Все по-неохотно се прибирам в многоуважаемия роден град. Честно. Днес например имахме среща на класа, за която имах страхотни надежди и големи количества ентусиазъм, който обаче секна с първото ‘здравейтИ’ на онзи така противен местен диалект (и аз ли говоря така? Господиии... ), после се натрови от кълбетата дим и бирени изпарения, и накрая бе тотално опустошен от приятелските разговори за сервитьорката не-знам-си-в-коя-дискотека, кътните зъби на Данчо и абсолютно пропадналите планове на празни 21-годишни девойки, които си нямат друга работа освен да се съберат у Ралка да пият ром. Защо трябва да ми се случва? Защо толкова години наред не можах да бъда заобиколена от нещо различно от отегчени глезли с най-празното бъдеще на света (само едната била работила едно лято -- имайте предвид, че не съм ги виждала от повече от 3 години!), най-безумните и жадни за малоумни клюки маниери (една изключително настървено държеше да ме попита:
- Имаш ли си приятел? (ке-ке-ке, колко любопитно и важно наистина)
- Какво значение има? – се чудя аз (в наистина искрено недоумение!)
- Мииииииииииииииииииииииии... Аз питам каквото ме интересува. (?!? О, древногръцки философи, вашата реторика тук просто бледнее)
Не знам как се сдържах да не й кресна: “истинският въпрос е: какво ти влиза в работата на теб, МА”, но нищо, другия път. Все пак е наистина тъжно да гледаш групичка такива същества, които явно не се интересуват от нищо друго, освен да обсъждат ‘приятели’.)
Както и да е, на мен мисълта ми в скобата ли беше, или извън нея? А, да. Та или от такива, или в най-добрия случай, от кифли? Сега като се замислям, по-добре да бяха кифли... поне от кифлите можеш да научиш нещо.
Не знам защо изобщо споделям всичко това, може би е в изблик на носталгия, че два пъти съм имала такива... неадекватни, загубени класове; толкова искрено ЗАВИЖДАМ на онези, които са създали някакви трайни връзки, приятелства, комуникират си с най-голямо удоволствие и днес и бла-бла; но те явно са се запознали с наистина качествени хора, докато аз нямах този шанс. Ех. Как пък от тъпия си град не запазих нито едно приятелство! С нито един съученик/съученичка. Муах! Всички от обкръжнието ми бяха толкова потресаващи, отблъскващи, гротескни или в най-добрия случай – далечни... Хем ми е супер криво, хем се радвам, че така мога да оценя чудесните си (нови) приятелства в София -- сигурно е ограничаващо да общуваш с едни и същи тъпи крави през целия си живот, мдам; та все пак се радвам, че имах възможността да започна ‘наново’ преди 3 години. И че сега си имам страхотна група в Уни -- млади хора, надъхани и амбициозни, сериозни и интелигентни -- и изобщо гледам да се обкръжавам предимно с такива, с които наистина си заслужава да общуваш -- абе нищо общо с тези... кхм... същества.

Та, имаш ли си приятел?

пс: релакс, просто се шегувам... колкото до кифлите - аз пък познавам все готини хора и жени от Сливен, вкл. колеги. Не знам на какви си попаднала, ама аз имам супер-добри впечетления от хора там.

Пак си извъртях левия глезен гадно, пак ми е подут, пак съм с компрес и овързан и пак го държа на високо. същият глезен, който почти счупих преди 6 години. Оттогава няколко пъти все на него стъпвам кофти. Не на десния, на него. Дразня се, я...

днес беше изключително скучен ден с изключително малко извънсемейна комуникация.... скука брат... и нямаше с кого да отида на църква...

треаше с нас да дойдеш

то винаги така става...

[кифла mode] Снощи си навих косата на ролки, ама то с моето количество коса сам човек няма как да се справи. Та тази сутрин като я пуснах и не знаех да рева ли, или да се смея. Гарваново гнездо, абсолютно. Та поправях пораженията със сешоар...[/кифла mode]

СТРАХЛИВЕЦ!
Страхливец...
Мразя те

Последен ден у бургас, не знам кога ще ми се наложи да дойда пак... вероятно ще е до сесията...

Батерията на лаптопа ми е в процес на заминаване... (просто го усещам)

Ама така де -- кой ми е виновен? Аз съм си виновна...

Скука, дъжд, скука, дъжд, скука...

прецакан съм. Часът е 8:15 сутринта, а в басейна няма вода. Станал съм в 6:30, за да ида на време на плуване, а сега духам. Спи ми се, а някакси трябва да си изгубя 2 часа докато стане време да се насча към Студентски.

Родителите ми пак оплескаха нещата с парите... И пак това пада върху мен, да им оправям бъкиите.
Айде, ще изтрая още една година без море...

На работа съм.....и така чак до 11 вечерта ..... му....а толкова много ми се пие

Все още съм болен ...