малко да подпаля къщата, да ме удари ток, изплаших се, щяха да ме блъснат последователно кола и трамвай, опита се да ме завали и дъжд (поне той се отказа) и, на всичкото отгоре, ме боли коремът.
Почвам да си мисля, че явно всяка година по това време ме напада чужда Сатурнова дупка. Не че имам против, просто щях да се радвам, ако съответният човек бе жив, за да си я понесе той.

Завивам се презглава и разчитам, че ще събудя утре.

Дружба е егаси квартала. 1 час търся сервиза за лаптопа. Няма жив човек, който да ме опъти. Срещам един човек и го питам за ул. Д. Списаревски, а оня ме поглежда и вика "Ех, има добри хора, има и лоши хора." Пълен олигофрен. Намерих я улицата, вървя по нея, ама то няма никави номера бе. Никой не знае, на кой номер живее. Тролей се чака по 100 часа, всичко объркано. Няма човек, който да знае, къде се намира шибаната сграда, дето я търся. Не можех да разбереш, къде се намираш. От едната страна на улицата е номер 48, от другата - пак номер 48, до него примерно номер 5.... Всичко толкова объркано, че нямам думи.

Днес специално станах за "История на религиите Християнство" и то Бакалов да го няма.
Омазах си любимия суичер и сега трябва да го пера.

Хах, тия лекции ми бяха любими едно време, като ходех на гости в ИФ /наред с Ангелов /

Иначе ме дразни фактът, че утре /т.е. вече днес/ предстои поредният минимум 10-часов работен ден!!!

Изгубила съм способността си да се превръщам в сива мишка и да ставам невидима в тълпата По дяволите.

Имам температура , вомитвам на всеки 2 часа , не мога да направя 3 крачки без да ми се завие свят.Абе все хубави неща.